70% от оценката на програмната акредитация по новата методика ще е от количествени показатели, останалите 30% – от експертна комисия
Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) е основана през 1995 г. Според Закона за висше образование (ЗВО) тя е държавният орган, който трябва да следи за качеството на образованието във висшите училища. НАОА е акредитирана от Европейската асоциация за осигуряване на качеството и e вписана в нейния регистър. Това дава възможност дипломите за висше образование, издадени от акредитирани от Агенцията висши училища, да бъдат признати в цялото европейско пространство. Органът следи за качеството на учебните планове, програми, достатъчно квалифициран ли е преподавателският състав. По думите на председателя на НАОА проф. д-р Петя Кабакчиева с оглед на изискваните документи за дейността на Агенцията през годините университетите са подобрили нормативната си база.
Стела МАРИНОВА
Промените в ЗВО от 2020 г. слагат фокус върху програмната акредитация, която оценява професионални направления и специалности по регулираните професии. Тя ще бъде правена по разработена от НАОА методика. Предложението на Агенцията 70% от финалната оценка да се сформира от количествени индикатори, а останалите 30% – от експертната група, обяснява пред „Аз-буки“ проф. Кабакчиева.
Методиката ще проследява около 80 количествени показателя. Информацията за голяма част от тях вече се подава от висшите училища за Рейтинговата система и за Националния център за информация и документация (НАЦИД), в който има данни за броя студенти – новопостъпили, дипломирани, за преподавателите, включително и научноизследователската им дейност.
„Университетите ще трябва да дават допълнителна информацията за още около 40 индикатора. Проблемът е, че не всички преподаватели са се регистрирали в
НАЦИД. Ако тази система заработи и всяка година се обновява, това ще са индикатори, които ще ни вършат работа и на нас. Така няма да се налага всички данни да се събират наведнъж“, обяснява проф. Кабакчиева. Това са т.нар. първични индикатори, които ще бъдат вкарвани в електронна платформа. „Като има електронна платформа, на която се виждат всички показатели, информацията не само ще се събира регулярно, но ще бъде видима за всички. Затова смятаме, че това ще облекчи процедурата за оценяване и акредитация и ще я направи по-прозрачна. Всеки може да вижда реално силните и слабите си места, тъй като се подреждат по различни показатели“, казва председателят на Агенцията.
Тя подчертава, че когато даден количествен показател не работи за цялото направление, защото то е специфично, той няма да се взема предвид и да влияе на оценката. Сред заложените индикатори например е периодичното обновяване на учебните програми, тяхната актуалност. Проф. Кабакчиева дава пример, че при фундаментални теоретични дисциплини не е нужна постоянна актуализация, но тези в ИТ сферата например трябва да се обновяват всяка година. „Така всички теоретични дисциплини ще имат сходни параметри, докато в ИТ сферата ще се сравнява в кои университети са направили актуализация. Ще се види, че тези, които актуализират учебните си програми, вероятно са по-добри от тези, които го правят по-бавно“, казва тя. При творческите направления пък няма да се слага акцент върху публикации, ще се гледат творчески изяви, а в НСА – спечелени медали от състезания и спортни изяви.
Индикаторите ще се обобщават в сравнителни таблици и на тяхна база експертната група ще дава своите оценки. „Ще събираме данни за абсолютни стойности – реални числа, без да ги точкуваме предварително, както бе досега при използването на количествени показатели. Единият университет ще има такава бройка, при другия – такава, при трети е такава. Събира се информация нап-
ример за броя на публикациите в индексирани издания, без да им даваме точки. Но когато сравняваме университетите, класирането ще става по относителни дялове. Ще държим сметка за броя на студентите и броя на преподавателите, за да не ощетим някой университет“, разяснява председателят на НАОА. За да могат експертите да оценят качеството на преподаване, ще има индикатор за текущите оценявания в учебните програми – дали по дадена дисциплина студентите се оценяват само в края на курса с изпит, или има и текущи оценки по време на семестъра – например контролни или тест, проект. „Допускаме, че където има текущо оценяване, ще тече по-сериозен учебен процес, отколкото където студентите се явяват само на изпит и получават само една оценка“, обяснява проф. Кабакчиева.
Друг индикатор, който е важен, но труден за оценяване, е съотношението брой студенти на преподавател. Затова експертната група трябва да прецени дали той е оптимален за съответната специалност, тъй като за определени специалности много важен е индивидуалният подход. Трябва да признаем, че в експертните групи винаги има елемент на субективизъм. В тях влизат експерти от висши училища, различни от оценяваното, от БАН, студенти, в последно време работодатели, за да се намали влиянието на колегиалното оценяване. Биха могли да се включват международни експерти, но за целта трябва по-високо заплащане. Проф. Кабакчиева дава пример, че у нас член на експертна група за работа около 2 месеца взема 250 лв., докато в Хърватия е 1000 евро.
Председателят на НАОА уточнява, че показателите, коефициентите и формулата все още не са окончателни и ще се обсъждат, след като се изпратят до ректорите и официално се представят. „Забавихме се с методиката, защото е сложно да изберем кои показатели да включим, как да слагаме тегловите коефициенти, как да се направи самата формула на изчисление. Тези неща са дълго обсъждани, но трябва да се представят на ректорите. Надяваме се да можем да приложим новата методика при процедурите за програмна акредитация през втората половина на 2023 г. Университетите трябва да имат време да се запознаят с методиката, да съберат необходимите данни, които нямат. Струва ми се, че новата методика ще бъде по-справедлива, разчитайки на това, което реално университетите дават като постижения с числа“, казва още проф. Кабакчиева.
Председателят припомня, че с промените в закона от 2020 г. всяко професионално направление ще се оценява едновременно във всички висши училища, в които се преподава. Вече е направено пилотното изследване в ПН 6.1. „Растениевъдство“ в петте висши училища, където се изучава. „Оценката на експертите по подредба не се различава от това, което излезе по количествените показатели. Това означава, че няма радикално разминаване и че експертите са оценявали обективно“, казва проф. Кабакчиева. Тя уточнява, че окончателната оценка на това направление е дадена по старата методика. Експериментално пробват новата, по нея университетите се подреждат по същия начин, но оценките са малко по-ниски от сегашните.
Програмната акредитация е важна за оценката на цялото висше училище, тъй като институционалната му акредитация ще бъде изчислената средна стойност от оценките по професионални направления. „Надяваме се, от една страна, това да засили интереса на висшите училища към подобряване качеството на ниво професионално направление, което означава и специалности от регулираните професии. От друга страна, ако се види, че има професионални направления, които са слаби и не отговарят на спецификата на висшето училище, то самò ще има интерес да прецени, че не е нужно да поддържа направления, които получават ниски оценки“, казва проф. Кабакчиева. По този начин висшите училища ще имат стимул сами да ограничат роенето на специалности с ниско качество (нямат много студенти или достатъчен брой квалифицирани преподаватели), за да получават по-високи институционални акредитации.
Например, ако в някой от техническите университети се изучава „Администрация и управление“, която се преподава в 27 университета, а в същото време тяхната сила е в друга сфера.
„Ако в тези направления има ниски оценки, не ги задължаваме да ги съкращават. Но като видят, че оценката на цялото висше училище може да се намали от професионално направление, което има ниска оценка и не е типично за тях, би следвало да го съкратят. Идеята на този тип оценяване е да се стимулират силните професионални направления във висшите училища“, заявява председателят на Агенцията. Тя уточнява, че това ще бъде т.нар. последваща институционална акредитация, чийто статут е въведен с промените в ЗВО през 2020 г.
„Статутът на последваща институционална акредитация се въвежда, защото всички висши училища имат нормативната база и начини, по които да регулират основните процеси. Затова ще се следят само ключови характеристики – имат ли достатъчно квалифициран преподавателски състав, добра материална база и стратегиите им за развитие и политики за контрол на качеството“, казва проф. Кабакчиева. Процедурата е качена на сайта на НАОА и новите институционални акредитации ще се извършват по облекчения режим.
Казус
НАОА е органът, който не само оценява професионални направления и специалности от регулирани професии, но и акредитира нови професионални направления, предложени от висшите училища. Новите специалности, както и съвместните програми, отначало следват само уведомителен режим, а след това се акредитират със съответното направление. По процедурата за модернизация на висшите училища към ИАПО са спечелени 18 проекта за общо 118 специалности. От лятото досега НАОА е одобрила 76 специалности, 15 се обработват в момента, направен е един отказ, а за 24 не е получено уведомително писмо от водещата институция. По време на заседанието на Парламентарната комисия по образование и наука стана ясно, че има проблем с акредитирането на професионалното направление 7.1. „Медицина“, към което са специалности по проекта на Медицинския университет – Пловдив, обвързани с практикуване на нерегулирани професии, засягащи медицината. Пред депутатите проф. Кабакчиева обясни, че при подаването на документите са кандидатствали за съвместни програми по професионално направление 7.1. „Медицина“ от класификатора на областите на висшето образование, което обаче не е акредитирано, вместо по специалност от регулираните професии „Медицина“, за която Университетът има акредитация. Експертите от Комисията не искали да дадат зелена светлина на две от четирите програми. Според тях имало опасност завършилите съответните магистърски програми, без да имат медицинско образование и без конкретна регулация какво означава нерегулирана професия в професионално направление 7.1. „Медицина“, да понижат стандартите при практикуването на медицински професии. Ректорът на МУ проф. д-р Мариана Мурджева, от своя страна, обясни, че е направена предварителна консултация с Агенцията и оттам отвърнали, че няма проблем да кандидатстват по специалността „Медицина“, но не е ясно кой е дал този съвет. От МУ – Пловдив, били посочили и кодове на професии, които завършващите новите специалности ще придобият, и така няма опасност някой да каже, че е станал лекар. Казусът предстои да бъде разгледан от Акредитационния съвет на Агенцията.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg