Акад. Николай Денков обяви приоритетите на Министерството на образованието и науката за 2022 г.
Стоян СТОЯНОВ
Осигуряването на качествено образование в училищата и университетите ще бъде във фокуса на работата на МОН през 2022 г. Това стана ясно от думите на министъра на образованието и науката акад. Николай Денков. Той представи основните приоритети на Министерството за настоящата година. „Всички те са подчинени на една основна цел – повишаване на качеството и разширяване на обхвата на образователната система“, заяви министърът.
Няколко групи от мерки са предвидени по първия приоритет, който е свързан с увеличаване броя на обхванатите деца в системата. С новия бюджет ще бъдат осигурени средства за безплатно включване в детските градини на всички деца от 3-годишна възраст нагоре. Освобождаването от такси ще увеличи обхвата на децата, както и по-дългата им предучилищна подготовка.
„Втората група от дейности е свързана с развиването на изцяло нова програма за извънкласни дейности в областта на културата и спорта. Тя ще бъде реализирана съвместно с министерствата на културата и на младежта и спорта. Целта е да бъдат обхванати максимален брой деца в групови извънкласни дейности, които да им помогнат да се включат отново в социалния живот, така че училището да бъде място за развитие на творческите им способности“, анонсира министър Денков.
Предвижда се и началото на нова програма за ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в училищата. Тя ще започне през 2022 г. и ще продължи през следващите три години.
Вторият приоритет в работата на МОН е свързан с повишаване качеството на училищното образование. „Най-важният фактор за това са добре подготвените и мотивирани учители. Поискали сме от Министерството на финансите и очакваме да срещнем разбиране, че заплатите на учителите да бъдат повишени и да надхвърлят с 25% средната работна заплата за страната. Това е записано и в коалиционното споразумение“, заяви просветният министър.
Той обяви още, че за първи път от над 10 години насам ще бъде повишен и образователният стандарт за издръжка на училищата. Според директорите това е много важна мярка за поддържане на качеството в материалната среда и на условията, при които се учат децата.
„Трета мярка, която бе анонсирана вече, е създаването и тестването на нова методика за оценка на добавената стойност на обучението в училищата“, обяви министър Денков. По думите му тя ще се превърне в основно средство за оценка на качеството на обучение в училищата и доколко всяко от тях успява да помогне за развитието на децата в образователната система. Методиката ще отчита онези обективни особености, които не зависят от учителите и училищната среда – например типа населено място, в която се намира дадено училище, образователния статус на родителите и други.
Друга мярка, свързана с осигуряването на по-качествено образование, е стартирането на разработката на Единна електронна платформа за образователни услуги и съдържание. „Това е дългото име на т.нар. електронен облак за образователни ресурси. Той трябва да даде достъп на всички ученици, родители и учители до наличните електронни образователни ресурси – не само тези, които са създадени от учители или в МОН, но също така и до тези, които са налични в различни партньорски организации – например образователни платформи“, поясни министър Денков.
Специална група от мерки е разписана в подкрепа на професионалното образование. Една от целите е да се върне неговата привлекателност, като то може да се конкурира по качество и по привлечен интерес с най-добрите профилирани гимназии. „Предвидили сме повече средства за подкрепа на дуалното обучение, за прием на повече деца в паралелки по защитени професии и такива с недостиг на пазара на труда. Ускорено работим и по подготовката на финансирането на тези 24 професионални гимназии, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, които ще служат за хъбове за съответните региони. Те ще бъдат разпределени равномерно в страната и по съответните професионални направления, така че да подпомагат регионалния бизнес“, заяви министърът на образованието и науката. Ще се развиват още по-тесни връзки с бизнеса чрез привличане на преподаватели от реалното производство и инвестиции в мрежата от професионални гимназии.
Повишаване на качеството във висшето образование е третият приоритет в работата на МОН през настоящата година. Сред предвидените мерки е засилване на борбата с плагиатството. „Във висшето образование няма място за хора, които са свързани с неакадемични практики“, категоричен е министър Денков. С промени в Закона за висшето образование и в Закона за развитие на академичния състав ще се разпише всяка научна организация и всяко висше училище да създадат комисия по академична етика. Тя ще проверява за наличието на плагиатство от страна на учени и преподаватели в съответната организация. А Националната комисия по академична етика към МОН ще играе ролята на втора инстанция – при възражения тя ще проверява случая.
