Да намериш своята пътечка

На това учи възпитаниците си Елеонора Павлова, заместник-директор на МГ „Д-р Петър Берон“ – Варна

Елеонора Павлова получи наградата на Съюза на математиците в България и на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ за учител с най-голям принос в откриването и развитието на млади таланти за 2022 година. Тя е заместник-директор в МГ „Д-р Петър Берон“ – Варна, и учител по информатика и информационни технологии. Преди това е била главен учител и помощник директор в Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ – Варна.
Автор е на публикации в наши и чуждестранни издания.

Елеонора Павлова винаги
е готова да изслуша идеите на своите ученици

Зина СОКОЛОВА

Нейните ученици са носители на множество медали от Националната олимпиада по информационни технологии, националния есенен турнир по ИТ „Джон Атанасов“, златен, сребърен и бронзов медал и Специална награда от 19. ученическа сесия – 48. пролетна конференция на СМБ (2019 г.), три първи места индивидуално, първо и трето място отборно на националните състезания по извличане на данни Queryada (2021 и 2019 г.), първо място на Smart Solutions for Smart Varna хакатон за ученици и студенти, грамоти и специални награди от различни състезания и турнири в страната и чужбина.
Елеонора Павлова е от първия випуск, завършил специалността „Информатика“ в Софийския университет. Възпитаник е на Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ – Варна, а от 12 години преподава в нея. Оттогава работи по-усилено с ученици с изявени интереси в областта на информационните технологии по програмата на Министерството на образованието и науката за подготовка на ученици за състезания и олимпиади. Подчертава, че успехите им са плод и на тяхната изключителна амбиция. Работи с тях по-нестандартно, на екипен принцип. Никога не се е притеснявала да им каже, че не знае отговорите на техните въпроси. Защо? Ами защото те работят на толкова високо ниво, че първо, много малко хора знаят даден отговор. А и не е ясно дали този отговор вече не е друг. Много често се стига до ситуация, при която въпросите са същите, но отговорите са други. В областта на информационните технологии това се случва непрекъснато, а в тази сфера се реализират и 70% от нейните възпитаници.
Учениците ѝ имат много интересни търсения. Тя никога не е казвала на някого от тях, че няма достатъчно опит в областта, в която иска да работи, и затова трябва да избере друга тема. Търси решенията заедно с тях. Смята, че това е отличителната черта за нейния начин на работа. Винаги когато има проблеми, ги обсъжда с учениците и всички заедно търсят отговор. Опитва се да ги научи на това, че много по-често ще бъдат в ситуация да не знаят, отколкото в ситуация да знаят отговора на въпросите, които си задават. Просто защото все повече неща се променят. Затова трябва да са достатъчно подготвени във всеки един момент и да учат непрекъснато. Елеонора Павлова е благодарна и на изключителната подкрепа от страна на колегите си. Подобен начин на работа не е възможен без съвместни усилия и няма как човек да не се опре и на техния опит.
„Благодарение на подкрепата на наши възпитаници успяхме да направим и STEM център, който вече работи – разказва Павлова. – Реализирали сме доста дръзки идеи. Средата в него е много различна, по-близка е до професионалната, отколкото до училищната. Цялото обзавеждане и оборудване е повече като за офис на компютърна фирма или за университет. Имаме 3D принтери, както и зала, оборудвана като телевизионно студио. Компютърът в нея може да прави сериозна видеообработка. Камерите и осветлението са на професионално ниво. Имаме комплект за виртуална реалност. Избраните компютри са с много добри характеристики и ще бъдат подходящи за работа доста време.
В областта на информационните технологии сериозен проблем е, че техниката бързо остарява.“
Средата в STEM центъра дава възможност учениците да работят прави, седнали, на диван, на табуретка – на каквото решат. Само и само да работят, там е поставен основният акцент.
А как точно ще го правят, си е тяхна работа. Залите в центъра се използват и като компютърни кабинети. Учениците работят в него едва от януари т.г. и може би пълната му сила и много-
образни възможности ще се разгърнат през следващата учебна година. Необходимо е и преподавателите да натрупат опит, за да започнат да го използват пълноценно.
„Ентусиазмът е много голям и има група ученици, които с мъка молим да си тръгнат от центъра, за да го заключим. Дори в петък следобед питат: „Нали в събота ще има хора в училището, за да може да влезем в STEM центъра?“. Така работим – гласуваме им доверие, че може да се справят и да ползват техниката. Тук учениците са с голяма вътрешна потребност за изява, определено са състезателен тип. Търсят неща, които да им подхождат, да намерят своята пътечка, която ще ги удовлетвори. Преди известно време имаше група ученици, които много държаха да се срещнат с мен. Каква беше историята. Намерили бяха международно състезание за компютърни игри. Искаха да направим отбор и да участваме в него. Подготвиха нещо, ще видим какво ще стане. Не бяха много доволни, но те са едва в VIII клас, тепърва ще се учат и ще участват в състезания. Идеята им е много интересна, може да се развие и да стане чудесен проект.“
В гимназията е често срещано явление някой ученик да гони учител по коридорите, за да сподели своя идея или да потърси помощ. Учениците изискват внимание, знания, при това доста упорито. В този смисъл Елеонора Павлова и нейните колеги нямат проблем с мотивацията. Децата могат бързо се ориентират кои са силните им страни. Имат хъс да работят, за да станат още по-добри. И най-важното – намират своята ниша.
„Гордея се с всички техни успехи, защото те се опитват да си намерят мястото в много различни посоки. А най-вече се радвам, че са станали добри професионалисти и добри хора – казва Павлова. – Имаме няколко международни награди, които са много престижни. Участие във финала на Google Science Fair, Intel ISEF, награда „Иновации в храните и агрикултурата“ от европейското състезание за млади учени EUCYS, като учениците бяха поканени в Европейската комисия да представят своя проект. Лично аз най-много се гордея с една награда, която получих от Университета Йейл – Yale Educator за 2016 г. Това е награда, която комисията по прием на студенти връчва на хора, посочени от самите студенти. Първокурсниците могат да напишат есе кой най-много им е оказал влияние до момента. Тогава бях първият български представител в листата на наградените, не знам после дали има и други от България. Тази награда ми е скъпа, защото е признание от самия ученик.“
Най-голямото предизвикателство за нея е да продължава да бъде интересна на учениците и това, което прави, да им е полезно. Защото знае, че те могат да научат много неща и без нея. Всеки випуск е различен и всяка година тази задача има различно решение.
„Трябва да се работи сериозно и постоянно, за да си на ниво.
И за малко да изтървеш нещата, влакът вече е заминал – казва Павлова. – Не броим часовете с извънкласни занимания. Много са. Но децата имат нужда да изговорят своята идея, да я обсъдят, да намерят най-доброто решение. За един от последните проекти, който правихме с мои ученици, се наложи да се събираме в събота в 9 ч. вечерта – само тогава беше свободен вторият ръководител на проекта, наш бивш възпитаник, който прави докторантура в Цюрих. Хубаво е, че имаме подкрепа от Ученическия институт по математика и информатика на БАН, от бизнеса във Варна и от наши бивши възпитаници. От известно време сме членове на ИКТ клъстера в града. Тукашните университети и научни организации също ни помагат.“

