Сузана Филипова – VI клас, II място
ОУ „Стефан Караджа“ – Варна
Научен ръководител – Катя Семова-Пенева
В последните години филмопроизводителите създадоха редица научнофантастични филми, чиито сюжети показват живота на планетата при необичайни и екстремни метеорологични условия в резултат на изменението на климата. Един от най-касовите филми – „След утрешния ден“ от 2004 г., разкрива пред зрителите как спирането на атлантическото течение Гълфстрийм довежда до навлизането на Северна Европа и Северна Америка в нова ледникова епоха и насочва вниманието към опасностите, произтичащи от изменението на климата. Науката засега не твърди, че климатичните промени ще доведат до внезапен катаклизъм. Но страховете от подобен сценарий на много места по света растат, защото екстремните природни явления зачестяват.
Последните изследвания сочат, че изменението на климата действително оказва въздействие върху Гълфстрийм и други океански течения, които са част от сложната система на циркулацията на водата в Атлантическия океан и понастоящем тя е най-слаба за последните 1600 години.
Циркулацията на водата в Атлантическия океан функционира като конвейерна лента, която пренася топли водни маси от Мексиканския залив и крайбрежието на Флорида до северната част на Атлантическия океан и Европа. На север носените от течението топли водни маси се охлаждат, плътността им се повишава и те потъват на по-голяма дълбочина, след което течението се обръща на юг, носейки по-студена вода. Така Гълфстрийм действа като терморегулатор и затопля климата в Западна Европа.
Съгласно проучванията наблюдаваното отслабване на атлантическата водна циркулация е довело до намаляване температурите на морската повърхност в части от Северния Атлантически океан. Това се дължи на засиленото топене на сладководния лед в Арктика и Гренландия. Ако тенденцията се запази, в бъдеще ще зачестят екстремните климатични явления, вариращи от наводнения и суши до повишаване киселинността на океаните и покачване на морското равнище.
Последствията от изменението на климата се усещат не само на сушата. Водните обекти — езерата, реките, океаните и моретата, също са засегнати. Тъй като по-голямата част от повърхността на Земята е покрита с вода, не е изненадващо, че затоплянето на океаните е причината за около 93 % от затоплянето на планетата в последните години. Това затопляне се дължи на увеличаването на емисиите на парникови газове, и най-вече на емисиите на въглероден диоксид – газ, който задържа все повече слънчева енергия в атмосферата. По-голямата част от тази задържана топлина, в крайна сметка, се поглъща от океаните, с което оказва влияние върху температурата и циркулацията на водата. Освен това повишаващите се температури водят до топене на ледените шапки на полюсите. Със свиването на общата площ на снежната и ледената покривка в глобален мащаб тя отразява по-малко слънчева енергия обратно в Космоса, което води до допълнително затопляне на планетата. Това, на свой ред, причинява нахлуване на повече прясна вода в океаните и допълнително изменение на океанските течения.
Температурата на водата е един от най-действените регулатори на биологичните процеси при морските организми. По данни, представени в доклада на Европейската агенция за околна среда под заглавие „Изменение на климата, въздействие и уязвимост в Европа“ от 2016 г., сегашното повишаване на температурата вече причинява мащабни промени в морските екосистеми, включително значителни размествания на разпространението на морските биологични видове.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg