По пътя към цифровото десетилетие до 2030-а

На предпоследно място сме според Индекса за навлизането на цифровите технологии за 2022 г.

Антоанета
НАЙДЕНОВА

Европейската комисия публикува резултатите от Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г., който проследява напредъка, постигнат в държавите членки на ЕС в областта на цифровите технологии. Той се основава на данни от „Евростат“, както и на специализирани проучвания и методи за събиране и помага на страните от ЕС да идентифицират областите, в които се изискват целеви инвестиции и действия.
Пътят към цифровото десетилетие, който се очаква да влезе в сила до края на годината, определя нов механизъм за управление под формата на сътрудничество между институциите на ЕС и държавите членки, за да се гарантира, че те съвместно постигат целите и прилагат принципите на цифровото десетилетие до 2030 г.
По време на пандемията от COVID-19 държавите членки напреднаха в усилията си за цифровизация. Но все още се борят да запълнят пропуските в цифровите умения, цифровата трансформация на малките и средните предприятия и разгръщането на усъвършенствани 5G мрежи. Механизмът за възстановяване и устойчивост с около 127 млрд. евро, предназначени за реформи и инвестиции в областта на цифровите технологии, предлага безпрецедентна възможност за ускоряване на цифровата трансформация в държавите членки на ЕС.
Констатациите показват, че макар повечето държави членки да отбелязват напредък в цифровата си трансформация, възприемането на ключови цифрови технологии от предприятията, като изкуствения интелект (ИИ) и големите данни, остава слабо. Необходимо е да се увеличат усилията, за да се гарантира пълното разгръщане на инфраструктурата за свързаност (по-специално 5G), която е необходима за силно иновативни услуги и приложения.
Финландия, Дания, Нидерландия и Швеция продължават да са начело на ЕС. Дори те обаче са изправени пред пропуски в ключови области, като нав-
лизането на усъвършенствани цифрови технологии, като ИИ и големите данни, се запазва под 30 % и много далеч от целта от 75 % на цифровото десетилетие до 2030 г.; широкоразпространения недостиг на умения, който забавя цялостния напредък и води до цифрово изключване.
Като цяло, се наблюдава положителна тенденция на сближаване. ЕС продължава да подобрява своето равнище на цифровизация, а държавите членки, които започнаха от по-ниски равнища, постепенно наваксват, като напредват с по-бързи темпове. По-специално Италия, Полша и Гърция значително подобриха своите резултати по DESI през последните пет години, като реализираха устойчиви инвестиции със засилен политически акцент върху цифровите технологии, подкрепени и с европейско финансиране. България отново е на предпоследното място, следвана от Румъния.
Цифровите инструменти се превръщат в неразделна част от ежедневието и участието в обществото и хората без подходящи цифрови умения рискуват да бъдат „изоставени“. Само 54 %
от европейците между 16 и 74 г.
имат поне основни цифрови умения. Целта на цифровото десетилетие е най-малко 80 % до 2030 г. През 2020 г. повече от половината от предприятията в ЕС (55 %) съобщават за трудности при попълването на свободните работни места за специалисти в областта на ИКТ. Този недостиг е пречка за възстановяването и конкурентоспособността на предприятията в ЕС. Липсата на специализирани умения също забавя ЕС в усилията му да постигне целите на Зеления пакт. Нужни са огромни усилия за преквалификация и повишаване на уменията на работната сила.
Определянето на цифровите технологии като ключов приоритет, предоставянето на политическа подкрепа и въвеждането на ясна стратегия и солидни политики и инвестиции са незаменими елементи за ускоряване на цифровата трансформация и за насочване на ЕС към постигане на визията, определена с цифровото десетилетие.