„Много от проектите на учениците са приложни – разказва Павлова. – Последният, който отива на национална олимпиада, е една платноходка с автопилот, с изкуствен интелект, сама се управлява и определя маршрута си. Учениците направиха 3D модел, отпечатаха го. В момента моделът плава. Използват се соларни панели за зареждане на батериите. Има уеб приложение, чрез което се следи плавателният съд. За този проект сме се консултирали с Висшето военноморско училище и с Института по океанология на БАН как да намерим необходима за тях функционалност на платноходката. От Института предложиха съдът да следи за качеството на водата, да мери дълбочина или да пренесе нещо до друг плавателен съд. Платноходката, която е дълга около 70 см, може да носи 5 кг товар.
Имахме и друг интересен проект – за невронна мрежа, която генерира различни 3D модели. Трябваше да обучим мрежата какво разбираме под „стол“ например. И тя го генерира с подлакътници, без подлакътници и т.н. Предизвикателството беше как се работи с невронна мрежа.
Интерес предизвика и проект за устройство, което автоматично засича къде има дупки и неравности по пътя. За съжаление, проблемът с неравностите става все по-актуален всяка година, но учениците рядко имат време да доведат продукта до нещо, което да е напълно готово да се внедри в практиката. Има една особеност на състезанията по информационни технологии – ако спечелиш с някакъв проект Националната олимпиада, повече не можеш да се явяваш с него. Затова учениците търсят да разработват друга тема. Като студенти се връщат към добрите си идеи и ги превръщат в успешни бизнес продукти.“