Училище в квартала

В бургаското ОУ „Христо Ботев“ работят всекидневно, за да дадат по-добро бъдеще на своите ученици

Екипът на бургаското ОУ „Христо Ботев“ не щади усилия, за да мотивира децата да учат

Донка ТЪНКОШИЕВА

По-добре училище в квартала, отколкото да се опитваш да измъкнеш децата оттам и да ги заведеш на училище.“ Това е максимата, по която се работи в бургаското ОУ „Христо Ботев“. Образованието влиза в ромския квартал „Победа“ още от 1995 г., подчертават от ръководството.
„Много ми е странно, когато отидем някъде на обучение или пък на среща в Общината и колегите от другите училища гледат на нас с пренебрежение. Все едно сме втора ръка учители. А аз съм убедена, че резултатите на нашите деца са изцяло плод на нашия труд. Те не ходят на частни уроци, нямат родители у дома, които да стоят на главите им или да им държат ръката, докато пишат буквите. Още по-малко има кой да им помогне в по-горните класове. Всичко, което тези деца постигат, е труд – учителски, директорски, на целия ни екип“, казва началната учителка Маргарита Иванова. И допълва, че всички, които работят в това бургаско училище, са сърцати хора, истински отдадени на учителската професия. За тях е нещо нормално преди началото на учебните занятия, вместо да си седят в учителската стая, да обиколят по домовете на своите ученици и да ги приберат за училище. Опитът е показал, че ако не го направят, мнозина от родителите ще „забравят“ да ги изпратят да се учат.
Педагозите са се научили как да разговарят с родителите, с бабите и дядовците. Да вникват в проб-
лемите им, да им помагат. Дори част от тях поназнайват и по някоя ромска дума.
Три поколения пък са минали през ръцете на директорката на ОУ „Христо Ботев“ Радостина Ботушанска. Майка ѝ също е била учител в това „трудно“ школо, където пада здрава работа. Тя е пример за целия екип учители: скромен, спокоен, уравновесен човек, който знае какво иска и как да го постигне.
При срещата ни веднага бърза да подчертае, че не само тя познава средата: „Колежката Нели Петкова знае целия квартал. Класните ръководители също познават добре семействата на своите ученици“.
Ботушанска ме посреща в кабинета си, а наоколо, нищо че е лятна ваканция, кипи такова оживление, все едно е през учебната година. Дворът е пълен с деца – провеждат се летните занимания. Подготвителните групи също са на линия. Обяснява, че това е нещо обичайно.
„Не сме от училищата, които обикновено са във фокуса на събитията. Работим здраво, но изявите ни са стандартни. 100% от децата ни са билингви“, усмихва се директорката и обяснява шеговито, че нарича обитателите на ромския квартал „моите хора“. Познава ги, знае съдбите им.
„Голяма част от тези хора няма да изпратят децата си на училище, ако не настояваме. Онези, които искат да се социализират – те са излезли от квартала. Техните деца дори са в другите бургаски училища. Затова моята цел, а и на целия ни екип, е да направим училището по-добро. Средата тук да бъде много по-различна от семейната“, казва директорката. Това, че успяват да се справят, доказва обиколката ни из коридорите и класните стаи, които блестят от чистота. Приветливи, със съвременно оборудване.
„Открихме началото на учебната година с присъдена първа награда от конкурс на РААБЕ за най-добре украсена класна стая, на Маргарита Иванова – класен ръководител на IIIА клас“, подчертава директорката. А грамота за отлично представяне във фотоконкурса „Първокласна стая“ получава и Фелина Георгиева – класен ръководител на IА.
Училището има зад гърба си стогодишна история. Създадено е през далечната 1921 г. Сега в него учат 718 ученици. В подготвителните групи са 156 деца, останалите са от I до VII клас. „Обхванати са всички деца от квартала в начален етап на обучение. Онова, което се иска от нас, е направено в максимална степен,“ подчертава директорката.
За жалост, у нас единствено училището е натоварено изцяло с тежката мисия на приобщаването. Знае се, че голяма част от ромите не се стряскат от санкциите, които им се налагат при непосещаване на децата на училище.
В бургаския квартал повечето родители ги няма. В чужбина са, предимно в Германия. Учителите в детайли са запознати с много трагични истории и съдби, но не говорят за тях. Категорични са, че на български се говори само в училище. В домовете се използва ромският. Децата идват в подготвителните групи, без да разбират дума от това, което учителките им говорят. Започва се от нулата.
