Проф. Илия Гюдженов, председател на Държавната агенция за българите в чужбина: Политиката за сънародниците ни зад граница не е партийно оцветена

Трябва активно да работим за децата, които израстват извън пределите на страната, да съхраним самосъзнанието им и българския език

Интервюто взе
Надя Кантарева

Проф. Гюдженов, колко са българите, които живеят извън границите на страната? Няма официална статистика, откъде разчитате на достоверна информация?
– За съжаление, едва ли някой може да отговори с точност какъв е броят на сънародниците ни, живеещи по света. Споменават се различни числа, но те са ориентировъчни и не почиват на прецизно преброяване. Дори и да са правени проучвания за броя на българите в чужбина, то те се съотнасят към определена дата. При българите в чужбина има голяма динамика. Във всеки случай, говорим за няколко милиона.

– Агенцията, която оглавихте, е една от първите новосъздадени институции след промените преди 30 г. Кои са функциите ѝ, които определяте като важен инструмент за управлението на съвременна държава?
– Още от самото създаване на Агенцията през 1993 г. нейната централна функция се състои в реализацията на държавната политика за българите, живеещи извън Република България. Основните механизми за осъществяването на тази функция са разработване и обсъждане на проекти на нормативни актове, отнасящи се до дейността на Агенцията.
Освен това Агенцията е ангажирана да координира дейността на държавните институции при изпълнението на тази политика, да поддържа контакти и да подпомага изградените структури на българите в чужбина. Целите, които са поставени пред Агенцията, са съхраняване на българското етнокултурно пространство, духовно единение на всички българи в страната и по света и създаване на българско лоби в чужбина.
Като председател на Държавната агенция за българите в чужбина, бих искал да споделя и друго свое виждане – става дума за необходимостта да бъдат подпомагани и българските медии по света. Независимо че са на хиляди километри, те работят за името на страната ни, изграждат авторитета на българите като дисциплинирани и социално ангажирани.

– Изграждане на български лобита в чужбина е и стратегическа цел на ДАБЧ. Как на практика виждате нейното осъществяване?
– Разбира се, когато говорим за българско лоби, е необходимо да отбележа, че Агенцията осъществява интензивна съвместна работа с представителите на българските общности и с техните организационни структури извън Република България. Чрез тях да се привлекат наши сънародници и граждани на други страни да инвестират както в България, така и в районите на страни, където има исторически обособени български общности.
Тук искам да отбележа, че е важно да се установи и да се проследи колко са студентите, завършили по 103. ПМС (отнася се до обучение в български вис-
ши училища на граждани от български произход, живеещи в други страни), колко от тях са останали в страната, колко са се върнали по родните си места или са устроили живота си в трети страни.
И още нещо, специално внимание трябва да се обърне на младото поколение българи, получили образованието си в чужбина и намерили реализация там. Много от тях могат да са ядро на българско лоби. Постиженията на българските творци, изследователи и спортисти в чужбина също допринасят за неговото разширяване.

– Първата Ви среща за 2021 г. е с новоназначения ни посланик в Париж. На какво акцентирахте в разговора във връзка с работата ви с българските общност?
– Практика е новоназначените посланици да се информират за постиженията и проблемите на българите и българските организации в страните, за които те заминават.
Новият посланик беше запознат със съществуващите организирани структури на българите във Франция, с техните интереси и културен живот. Като приоритет обсъдихме възможнос-
тите за подобряване на комуникацията между отделните организирани структури.

– Може ли да се открои специфика в потребностите на т.нар. стара и нова диаспора?
– Под така наречената стара диаспора се разбират исторически обособени общности на българи, живеещи в други държави, които не са граждани на страната ни. Вярно е, че през последните години голяма част от тях придобиха и българско гражданство. Важно е да се отбележи, че в съответствие с техните потребности е необходимо Агенцията да работи за това на желаещите да се осигури възможност да се завърнат и устроят в България.
Ще дам за пример зачестилите проекти, с които наши работодатели привличат на работа българи от Молдова, Украйна и други места, населени с етнически българи. Предлага се работа и за студентите от българската диаспора, които учат тук по условията на
103. ПМС. Така те не само получават образованието си в България, но и им се осигурява работа по специалността, което ги мотивира да останат в прародината си.
Към така наречената нова диаспора се причисляват граждани на Република България, които живеят и работят в други страни. Обикновено те имат дом тук, идват в родината за ваканции, поддържат връзка с роднини, приятели, изпращат средства за издръжка на своите близки и по този начин подпомагат българската икономика. Българската държава ги подкрепя финансово и организационно, като поддържа съботно-неделни училища за обучение по български език, история на България, български фолклор и народни танци.
Според мен българите по света трябва да получават подкрепа от държавата независимо дали участват в организирани структури, или не.

– Проф. Гюдженов, имаме не един документ, регулиращ работата със сънародниците зад граница. Смятате ли, че се налагат промени в Закона и в Стратегията за българите зад граница?
– Навярно имате предвид Закона за българите, живеещи извън Република България. Според него трябва да се създаде Национален съвет на бюджетна издръжка, а такъв не е създаден. От друга страна, Законът не регламентира целите, функциите и задачите на Агенцията. Парадокс. При всички случаи Законът се нуждае от промени.
Що се отнася до Стратегията – нейната реализация изисква да има дългосрочен план, който да не е обвързан с мандатни промени. Държавната политика по отношение на българите в чужбина не е партийно оцветена. Тя е национална политика.

– Една от най-новите постоянни комисии на НС е тази за българите в чужбина. Ще участвате ли в работата ѝ?
– Да, вече участвах в едно заседание. Агенцията се включи и в работна група по измененията на Закона за българското гражданство. Ще добавя, че с новия текст ще се облекчи работата на Агенцията при удостоверителната ѝ дейност за български произход на кандидатите за гражданство и ще се осигури повече време за работа с българите по света.

– Агенцията подпомага и българските училища по света. В това отношение ще имате ли приоритет като председател на ДАБЧ?
– Трябва активно да работим с младото поколение българи, които израстват извън пределите на страната, за да съхраним българския език, самосъзнанието им на българи. Трябва да се има предвид, че немалка част от българчетата по света посещават съботно-неделни училища. Част от тези деца са билингви. Трябва да ги обучават учители, които да са специално подготвени да преподават български език в чужда културна среда. В това отношение би било добре по-широко да използваме програми като „Еразъм“.
Висшите училища могат да изпращат на практика зад граница повече студенти от различни специалности за работа с българските ученици. Агенцията подпомага новооткрити училища с материали за обучение до включването им за финансиране от МОН.

Свързани статии:

Полезната и проверена информация е при нас Превръщам мечтите в реалност Трудът на българските физици е високо ценен Биопечатат човешка кожа за козметични цели