Прекомерното потребление в най-богатите страни унищожава средата на подрастващите, сочи доклад на УНИЦЕФ
По-голямата част от богатите държави създават нездравословни, опасни и вредни условия за децата в цял свят, сочи последният доклад на Изследователския център на УНИЦЕФ „Иноченти“. В него се сравнява как 39 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейския съюз (ЕС) се справят с осигуряването на здравословна среда за децата.
Данните показват, че богатството на една държава не е гаранция, че средата е здравословна. Твърде много деца са лишени от здравословно жилище, което необратимо руши настоящото и бъдещото им благосъстояние. Анализът в доклада се простира отвъд непосредствено заобикалящата среда и стига до света, като цяло. Така се разкрива една по-сложна картина. Неустойчивите равнища на потребление на държавите, които сравнително добре се грижат за децата, застрашават както децата по целия свят, така и идните поколения. Какъв свят ще наследят?
В доклада се посочва, че нито една държава няма системно добри екологични резултати. Всички страни трябва да предприемат действия на местно и глобално равнище, като осигурят на всички деца безопасна и здравословна среда в днешния и утрешния ден.
Докладът включва показатели като излагане на вредни замърсители, включително токсичен въздух, пестициди, влага и олово; достъп до светлина, зелени площи и безопасни пътища; и приноса на държавите за климатичната криза, потреблението на ресурси и изхвърлянето на електронни отпадъци.
Сравнителната таблица за факторите от околната среда, които влияят върху благосъстоянието на децата, обхваща три стълба или измерения на въздействието на околната среда върху децата в
39 страни, които са членки на ОИСР и/или на ЕС:
– светът на детето – преките и осезаеми последици от взаимодействието на детето с обкръжаващата го среда, като например потреблението на въздух и вода и експозицията на опасни вещества;
– светът около детето – естествената и застроена среда, с която децата взаимодействат пряко, като например зелени пространства и улично движение;
– светът като цяло – по-широките аспекти на физическата среда и политиките около микросистемите на децата на регионално, национално и глобално равнище, като например емисии парникови газове или електронни отпадъци. Начело на класацията е Испания, следвана от Ирландия и Португалия. Въпреки че нито една от тях не е водеща и по трите измерения, и трите държави успяват да осигурят добри екологични условия за децата, но въздействието им върху глобалната среда (в тази група държави) е слабо до средно. Последна в класацията е Румъния, непосредствено пред нея са Коста Рика и Съединените щати.
Румъния и Коста Рика се справят относително зле с непосредствено обкръжаващата среда на децата, но носят най-малка отговорност за увреждането на околната среда. За разлика от тях Съединените щати имат лоши резултати по отношение на света, като цяло, поради неустойчивото средно пот-
ребление на глава от населението и същевременно нямат добри резултати и по другите измерения. Държавите се класират различно по трите измерения, като нито една няма едни и същи добри или лоши резултати едновременно и по трите измерения. Класирането на богати държави на някои от последните места (като например САЩ и Белгия) е показател, че националното благоденствие не е гаранция, че децата растат в здравословна среда. Нещо повече, сегашната среда изглежда относително благоприятна за децата в страни като Канада и Австралия, но неустойчивите модели на потребление там застрашават бъдещето на децата в национален и глобален мащаб.
България заема 35-о място от общо 39 държави в класацията. Но е важно да се отбележи, че не се представя слабо във всички измерения. Страната има по-лоши показатели по отношение на излагането на децата на вредни замърсители на околната среда и качеството на тяхното непосредствено обкръжение, но се справя доста добре с показателите, които се съсредоточават върху устойчивостта на потреблението.
Голям брой деца дишат токсичен въздух у дома и навън, отбелязва докладът. България е сред държавите, в които средната експозиция на населението на фини прахови частици е от високите. В 13 държави все още не са напълно осигурени безопасна вода и санитарно-хигиенни условия. Най-много години живот в добро здраве се губят на децата в Колумбия (2,3 години на 1000 деца), Мексико (2,2) и Турция (1,9), а най-малко – в Япония (0,2) и Финландия (0,2). За България този показател е 1,7.
В най-богатите държави в света всяко 25-о дете се трови от олово – токсично вещество, причинило повече смъртни случаи от маларията, войните и тероризма или природните бедствия. Оловото може да навлезе в кръвоносната система на децата например докато играят, обличат се или рисуват. Оловото не само засяга телесните функции на организма, но и оказва неблагоприятно влияние върху концентрацията на вниманието, паметта, способностите за планиране и решаване на задачи. Замърсяването с пестициди, което има връзка с левкемията и забавеното развитие, може да увреди нервната, сърдечносъдовата, пикочополовата, храносмилателната, репродуктивната, ендокринната, кръвоносната и имунната система на децата. В Чехия, Полша, Белгия, Израел и Нидерландия повече от едно на всеки 12 деца живее в район с висок риск от замърсяване с пестициди. Шумовото замърсяване – най-голямо в Малта, Нидерландия и Португалия, се свързва с неблагоприятни последици за здравето, включително усложнения при раждането, стрес, намалени познавателни функции и трудности в учението
Децата губят години в добро здраве и заради небезопасни водни източници.