В повечето семейства в кв. „Победа“ децата са поверени на баби, лели и на кого ли не.
Наблюденията на педагозите сочат, че голяма част от по-възрастните са грамотни. Но малцина от тях се стараят внуците им да посещават училище. Има и такива, които им помагат за уроците, но се броят на пръсти.
Особено когато се стопли времето и родителите тръгнат да търсят прехрана, по-големите деца остават у дома, за да гледат по-малките си братя и сестри.
А те са по пет, шест, седем…
„Смятам, че не училището трябва да санкционира за отсъствията, не това е начинът за справяне с проблемите. Мисля си, че трябва да се намери друг модел – по-продуктивен“, разсъждава Ботушанска.
Ако от страна на петдесетчленния екип, който е млад и амбициозен, не се полагат нестандартни за другите училища усилия, резултати няма да има. Малък пример – момче, на което отлично му върви математиката и има прекрасни шансове да завърши добро образование. Но след VII клас никой не настоява то да продължи да учи, и след години се оказва в затвора.
Ето какво е записал екипът в своята визия за училището: „Вярваме, че ОУ „Христо Ботев“ ще се утвърди като училище, способно да формира у учениците национални и общочовешки добродетели при подготовката им за социализация и реализация. Ще допринесе за формирането на автономни личности, уважаващи другите, владеещи полезни компетентности, осъзнати за силните си страни и способни да ги развиват и прилагат за себе си и в полза на общността“.
Докато се разхождаме из коридорите и класните стаи, директорката не пропуска да представи и образователния медиатор и да изтъкне неговата важна роля. Момчето бърза да каже, че „всичко е наред“. Дейността на медиатора е изключително полезна, защото подпомага приобщаването на родителите към образователния процес. Той самият е от общността и е живият мост между етноса и педагогическите специалисти.
Пандемията и затварянето на училищата са поредното изпитание за екипа. Отначало учителите разнасят по домовете на учениците си на хартия поставените задачи. После се пускат интернет точки в махалата, по програма на МОН училището получава над 300 лаптопа и таблета и започва работа в онлайн среда.
Разпределят устройствата така, че да има по едно на няколко деца в семейство, и се започва и онлайн обучение. За съдбата на някои от устройствата и това къде са търсени и намерени, директорът не коментира. Само се усмихва и отваря големите шкафове в кабинета си и показва подредените и описани лаптопи и таблети.
И подчертава, че по време на дистанционното обучение е имало сравнително добра посещаемост на часовете. „Много е трудно да накараш някого да учи насила.
А ние на това отгоре се опитваме да внушим и че освен права всички трябва да имат задължения“, казва Ботушанска.
Въпреки всичко екипът на училището, чиито питомци „не ходят в Сингапур на олимпиади, откъдето да се връщат със златни медали“, има с какво да се похвалят.
В обявения от Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти към Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, и проведен с подкрепата и съдействието на Общината и на РУО конкурс „Нестандартен учител“ приз за екип получават Виолета Скочева и Даниела Димитрова. Те са измислили как чрез физическо децата да се учат да смятат: „Математиката аз обичам и към спортната площадка бързо тичам“ е техният проект. Наградена е и Мариана Борделова.
В навечерието на 24 май е присъдено отличие от кмета на Бургас Димитър Николов на Недрет Календжи за постигнати значими успехи в работата през последната година.
Трудно е да се изброят участията на учителите в обучителни курсове и повишаване на квалификацията само през отминалата учебна година. Доста са и защитените професионално квалификационни степени.
В това училище също има деца, които са участвали в конкурси – както от местно, така и от национално ниво, и са получили грамоти и награди. А празниците, откритите уроци, отбелязването на различни инициативи са почти всекидневие, желано от децата и екипа на училището.
От всичко, което се случва в двора и зад стените на ОУ „Христо Ботев“ – Бургас, е видно едно, както казва директор Ботушанска: „Копаем си нивата“.