Никога не е късно за нещо ново

Не е страшно да сбъркаш, а да не искаш да се научиш, казва 32-годишната учителка Клара Костадинова

Клара се радва на напредъка на своите ученици и се гордее, че гимназисти, които миналата година не са се интересували от история и география, сега са записали този профил

Дея ИВАНОВА

Клара Костадинова, 32-годишна, е учителка по история и география в Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици „Димитър Димов“ (ПГПЧЕ) в Плевен. Работи като преподавател от година и половина, като 90% от трудовия ѝ стаж е преминал точно в това училище. Преди това за кратко упражнява професията си в Професионалната гимназия по облекло и текстил в Плевен.
„Винаги съм искала да работя в езиковата гимназия в родния си град и се радвам, че това вече е постигната цел“, започва разказа си младата учителка. Благодарна е за доверието, което ѝ гласува ръководството на гимназията в лицето на директора Юри Тодоров. „Колективната среда в училището предоставя изключителна връзка между опита и новото начало. Там усетих топло посрещане и се радвам на оказване на непрекъсната методическа, дидактическа, административна и морална подкрепа от страна на целия колектив“, допълва моята събеседничка.
Клара е родом от Плевен. Завършила е средното си образование в СУ „Иван Вазов“, а висшето си – във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „История и география“. Сега е докторант във Великотърновския университет с тематика „Географски аспекти на демографията и общественото здраве“.
Решава да стане учител, в сравнително по-зрял етап от живота си, но както самата тя казва, никога не е късно да опиташ нещо ново. Причината да избере този професионален път, са преподавателите ѝ в университета. От страниците на в. „Аз-буки“ иска да благодари на доц. д-р Петя Събева, доц. Виолета Стойчева, гл.ас. д-р Юлия Симеонова и проф. д.н. Стела Дерменджиева. „Преди да се запозная с тези вдъхновяващи дами, въобще не ми е минавало и през ума, че мога да работя като учител. Те ме накараха да повярвам, че това е възможно. Показаха ми колко благородна е тази професия и защо трябва да я практикувам“, обяснява младата учителка. Любопитен факт е, че около 30% от състудентите ѝ също решават да работят в училище. Другите избират за свой професионален път музеите и архивите.
Задължителният стаж по време на следването ѝ е първият контакт с учебна среда след близо почти 5-годишно прекъсване. Тогава разбира със сигурност, че преподаването и общуването с деца е нейното призвание. Смята, че работата трябва да бъде удоволствие, а не задължение. Учител „на книга“ не се става, трябва да носиш призванието.
„Първосигнално учениците се радват на онлайн обучението“, казва Клара. Сега става свидетел и на друга тенденция. След дългия период на социална изолация и обучение от разстояние нагласите на учениците са се променили. Днес те са ентусиазирани и мотивирани обучението им да преминава в присъствена среда. От гледна точка на самата методическа работа, Клара е категорична, че личният контакт е особено важен. Това се отнася за преподаването на всеки един предмет, не само на историята и географията. Радва се, че учениците в гимназиален етап все по-често изразяват на глас мнението си, а то е, че искат да бъдат заедно в училище. Нагласите се променят, което със сигурност може да се определи като положителна тенденция.
„Учениците искат да имат правила, които да нарушават“, казва учителката. Това е една от причините преди това гимназистите да са предпочитали да учат у дома. Когато са сами пред монитора, никой не ги следи дали внимават в час. Имат много варианти да хитруват и да нарушават правилата.
В клас това няма как да стане. „Тази свободия не създава ред. Вярвам, че те вече си дават сметка за това и разбират кое е най-доброто за тях“, категорична е тя. На мнение е, че училището създава ред и ритъм. Подсъзнателно и инстинктивно учениците усещат, че за да бъде смислено и пълноценно обучението им, трябва да има наложени правила и задължително личен контакт.
