За хляба, водата и за още други неща

СУ „Отец Паисий“ в с. Медковец, Монтанско, е толкова популярно в областта, че не минава ден, без да напомни за себе си

„Четвъртокласници от Средното училище „Отец Паисий“ в с. Медковец, Монтанско, научиха как се прави хлябът. Ученици от VI клас разбраха защо водата е едно от най-големите богатства на нашата планета. По двете теми възпитаниците на училището имаха за лектори асове в своята област…“ Една от многото информации в регионална медия с главни герои учители и ученици от училището в ломското село Медковец. СУ „Отец Паисий“ е толкова популярно в областта, че не минава ден, без да напомни за себе си – с добри практики, с активни млади хора, с всеотдайни педагози.
От години си бях записала в „тефтера“, че непременно трябва да посетя училището в Медковец. Негов възпитаник бе мой състудент – изключително талантлив журналист, човек с богата, разностранна култура. Отличаваше се от всички нас, възпитаници на престижни училища. В годините назад неведнъж си задавах въпроса кое е това училище, което направи от Цветан толкова завършена личност.

Пътят към успеха започва още от началните класове

Някога селото ни е имало над 4000 жители. Сега едва ли са повече от 1800“, започва разказа си директорката на СУ „Отец Паисий“ Анелия Монова. Затова в Медковец е имало даже квартални училища. От историческата справка, публикувана на сайта на школото, става ясно, че от завършилите 5460 основно образование 3034 са продължили и са завършили средно образование в Медковец, 856 са завършили висше образование, 546 – полувисше, 532 – средно специално. Днес те са професори, доценти, художници, инженери, лекари, учители, летци, агрономи и т.н. А мнозина продължават да подкрепят своето училище. Членове на Обществения съвет са трима професори, и тримата възпитаници на медковското училище – Искрен Коцев, Медицински университет – Варна; Сашо Гергов – ТУ, София; Цветко Цветков – Национална спортна академия.
Днешните ученици по нищо не отстъпват на някогашните. От СУ „Отец Паисий“ е първият „Ученик на годината“. Наградата е учредена тази година от Регионалното управление на образованието в Монтана. А неин носител е деветокласникът Цветелин Мечов. „Проектите, които правя по история, са най-често дигитални, а по природните науки – със състезателен характер“, споделя ученикът при връчване на наградата. Цвети е в VII клас, когато се явява с изпит по химия за Националната природо-математическа гимназия. Приет е сред първите 50, но момчето решава, че училището в Медковец не отстъпва на елитната гимназия. „Той е изключително любознателен. Иска да знае всичко, да види с очите си, да пипне с ръцете си“, казва за него Анелия Монова. Днес „Ученикът на годината“ е един от лидерите сред своите връстници, а профилът, в който се подготвя, е „Софтуер и хардуер“.
Истината е, че в СУ „Отец Паисий“ има не един и двама ученици, чиито имена заслужават да бъдат споменати, да бъдат отличени като „Ученик на годината“. Те – Светла, Димитър и т.н., са активни и първи помощници на учителите. Някои от тях са част от екипа, създал рекламния клип за обявения от учебната 2021/2022 г. прием по професията „Помощник-възпитател“.
Най-често след средно образование младите хора се насочват към медицината и педагогиката. В класа на Цвети има момчета и момичета, които чертаят планове за Националния военен университет. По-големи техни съученици вече са студенти и се подготвят като специалисти по национална сигурност. А новият випуск от помощник-възпитатели ще се подготвя за реализация на попрището на педагогиката.
„Нашите деца са с широк спектър от интереси – от хуманитарните до природните науки и информационните технологии. Цвети например се е насочил към природните науки, но историята е другата му голяма страст. Той е един от младите ни краеведски изследователи, обединени от преподавателя по история Маша Викторова в „Памет и бъдеще“. Пуснал е и свои уроци по история в YouTube“, разказва директорката. Според нея всеки випуск си има своите особености, интереси. Затова и училищното ръководство сменя всяка година профила на новото попълнение гимназисти. А какъв да бъде той, подсказват интересите на самите деца. Не това се случило обаче с осмокласниците. Те са бъдещи технолог-озеленители. „Наложиха ни го отгоре. Казаха: вие сте село, децата трябва да излизат с подходящи професии“, разказва Анелия Монова. Реалността обаче е друга. Очакванията на родителите са гимназията да подготви децата, за да кандидатстват и да продължат образованието си нагоре. Ако са искали да получат професия заедно с дипломата за средно образование – избор има, в областта професионалните гимназии са много“, казва Монова.
Човек не може да не си зададе въпроса как се справят учителите с толкова любознателни млади хора с всестранни интереси. Простичкият отговор е – като се работи. Децата са се амбицирали да пишат проект за малък STEM център, и целият педагогически екип, начело с учителя по информационни технологии, ще пишат заедно с тях. „Ние си отглеждаме децата. Идват при нас на 5 – 6 години и остават до XII клас“, споделя директорката, а някои и до края на професионалната си кариера. Връщат се в Медковец като педагози. Точно такъв път иска да следва Светла. Решила е, че ще учи филология и ще преподава български и английски език в родното училище.
Но нима няма учители, за които професията е само начин да се подсигури семейството с добър доход. „Винаги ще се намери колега, за когото професията учител не е призвание. Но има особеност. Ние не сме в София, а в Медковец. Всички се познаваме. Учителят може да направи родителската среща само като се разходи от горния до долния край на селото“, казва директорката. Не коментира, че подобна „разходка“ изважда на показ и кой учител как си върши работата.
Учениците в СУ „Отец Паисий“ са 250, включително с тези от подготвителната група. Децата не са само от Медковец. Пътуват от Расово, Аспарухово, Сливовик, Долно Церовене, Дългоделци, Долна Рикса и други селища.
80 на сто са от ромски произход. Семействата в Медковец обаче имат своите „особености“ – учили са в същото училище, работят, имат по едно-две деца и са отговорни за тяхното бъдеще. Не липсват и родители, които и ден не са ходили на училище и пак са отговорни към децата си. „Две деца имам и двете ще учат“, твърдо е решил такъв татко. Дъщеря му вече е в VII клас, а братчето ѝ – в III. За съжаление, не липсват и други примери. Става дума за един до два рода в дадено населено място, където никой не е учил. Нехаят дали децата им посещават училище. Никаква форма на задължителност не може да ги накара да ги водят, щом са решили, че образование не им трябва.
Тази година „Отец Паисий“ изпрати поредния випуск седмокласници. До едно децата продължават в гимназиалната степен. На какво се дължи това. „Първо на традициите. Водим своите „битки“, за да ги опазим. Нашата гимназия съществува от 10 октомври 1944 г. и точно преди пандемията отбелязахме 75-ия ѝ рожден ден. Догодина отбелязваме 200 години образователно дело в Медковец“, завършва Анелия Монова.

Специални грижи

С амбициозни млади хора в СУ „Отец Паисий“ работят 30 учители, заедно с директора. За подкрепата и равнопоставеността в достъпа до образование и на децата със специални образователни потребности в училището с помощта на държавата е назначен цял ресурсен център – двама ресурсни учители, психолог и логопед. Тук директорката Анелия Монова държи да уточни, че последните 20 години училището винаги е имало психолог. И пак последните години е безценна работата на ресурсните учители. Броят на децата със СОП се увеличава. Причините. Нямат нищо общо с напредването на науката и ранната диагностика. Колкото по-рано се извършва такава диагностика, толкова по-добре.
„Спомням си преди броени години ни бе представена официална статистика, която звучеше стряскащо – 21% от днешните деца се раждат и развиват с проблеми. А годините минават и нищо чудно този процент да се е увеличил“, споделя Монова. Специално в „Отец Паисий“ децата със СОП са 20. Но ако всички родители се решат на диагностика, нищо чудно броят да се окаже по-голям. Преди време в медковското училище работи полякиня със специалност „Клиничен психолог“, завършила в родината си по американски модел. Започва с обследване на децата още в предучилищната група. „Категорично казваше кое дете по кои предмети ще е силно, с кои ще има проблеми“, връща назад лентата директорката.
Разбира се, обучението на децата със СОП влече след себе си и други проблеми. Някои родители настояват детето да се обучава индивидуално, т.е. учителите да го посещават в дома му веднъж седмично. Други пък се надяват, че училището ще поеме транспорта от дома до класната стая и обратно. Само че то, училището, не е транспортна фирма и няма как да вземе на плещите си подобна отговорност.