Добрата школа респектира

Слабо място в обучението по професии са учебниците по специалностите, твърди екипът на Гимназията по селско и горско стопанство в Кърджали

Богата е историята на Професионалната гимназия по селско и горско стопанство в Кърджали. Преди десетилетия тя е една от трите – другите са професионалните гимназии във Велинград и Берковица, които осигуряват средни техници по горско и ловно стопанство за цялата страна. Само в Кърджали задочниците по това време са 550. Днес реалностите са по-други. Но специално по дисциплините горско и ловно стопанство в региона обучение има само в Кърджали, Чепеларе и в Хасково.

Възпитаниците на Гимназията по селско и горско стопанство в Кърджали се изявяват с успех
в националните състезания по професии

Надя КАНТАРЕВА

Добрата школа има не само дълбоки корени. Тя дава своето отражение и в днешните резултати от ученическите състезания по професии. Всяка година възпитаниците на кърджалийското училище участват в „Млад фермер“. Тазгодишното му издание, което по традиция се провежда през април, е в Свиленград. В двата му етапа – регионален и национален, гимназията заема III място по разпознаването на семена от зърнено-житни, зърнено-бобови, технически и зеленчукови култури.
През май предстои участието в горския многобой, чийто домакин е ПГ „Николай Хайтов“ във Варна. През изминалата година в националното състезание представителите на професионалната гимназия в Кърджали се отличават, като най-добри в рязането и повалянето на дървета, заемайки III място в надпреварата.
„Ученическите състезания са много добра идея.

Децата участват с амбиция да се изявят. Запознават се със свои връстници, виждат какво могат те на терен. От друга страна, учителите по професии обменяме опит с колеги, заимстваме едни от други“, споделя зам.-директорът Илияна Семерджиева. Тя е един от двамата лесоинженери, които преподават тук. По професионалните дисциплини учители са още двама агрономи и един зооинженер. Завършващите гимназията получават диплом за техник-растениевъд или техник-лесовъд. Има и паралелка по механизация на селското стопанство.
„План-приемът, който сме дали за следващата учебна 2022/2023 г., е всъщност за една паралелка по механизация на горското стопанство. В нея съчетаваме и обучение по механизация на селското стопанство. Машините са идентични. Обучението дава възможност и за управление на трактори, сеялки, за работа с триони храсторези“, уточнява Семерджиева.
Голямото ѝ разочарование е нереализираната идея за обучение на средни техници за контрол на качеството на храните. Тази година е последна за обучението по „Контрол на качеството на храни и напитки“. Със завършването на XII клас приключва специалността. Защо? Въпросът е към Христо Петров – дългогодишен директор на гимназията по селско и горско стопанство.
„Науката за храните е модерна. Когато откривахме специалността, направихме анализ – търговската мрежа в региона има нужда от специалисти за проверката на качеството на хранителните стоки и напитки. В града ветеринарните доктори се броят на пръсти. Те не могат да покрият като контрол мрежата. А качеството на храните трябва да се установява от независим специалист. Не достигат контрольорите, поне в нашия град и областта. Бяхме убедени, че ще има пълна реализация на средните техници, които ще завършват при нас. В началото имаше интерес от учениците, записаха се и много момичета, иначе сме мъжка гимназия. Очаквахме и промяна на правилата от страна на институциите, т.е. да има по-голям контрол на храните, но…“, казва той.
Голямата тревога на Христо Петров е демографският проблем – учениците в града и региона намаляват все повече. „Родителите работят в чужбина, децата вървят след тях, кога се върнат, кога не в училище. Последните 5 години не правим пълни паралелки, тоест с по 26 ученици“, споделя той. Иначе отпадащите от образователната система са единици. Обикновено напускат, когато заминават в чужбина със семействата си. Според директора училищата са много. Не само професионалните. Ненужно е да се поддържа голяма материална база, когато децата са малко. Добро решение е например настаненият в крило на сградата на гимназията филиал на Минно-геоложкия университет. Академичните преподаватели направили среща с учениците, запознали ги с университетските програми, с изучаваните дисциплини. Очакват от завършващите гимназисти да се насочат към Университета.
През тази учебна година паралелките в професионалната гимназия са пет, а децата – над 80.
В общежитието има около 50 ученици. Те са не само от областта, а и от Смолян, Златоград. Към училището
има интерес и за самостоятелната форма на обучение, както и към задочен курс на завършили средно образование. Дипломата за техник-лесовъд – трета квалификационна степен, или за техник-растениевъд дава право и за работа на много места зад граница. Същото важи и за завършилите с профил механизация на селското стопанство. „При тази специалност нашите ученици изучават и автомонтьорство. А и у нас, и зад граница квалифицираните автомонтьори са много търсени. Прави впечатление, че често от чужбина получаваме запитвания за потвърждаване легитимността на дипломи, издадени от нашето училище. По това съдим, че дипломите ни респектират, ценят се съответно и уменията на завършилите при нас“, обяснява директорът. Специално за придобиване на умения от учениците в гимназията залагат на практиката. Традиционни са контактите с Регионалната дирекция на горите. Имат договори за провеждане на ученически практики с горско стопанство „Женда“ и с местни дърводобивни фирми.
За първи път тази учебна година учениците в гимназията, както и всички други в страната, ще завършват със задължителна втора матура по професия. „При нас преподаваните специалности са трета квалификационна степен и държавният изпит задължително се състои от две части – теория и практика на професията. Иска се сериозна подготовка – обяснява Илияна Семерджиева. – Обучението тук е трудно, не всички успяват да издържат матурата. Истината е и че ученето онлайн дръпна назад учениците. Но както се казва, има и добро в лошата ситуация. Полезното във времето на ОРЕС е, че учители и ученици заработиха свободно с новите технологии. Тестовете са по електронен път, дневникът е електронен, голяма част от уроците са в презентации.“
Хартия или онлайн – не в това е въпросът според Семерджиева, когато става дума за учебниците и учебните помагала. Големият проблем е липсата на актуални учебници. Особено по специалността горско и ловно стопанство. По нея преподават инженери. От университетските учебници от времето, когато те са следвали, вадят текстове за обучението на учениците си. Преподават под форма на лекции, а учениците записват. „Няма друг начин. Така е, разбира се, и в другите гимназии с нашия профил. Добра е инициативата на Министерството на образованието учители по професии да подготвят на базата на опита си учебни помагала. Надявам се тя да продължи, за да се включим и ние“, уточнява Семерджиева.
Не са издържани и някои учебници по общообразователните предмети, вметва Христо Петров. Той е завършил биология в Пловдивския университет. Промяната на учебното съдържание през 2005 г. определя като грешка. На практика сега гимназистите учат биохимия. А това е неразбираемо за тях. Учебникът по биология за X клас, като цяло, всъщност е биохимия. Нарича го синтезиран вариант на университетските учебници, по които някога е учил като студент. „И ако в университетския учебник може да намериш обяснение за всеки процес, в съвременния училищен учебник го няма. Химията е верига, изпуснеш ли нещо, не можеш да вървиш напред. Не може ученикът да навакса пропуснатото, защото в учебника му обяснение няма. Как се пишат формули по биохимия, как се изчисляват валентности… Забравете! Програмите са претоварени и в общообразователните предмети, и в тези по професии. Сложни и ненужни. Затрудняват дори самите учители“, категоричен е директорът.
На квалификациите на педагозите в гимназията обръщат специално внимание.
Според заместник-директорката програмите за квалификация дават възможности на тези, които искат да научат, да дръпнат напред. „Но не иска ли колега, нищо не може да се направи. Самото време –
3 дни или седмица специализиран курс за надграждане, дори месец не стига, ако не продължиш сам. Понякога се оплакваме от фирмите обучители. Какво пречи тогава сами да потърсим обучението, което сме преценили, че ни е необходимо. Сега възможностите за квалификация може да се определят като неограничени. Факт е, че учителите по професия са все по-търсени. Как се намира например инженер по горско и ловно стопанство, който да е и с педагогически умения. Но не бива, уповавайки се на това, че сме „незаменими“, да спрем да надграждаме“, казва убедено инж. Илияна Семерджиева.