Победа за златния ориз

Доц. Лъчезар
КАРАГЬОЗОВ

През лятото на 2021 г. правителството на Филипините одобри култивирането на сорт ориз с подобрени хранителни качества, създаден с помощта на генни
биотехнологии. Този ориз съдържа оранжевия пигмент бета-каротин, който в организма се превръща във витамин А.
Витамин А, наричан още ретинол, е важен витамин за хората. Три са основните последствия от недостига на витамин А. Най-леки са случаите на „кокоша слепота“ – състояние, при което трудно се вижда при слабо осветление. С редовното приемане на витамин А, или бета-каротин, кокошата слепота изчезва. Тежките случаи на авитаминоза водят до ксерофталмия – необратимо заболяване, при което роговицата и конюнктивата буквално изсъхват. Роговицата се сбръчква, помътнява и зрението се губи. Недостигът на витамин А допълнително води до повишена смъртност от инфекциозни болести, особено при децата.
Витамин А се съдържа в храните от животински произход – млякото, маслото, яйцата, черния дроб. В растенията има бета-каротин, който по същество представлява провитамин А
– в организма той се превръща във витамин А. Морковите, спанакът, тиквата и червените чушки са особено богати на бета-каротин. Бета-каротин произвеждат и някои микроорганизми, което се използва за промишленото му производство.

Режим на хранене и витамин А
Усвояването на витамин А от храни с животински произход е безпроблемно. Трудностите се появяват, когато организмът трябва да разчита на усвояването на провитамин А от растенията. Въпросът е, че бета-каротинът, както и самият витамин А, не са разтворими във вода, а в мазнини. По тази причина усвояването на бета-каротина зависи от присъствието на мазнини в храната. Ако и тях ги няма, кокошата слепота и по-тежките форми на витаминна недостатъчност не са далече.
В ориза няма бета-каротин. Бедните в много от развиващите се страни в Азия и Африка се хранят главно с ориз. Проблемът е, че в зърната на ориза няма провитамин А (бета-каротин). Храненето само с ориз води до авитаминоза – кокоша слепота, ксерофталмия и увеличена смъртност от обикновени инфекциозни болести. От това най-много страдат децата. В страните, където оризът е основна храна, 250 милиона деца в предучилищна възраст страдат от недостиг на витамин А, като годишно сто до двеста хиляди от тях ослепяват.

Трайно решение
Недостигът на витамин А може да се преодолее с хранителни добавки – рибено масло или добавяне на бета-каротин в маргарина или олиото. Тези начини обаче облагодетелстват главно децата в градовете, а прилагането им може да се окаже скъпо.
Едно трайно решение би било, ако зърната на ориза съдържаха бета-каротин. Това би било идеално за най-бедните, особено за малките деца, които се хранят почти само с ориз.
Идеята е проста. Някои зърна имат бета-каротин, например царевичните зърна – цветът им се дължи на него. Оризът и царевицата са родствени растения, но сорт ориз с бета-каротин в зърната няма.
Начинът, по който организмите синтезират бета-каротин, е отдавна известен. Синтетичният път започва от прости органични съединения, преминава през няколко междинни продукта, за да се стигне до бета-каротин. Всяка стъпка от синтезата се катализира от определен ензим.
В зърната на ориза някои от тези ензими отсъстват и до синтеза на бета-каротин не се стига. За да става това, трябва липсващите ензими да се „допълнят“. С това се заемат двама учени от Швейцария – Инго Потрикус и Петер Байер. През 2000 г. те публикуват подробностите от своя осемгодишен труд. Кодът на ориза е съставен от 490 милиона ДНК букви (нуклеотида). Към него учените добавят два къси фрагмента от ДНК с общ размер от девет хиляди ДНК букви. Единият фрагмент е от бактерии, синтезиращи бета-каротин, а другият – от декоративното растение нарцис. Тези фрагменти ръководят синтезирането на нови ензими. От това в ориза се появява провитамин А и цветът му се променя – от бял става оранжев. Този сорт ориз получава названието „Златен ориз“, а първият експериментален сорт се означава като „Златен ориз-1“.

„Грийнпийс“ против златния ориз
„Грийнпийс“ е международна екологична организация на активисти, които стават известни с преките си действия срещу ядрените опити и промишления лов на китове. Застъпват идеите за борба срещу климатичните промени, срещу петрола и каменните въглища. Постиженията на науката подкрепят тези цели на „Грийнпийс“.
В същото време, без да обръща внимание на всякакви доказателства, „Грийнпийс“ е срещу прилагането на успехите на биотехнологиите в растениевъдството.
Противопоставянето на „Грийнпийс“ срещу отглеждането на ориз с бета-каротин е без ясни причини. Действително, първият такъв сорт няма достатъчно провитамин А
в зърната и добивите от него са ниски. Но основното възражение на „Грийнпийс“ е, че такъв сорт ориз ще стане причина да се появят и други „генно модифицирани“ растения, създадени с използване на генетичен материал от други организми. Няма значение дали продуктите от такива „ГМО“ растения са вредни, или полезни – за екоактивистите определящ е начинът, по който те са направени. „Грийнпийс“ може да спасява китове, но не е против децата на бедните да продължават да ослепяват.

Прогресът не спира
По-нататъшните усилия за създаване на сорт ориз с подобрени хранителни качества се съсредоточават в Международния институт за изследване на ориза със седалище във Филипините. От своя страна, швейцарската аграрно-химическа компания „Сингента“ допълнително усъвършенства растенията. Учените създават сорта „Златен ориз-2“, който има над двадесет пъти повече бета-каротин. Започва широкото проучване на този сорт като източник на провитамин А и характеризирането му като храна за хората.
Сега екоактивистите се насочват срещу полевите разработки. През 2013 г. във Филипините е унищожено опитно поле. Подобни прояви предизвикват отговора на научната общност. През 2016 г. над сто лауреати на Нобелова награда се обръщат с отворено писмо, в което се посочва необходимостта от прилагане на новите биотехнологии за създаване на хранителни продукти с подобрени качества. Призовава се „Грийнпийс“ да изостави нападките си срещу генномодифицираните организми и по-конкретно срещу златния ориз. Писмото завършва с въпроса: „Колко бедни хора трябва да умрат по света, преди да разберем, че това е престъпление срещу човечеството?“.
На 21 юли 2021 г. властите във Филипините официално обявяват златния ориз годен за храна. Дава се разрешение той да се отглежда и продава, а семената му свободно да се разпространяват. Надеждата е големите производители да го приемат за култивиране, защото малко от бедните имат земя за това.
„Грийнпийс“ реагират възмутено и призовават правителството на Филипините да промени решението си. Възраженията им са отвлечени; екоактивистите заявяват, че златният ориз ще пречи на фермерите да се борят с пандемията и с промените в климата. Съветват да се премине към земеделие, което да даде разнообразие от зърнени храни, повече зеленчуци и плодове.
Това изглежда разумно, но остава пожелание за бъдещето. Срещу недостига на витамин А трябва да се използват всички средства – хранителни добавки, разнообразяване на храната, включването на мазнини в нея. Богатият на бета-каротин ориз е възможност, от която не трябва да се бяга.

Свързани статии:

Пазителят на пътя Виена – Истанбул Градим Център по мехатроника и чисти технологии Китай стартира голям космически проект Изминалите 7 години са най-топлите в историята*