„Промяната е свързана и с много важен акт – досега можеха да се проверяват за плагиатство само научни публикации, с които е участвано в конкурси. Това оставяше широко отворена врата за плагиатстване от хора, които са писали книги или са публикували статии, но не са ги включили в конкурси. И това не можеше да бъде санкционирано по закон.
С измененията ще се даде възможност всеки научен труд и научна публикация да бъдат проверявани за плагиатство“, отбеляза просветният министър.
Той анонсира още, че предстоят и промени в системите за акредитация на висшите училища и на професионалните направления в тях, както и в системите за атестация на преподавателите, като ще се постави по-голям акцент върху обективните показатели. По думите му, в момента има твърде голям субективизъм, който трябва да бъде преодолян.
„Ще бъде стартирана и дискусия и надявам се, ще бъдат направени първи стъпки по отношение преструктурирането и обединяването на висши училища там, където това е смислено и би довело до подобрение на качеството на учебния процес. Има различни варианти и степени на обединение. Стартирал съм неформално тази дискусия, като предстои и нейното официално начало чрез Съвета на ректорите и социалните партньори, така че да търсим най-добрите възможни решения“, подчерта министър Денков.
Четвъртият приоритет за екипа на МОН през 2022 г. ще бъдат дейностите по Плана за възстановяване и устойчивост и по двете оперативни програми за образование и за наука. Министър Денков припомни, че за развитие на образованието и науката у нас има предвидени над 1 млрд. лева европейски средства. Предизвикателството е максимално бързо да се подготвят документите, свързани с насоките за кандидатстване и процедурите за оценяване, за да може максимално бързо да се кандидатства с проекти и да стартират реалните дейности по тях.
„Това може да не изглежда особено интересно, но е свързано с огромен обем от работа, която трябва да бъде извършена с високо качество. За щастие, в екипа имаме подготвени хора, които да работят по тези задачи“, заяви министърът. И добави, че ръководният екип на МОН остава в същия състав – зам.-министър Мария Гайдарова продължава да отговаря за предучилищното и училищното образование, зам.-министър Генка Петрова – за висшето образование, зам.-министър Константин Хаджииванов – за научните изследвания, и зам.-министър Ваня Стойнева – за европейските програми.
Отрасловият съвет обсъжда по-дълга почивка между сроковете
Министърът на образованието и науката акад. Николай Денков обяви, че ще предложи на предстоящия в петък – 21 януари, Отраслов съвет за неучебни дни да бъдат обявени 31 януари, 2, 3 и 4 февруари. Така на практика учениците няма да имат еднодневна междусрочна ваканция на 1 февруари, а няма да учат от 29 януари до 6 февруари включително. Вторият срок ще започне на 7 февруари. Идеята е да се даде възможност на учителите и учениците да се възстановят от натрупаното напрежение след оформянето на оценките и завършването на срока. От друга страна, това ще даде възможност за облекчаване и на пандемичната ситуация, още повече че
са налице прогнози, че в началото на февруари страната ще бъде близо до върха на настоящата вълна от заразяване с коронавирус.
По-дългата почивка между двата срока получи подкрепа от работодателски организации в системата и от един от двата основни синдиката в образованието.
Учениците ще се върнат в класните стаи на 7 февруари, ако дотогава няма друго решение на здравните власти.
Относно предложението гимназиалният етап да премине към онлайн обучение до края на срока, министър Денков отбеляза, че към вторник – 18 януари, са карантинирани 3,6% от учителите в страната, от непедагогическия персонал – 2,3%, и 2,58 на сто от децата и учениците. „Виждаме, че няма изключително високи стойности средно за страната. Разбира се, имаме изключително разнообразие по региони. Още миналото лято посочихме, че за нас е ключов локалният подход, при който се отчита каква е ситуацията в конкретното училище, в конкретното населено място. В момента имаме механизъм за карантиниране на паралелки и училища, който работи изключително добре. Няма никаква причина да променяме този локален подход и на национално ниво да затваряме каквото и да било в момента“, заяви той.
Министър Денков коментира още в отговор на въпроси, че към момента между 12 – 15% от учениците учат неприсъствено от вкъщи. И няма заповед, която да изисква присъствено оформяне на оценките за тях. „Предвид настоящата вълна, не е удачно да се форсира присъственото изпитване“, отбеляза той.
Просветният министър заяви още, че ще се водят и разговори със социалните партньори за по-ранното започване на следващата учебна година, което да даде повече дни преговор на материала или за по-голяма междусрочна ваканция например. Ще има и дискусия относно мандатността на директорите.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg