Стресът започва от мислите ни

От малка Мария Ивановска иска да стане учителка или лекар. Но когато баща ѝ се разболява, кандидатства медицина, за да му помогне. Приемат я и в Скопие, и в България, където избира да учи в Пловдив. След като завършва, се връща у дома, работи една година, но постоянно си кореспондира с проф. д-р Мариана Мурджева от Медицинския университет в Пловдив, която я насърчава да се заеме с научна работа. Така се явява на конкурс за редовен докторант и го печели.
„Желанието ми да се занимавам с наука, е от студентските ми години, когато изучавахме дисцип-
лината „Клинична имунология“ в IV курс. Тогава се откриваха нови неща – виждах как се развива това направление, и реших, че то е перспективно и може да се надгражда в бъдеще – казва д-р Ивановска. – Това е много хубава специалност, която е в основата на много други.“
Така избира да изследва актуалната тема за стреса и имунитета. Заедно с научния си ръководител решават да се насочат към проучване на хора, които работят с много хора. Най-близка възможна група са техни колеги лекари от спешната помощ или други отделения и клиники, където е много натоварено и има нощни дежурства. Така се оформя едната група, подложена на хроничен стрес. Втората група са студенти, които по време на изпит също са подложени на остър стрес. Третата група е задължително да бъде контролна. В нея влизат хора, които практикуват йога повече от шест месеца. За тях се предполага, че са в идеален баланс и трябва да имат много добра имунна защита. В изследванията за имунологична реактивност са включени общо 81 души.
„Търсихме реактивността на имунната система при остър и хроничен стрес – обяснява д-р Ивановска. – Не изследвахме само имунологични параметри, понеже знаехме, че стресът, като фактор, може да бъде породен от най-различни видове въздействия. Може да е вследствие на физични фактори – топло, студено. Може да е вследствие на психологически фактори, може да са фактори на околната среда, на работното място. Стресовите фактори са многобройни и в зависимост от това се активират различни пътища в мозъка по две линии: симпатикус или хипоталамус-хипофиза – адренални жлези, които произвеждат различни хормони. Те, на свой ред, се свързват с различни рецептори на имунните клетки и оттам настъпват самите промени. Това е предмет на изследване на ново направление, за което се говори в последните години и то е изключително интересно – психоневроимунологията. Изследванията в тази посока ясно показват, че всичко започва от нашите мисли и начина, по който възприемаме стресовите фактори.
В проучването направихме такава психологическа оценка с помощта на въпросник – скала на Коен, за определяне ниво за възприет стрес. Всеки от участниците трябваше да си даде самостоятелна оценка, като след това проверявахме по броя на точките дали тези участници наистина са в състояние на стрес, или не, как се движат в референтните граници, посочени от автора на теста. После взимахме венозна кръв и изследвахме нивата на кортизол, норадреналин, адреналин, допамин. Знае се, че норадреналинът и адреналинът са стресови хормони, както и за кортизола много се говори като за стресов хормон. Взехме кръв за изследване и на клетките на имунната система, или т.нар. клетъчен имунитет, включващ Т, Б и НК клетки със субпопулациите им, и съответно изследвахме хуморалния имунитет или имуноглобулините А, М, G, Е. Също така включихме интересен маркер – за оксидативен стрес се нарича, който може да подскаже дали е налице преждевременно остаряване при хората, които изследваме – 8-OH-дезоксигуанозин(8-OHdG). Изследвахме и латентни инфекции – Епщайн-Бар, цитомегаловирус, антинуклеарни антитела, които могат да подскажат дали този индивид ще отключи в бъдеще или в момента има автоимунно заболяване, и да се знае какво да се прави нататък. Това бяха основните параметри. Добавихме и изследване на т.нар. цитокини – те са като тип хормони на имунната система (интерлевкин 6, тумор некрозис фактор алфа и интерлевкин 1-бета). Това е най-кратко описание какво правихме в проучването.“
Изследването установява, че при остър стрес най-съществените промени се регистрират в концентрациите на кортизола, които са много завишени. Наблюдава се и увеличение на концентрациите на въпросния маркер 8-OHdG за оксидативен стрес.
При клетките на имунната система се установява, че в някои от тях има промяна, но не при всички. Има увеличен брой на лимфоцитите, на общите T-клетки, на хелперните T-клетки , както и на NК-клетки (от англ. език natural killer – естествени клетки убийци, които имат множество функции, част от вродения имунитет и защита срещу вирусни и туморни клетки). При остър стрес от тези имуноглобулини се регистрира увеличение само на серумен имуноглобулин А и серумен имуноглобулин М.
А при хроничен стрес се установява многократно увеличение на норадреналина и на 8-OHdG и много намалени концентрации на лимфоцити, на имунокомпетентните T-клетки, на хелперните T и съответно NК-клетките. При хроничен стрес има намалени концентрации на серумните имуноглобулини.
Вижда се, че когато един фактор продължава своето въздействие повече от 4 седмици (това е определение за хроничен стрес), той има ефект върху имунната система – намалява концентрациите на тези клетки.
И индивидите, подложени на влиянието на тези фактори, стават по-възприемчиви на инфекции – основно вирусни или бактериални. На база на този резултат младият учен изготвя лабораторен алгоритъм на поведение при остър и хроничен стрес.
„Когато при нас дойде човек и иска да разбере дали има остър, или хроничен стрес, спазваме същите стъпки – искаме той да попълни въпросник, правим изследване на кръвта, после си говорим с пациента какво да се прави в бъдеще, ако се установи промяна в имунната система. Ако виждаме, че става въпрос за психологически проблеми, препоръчваме съответно консултация с психолог, психиатър, защото тези фактори не водят до промени само в имунната система. Те отключват стрес индуцирани разстройства като тревожност, депресия, бърнаут синдром и много други, свързани с паметта. Ако се установи промяна в кръвните показатели на имунната система и хормоните, тогава задължително ние, като клинични имунолози, предлагаме подходяща терапия и проследяване в бъдеще.“
Фокусът на изследванията на д-р Ивановска оттук нататък ще бъде в добавяне на други маркери към основния алгоритъм на поведение при стрес и промените в имунната система. Търсенията ще продължат в посока намиране на най-точния маркер за идентификация на имунологичната реактивност при стрес и персонализиран подход към всеки пациент. Това ще положи и основата на психоневроимунологията като дисциплина в България.

Свързани статии:

Бикините на десетте девици Господарят на стволовите клетки Сребърните аспри на цар Иван Александър Сероводородът – проблемът на Черно море