Удължават срока на три научни програми

Дейностите по тях са забавени заради продължаващата пандемия

Срокът за изпълнение на националните научни програми „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“ (ЕПЛЮС), „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ (КИННПОР) и „Електронно здравеопазване в България“ („Е-здраве“) се удължава с една година до 31 декември 2022 г. Това предвижда проект на Решение на Министерския съвет. Програмите са одобрени с Решение 577 на МС от 2018 г. и актуализирани през 2020 г.
Част от дейностите по трите научни програми няма да приключат навреме предвид продължаващата вече почти две години пандемия. Удължаването на срока на изпълнението им не предвижда допълнително финансиране, се посочва в мотивите към предложението.
По ННП „Електронно здравеопазване в България“ е предстоящо разработеният прототип за управление на електронни бързи известия до регионалните здравни инспекции за заразно болни да се усъвършенства и да се приложи в практиката. Необходимо е и разработеният модел на системата за актуална информация на свободните легла в отделенията за лечение на болни с COVID-19, интегриран с работещи в някои болници информационни системи и подаващ информация незабавно при заемане или освобождаване на легло, да бъде доразвит. Това ще подпомогне лечебните заведения при диагностицирането, лечението и наблюдението на пациенти с COVID-19.
Удължаване срока на ННП „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“ ще позволи дейностите по демонстрационния пакет „Зелена къща“ да приключат успешно. Налице е забавяне при демопроекта „Тролейбус с хибридно захранване батерия/горивна клетка“, който е първи по рода си за Европа. Отсрочката за реализиране на ННП КИННПОР е необходима за популяризирането на изработените по Програмата виртуална платформа за съхранение и демонстрация на българското културноисторическо наследство и мобилно приложение с добавена реалност сред потенциални ползватели на данните, както и допълването им с нова научна информация, получена в рамките на Програмата.
В мотивите към проекта се посочват и редица постигнати резултати по трите национални научни програми. Сред тях са научни публикации в международни бази данни и регистрирани патенти, разработени са научноизследователски и образователни програми в областта на културноисторическото наследство, както и онлайн платформа „Виртуален площад за интерактивно представяне на българското културно и историческо наследство“, създаден е компютърен модел за изграждане на модул на семантична оперативна съвместимост на компоненти на системите за електронно здравеопазване и е изградена система за изпращане на бързи известия, интегрирана с болничната информационна система.
В експлоатация е въведена система Blue Gen за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия с водородна горивна клетка, както и модел на автономно енергийно захранване на еднофамилни къщи, малки бизнес обекти и проект на тролейбус с хибридно захранване батерия /
горивна клетка.
Бележки, становища и предложения по проекта могат да бъдат изпращани към дирекция „Наука“ – МОН, (i.dimanachka@mon.bg) до 2 декември 2021 г. включително.

Свързани статии:

От количество към качество Осем учители получават приза „Константин Величков“ Слаб ръст на разходите за иновации „Свят от йероглифи“ за юбилея