Клара Костадинова все още не е била класен ръководител, но вярва, че и това скоро ще стане. Съвсем скоро ѝ предстои участие в първата за годината родителска среща. Заради епидемичната ситуация тя ще се проведе онлайн. Очаква я с нетърпение. Тогава ще разбере дали отношението на родителите към нея ще бъде различно заради липсата на директен контакт с родителите до момента във връзка с епидемичната обстановка и малкия ѝ педагогически стаж. Вярва, че те ще я приемат като професионалист, така като и учениците ѝ винаги са се отнасяли към нея с голямо уважение и респект.
„Още в началото, когато започнах работа в езиковата гимназия, поставих много ясно границите“, категорична е моята събеседничка. Разказва, че още като студентка не е имала търпение да започне да работи като учител. Точно затова решава да се запише като доброволец в банката на РУО – Плевен, за заместващи учители. Имала е златната възможност да замества преподаватели в различни училища. С времето оценява това като период от живота си, който изключително много ѝ повлиява в положителна посока. Натрупва голям опит за кратко време и от работата си извлича уроци и поуки, които спазва и до днес. „На учениците ми определено им правят впечатление както младостта ми, така и различното ми отношение към тях“, казва Клара. Въпреки това, когато границата е ясно поставена, не се срещат трудности със спазването на дисциплина или прекрачването на учтивия тон.
В практиката си най-много се радва на напредъка на възпитаниците си. „Имам такива гимназисти, които миналата година разпалено ми обясняваха, че историята и географията не ги интересуват, а сега записаха този профил“, разказва моята събеседничка. Днес те се радват на изключително високи резултати и силна мотивация да учат. Като най-запомнящ се случай от работата си като учител определя ситуация от периода, преди да се дипломира. Тогава работи като заместващ учител от банката на РУО – Плевен. „Като много млад и зелен преподавател, започнах с обучителен ентусиазъм. Учениците бяха екзалтирани, защото срещу тях стои млад учител. Бяха поставени в различна среда. Но в един момент цялата моя амбиция и тяхната превъзбуда от новостта доведоха до изключително трудни за мен часове. Необходимо беше постоянно да въдворявам ред и дисциплина“, спомня си тя. Тогава си мисли, че професията не е за нея.
В един миг всичко се променя. В края на последния час при нея идва момиче с въпроса как може да стане учител след завършване на образованието си. А когато я пита защо, тя с усмивка казва: „Искам да стана като вас. Вие ме вдъхновихте“. Младата преподавателка определя този момент като преломен в кариерата си. Тогава разбира, че нищо не е загубено, че всички усилия са си заслужавали диапазона от емоции, който носи професията. „От огромното отчаяние и съжаление за пропилените денонощия в подготовка и рухналата идеалистична представа за учителството преминах за секунди на другия полюс – силно желание и мотивация да работя не нещо друго, а като учител“, усмихва се днес тя. Понякога е нужно съвсем малко, но то трябва да бъде поднесено в точния момент на точното място.
Клара иска учениците ѝ да запомнят от нея, че не е страшно да не знаеш, а е страшно да не искаш да разбереш. „Никога не е късно. Не трябва да се поддават на различни стереотипи или да робуват на изкуствено наложени норми. Човек не трябва сам да си поставя ограничения или да позволява да му поставят, а всеки ден да изпитва възможностите си и да изпробва нещо ново“, казва моята събеседничка.
В свободното си време обича да пътува и да ходи на театър. Разбира се, в последно време то е все по-малко. Клара е редовен докторант първа година, както и учител на щат. Но време за почивка и приятни емоции човек винаги трябва да намира.
Поставила си е за цел да върне престижа на учителската професия. Разказва, че всички около нея са реагирали резервирано, когато им съобщава, че иска да стане учител. На мнение е, че промяната ще дойде чрез учениците. „Трябва да бъдем в крак с развитието на децата, да говорим на техния език – казва тя. –
Въвеждането на информационните технологии в обучението не ни прави модерни или съвременни, а технически грамотни, защото това е естествената еволюция на училищната среда.“ Учителите трябва да бъдат широко скроени и по-отворени за разговор с учениците. „Обучението се случва в класната стая и е екипна дейност. Трябва да има синхрон и диалог по всички теми“, завършва разказа си тя.