Бедните домакинства са изправени пред по-високи рискове по отношение на замърсяването на въздуха в дома, достъпа до безопасна и чиста вода и тъмните жилища, които обитават. Във включените 31 европейски държави над два пъти е по-голяма вероятността бедните домакинства с деца да са пренаселени и да се затрудняват с отопляването на жилището в сравнение с домакинствата с деца, които не са бедни. Децата от по-бедните домакинства се сблъскват с много по-големи рискове и опасности от увреждане и по-често живеят в по-лоши квартали с по-малко места за игра. България е сред държавите с най-голям процент деца, живеещи при тежки битови лишения, което означава пренаселеност, съчетана с влага, тъмнина или неподходящи санитарно-хигиенни условия. България е и държавата с най-висок относителен дял на домакинствата с деца, които се затрудняват с отопляването на дома – 26% от всички домакинства и около 48% от бедните домакинства в страната.
Влагата и мухълът са основни рискови фактори в домашната среда, които допринасят за инфекциите на горните дихателни пътища, астмата и бронхита. В България 12,9% от децата обитават жилища с влага и мухъл.
Над една четвърт от домакинствата (27%) в България обитават пренаселени жилища, което има неблагоприятно отражение върху резултатите на децата в училище, физическото и психическото здраве на членовете на домакинството.
Емисиите на въглероден диоксид (CO2) на богатите държави не са устойчиви. Всяка година в страните, анализирани в доклада, се произвеждат 9 метрични тона CO2 на глава от населението. Въглеродният отпечатък на средностатистическия гражданин на Люксембург е над 36 метрични тона годишно, което е повече от отпечатъка на глава от населението в Колумбия, Коста Рика, Мексико, Румъния, Турция, Чили и Гърция, взети заедно. През 1997 г. чрез Протокола от Киото индустриализираните държави и икономиките в преход се задължиха да намалят емисиите от парникови газове. Оттогава емисиите от CO2 на четирите най-големи замърсителя – Австралия, Канада, Люксембург и САЩ, надхвърлят 380 тона на глава от населението, докато Чили, Коста Рика, Латвия, Литва, Мексико и Турция задържаха своите емисии на равнища под 100 тона.
Съединените щати изпъкват като страна с големи емисии от минали периоди и освен това показват лоши резултати в сравнителната таблица. България, Коста Рика и Румъния са доста назад в класацията, но техните емисии от CO2 са по-малки от средните за тази група държави през последните 25 години.
В богатите държави произведените отпадъци се увеличават от средно 484 кг на глава от населението през 2010 г. на 529 кг през 2019 г. Усреднените стойности прикриват огромната разлика между приблизително 336 кг в Япония и Полша и 960 кг в Канада. В 25 държави повечето отпадъци нито се рециклират, нито се компостират. Най-бързо увеличаващата се група отпадъци са електронните – 53,6 млн. т в богатите държави през 2019 г., като се очаква те да се удвоят към 2035 г. Електронните отпадъци съдържат опасни вещества като живак, кадмий и олово, които увреждат човешкото тяло и мозъка и най-тежко засягат децата. Електронните отпадъци са пример как екологичните фактори са времево и географски свързани, тъй като част от тези опасни отпадъци, в крайна сметка, увреждат децата на глобалния Юг. Някои богати държави, като Норвегия и Швейцария, са сред страните, които употребяват и изхвърлят най-много електроника – всяка година Норвегия произвежда 26 кг
електронни отпадъци на глава от населението, а Швейцария – 23,4 кг. Досега само две богати държави – Исландия и Норвегия, успяват да произвеждат по-голяма част от енергията от възобновяеми източници.
За да онагледи отговорността на всяка страна за общата картина в света, докладът отчита свръхпотреблението на ресурсите на Земята във всяка от включените в доклада държави поотделно. Ако всички в света консумират ресурси със скоростта, с която го правят хората в страните, включени в доклада, ще е необходим еквивалентът на 3,3 планети Земя, за да се поддържа нивото на потребление, се посочва в доклада. Ако всеки потребява ресурси със скоростта на хората в Канада, Люксембург и САЩ, биха били необходими поне 5 планети Земя. За стандарт на потреблението като в България ще са нужни 2,3 планети Земя.
„Всяко дете в света е засегнато от климатичните промени, от влошаването на околната среда и от загубата на биоразнообразие. За съжаление, действията изостават и са недостатъчни, което означава, че негативното влияние върху децата ще се увеличи. Най-важното е да започнем да действаме и при всяка екологична политика да поставяме в центъра нуждите на децата“, коментира Саня Шаранович – заместник-представител на УНИЦЕФ в България.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg