Ерик Димитров от Института по полимери към БАН (студент IV курс в Медицинския университет – София) е носител на една от трите награди за най-добър постер на престижното списание Polymers MDPI в международната конференция „Силезийските срещи за полимерни материали POLYMAT 2022“, организирана от Центъра за полимерни и въглеродни материали към Полската академия на науките. Форумът се провежда в гр. Забже, Полша, в памет на проф. Аджей Дворак – чуждестранен член на Българската академия на науките.
Постерът на тема „Нуклеолипидни везикули: супрамолекулни структури, наподобяващи сферични нуклеинови киселини“ (Nucleolipid vesicles: Supramolecular structures resembling spherical nucleic acids) е отличен от общо 137 и представя актуална тематика за получаване на специфични супрамолекулни наночастици, наречени липозомни сферични нуклеинови киселини, с потенциална приложимост за разработване на ваксини, както и за решаване на здравни проблеми с обществена и социална значимост, като лечение на рак и генетични заболявания.
На въпроса какъв иска да стане, като дете Ерик Димитров неизменно отговаря едно и също – изобретател. Днес младият учен е на 22 години и е на път да изпълни детската си мечта.
Признава, че много обича да прави експерименти. По тях се пали още в първи клас, когато гледа предаването „Ловци на митове“, в което се демонстрират различни опити. Това събужда експериментаторския дух у него. За ужас на съседите и донякъде на родителите му. Като ученик най-много го влече пиротехниката и съседите не един или два пъти са се оплаквали от него. Майка му и баща му пък се притесняват, когато един ден той им се хвали, че си е направил сам сярна киселина.
„Купих сяра от аптеката, направих си апаратура и в едно шишенце получих сярна киселина – спомня си той. – Измерих и плътността ѝ – беше 69%. Родителите ми се поуплашиха, защото представата на хората за киселина е от това, което са гледали по филмите – пада капка на дланта и после излиза отдолу. Или разяжда стени.
В действителност изобщо не е така. Киселината е опасна само ако е гореща. Иначе, ако падне върху ръката и до няколко секунди се измие, няма да има проблем. Като цяло, всеки експеримент е опасен. Но има една приказка, която много харесвам – инциденти винаги се случват, въпросът е доколко си подготвен, когато се случат, за да може да реагираш по правилния начин.“
Ерик Димитров едновременно учи медицина и работи в Института по полимери. Как успява да съчетае и двете? Ами без проб-
леми, отговаря усмихнато той.
Завършил е Езиковата гимназия „Д-р Петър Берон“ в Кюстендил. Тогава някъде решава да учи медицина заради възможността да помага на хората, която лекарската професия дава. Подготвя се добре за изпитите по биология и по химия. Тогава се заражда и любовта му към химията, тръгва и на олимпиади по този предмет. Шести е на Националната олимпиада, когато е в XII клас. Там се запознава с хора от БАН и буквално, „преди да се усети“, почва работа в Института по полимери – още по средата на първи курс медицина. Първо го канят да разгледа Института, после му предлагат работа и той веднага приема.
Включва се в различни проекти, свързани предимно с разработката на наноносители и синтез на полимери – т.е. получаване на полимери с предварително зададени свойства. Тези свойства са насочени към това полимерите да се самоорганизират и да се получават наночастици с характеристики за приложение в медицината. Това е връзката между това, което учи в Медицинския университет – София, и химията, обяснява младият учен. Тези частици могат да бъдат натоварвани с различни лекарства и да ги доставят до определен орган в човешкото тяло. Освен с лекарства тези частици се натоварват и с нуклеинови киселини, като това би могло да се използва за генна терапия и лечение на онкологични заболявания.
„Харесва ми, че медицината дава големи възможности за реализация – подчертава Ерик. – Когато завърша, мога да работя и като лекуващ лекар, и като изследовател в тази област. Но първо трябва да специализирам нещо – все още не съм избрал специалност. Има опция да остана и в Института по полимери и да направя докторантура.“
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg