Да запазиш българското в сърцето на Чехия

Марио Огнянов е на 27 години и вече има повече от 5 години стаж като педагогически специалист. Решава да стане учител още в VI клас, а в XII клас кандидатства „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с идеята, че завършвайки я, ще придобие учителска правоспособност по български език и литература. Дипломира се през 2018 г., но започва да преподава още през есента на 2017 г. Заминава на стаж в Българското неделно училище „Дора Габе“ във Варшава, Полша. Към момента работи в 56. СУ „Проф. Константин Иречек“, София. През лятото на 2022 г. на сайта на Министерството на образованието и науката вижда обява за свободна позиция в Българското средно училище „Д-р Петър Берон“ – Прага, Чехия, и решава да кандидатства, воден от желанието си да допринесе за българската общност зад граница.

Марио Огнянов води шестокласниците при паметника на светите братя Кирил и Методий на Карловия мост

Марио Огнянов печели конкурса и за учебната 2022/2023 г. е командирован като учител по български език и литература в Българското средно училище „Д-р Петър Берон“ – Прага, Чешка република.

„Учителят по български език и литература в чужбина може би се различава малко. Той трябва да бъде по-приспособим. Нашият дълг е не е само да научим учениците си на роден език и култура, а да запазим ценностите на българското, защото е много по-лесно, бидейки в чужбина, да забравиш корените си и националната си идентичност. Българският език и литературата е едната част, а другата – да запазим най-вече отношението към България и всички да знаят, че ние сме българи, живеещи в чужда държава“, споделя пред „Аз-буки“ Марио Огнянов.

Той преподава на VI, VII и XI клас. По думите му, обучението на децата не е толкова лесно, колкото изглежда, тъй като понякога мотивацията на учениците е слаба. Но с общите усилия на педагогическия колектив и родителите успяват да постигнат необходимите резултати.

Часовете по български език и литература протичат както тези на територията на България, но с малко по-различни методи. Огнянов дава за пример, че в Чехия, изучавайки литература, нямат възможност да посетят къща музей, където отблизо да се запознаят с биографията на автора. Вместо посещение на място учителят успява да организира виртуална среща с Националния исторически музей, в което възпитаниците му успяват да видят историята и литературата от по-различен ъгъл. „Така все повече успяваме да се докосваме до българското, макар и от разстояние“, казва той.

Преди есенната ваканция през октомври пък води шестокласниците на паметника на светите братя Кирил и Методий на Карловия мост, за да направят сравнение, че Чехия е славянска държава и говорят славянски език и всичко произлиза от старобългарския език. „Направихме паралел между нашата родина и Чехия. Двете страни хем са далечни, хем близки езиково, като култура, като история“, обяснява Огнянов.
В работата си той често използва картини от България, докато изучават различни произведения. Например, когато вземат „При Рилския манастир“ на Иван Вазов, показва на учениците кратък откъс на Рила планина. „Исках да усетят атмосферата. Имаме ученици, които не са ходили много из България. Някои са още от I клас тук и не са имали възможността да посетят възлови литературни и исторически места. В часовете визуалният метод на преподаване е много важен, за да могат не само да видят, но и те самите да се върнат след време“, казва Огнянов. Той допълва, че пожелава на своите ученици не просто да отидат в родината при роднини и приятели, а и на места, за които са учили и си заслужава да се видят.

Преподавателят работи и с деца, които не са от български произход. Сред тях е единайсетокласник с арабски произход по бащина линия и майка румънка. До Х клас, когато младежът се записва в БСУ „Д-р Петър Берон“, той не е имал досег с българския език. „С него правим допълнителни консултации, но един език се учи най-добре в среда. Съучениците му помагат изключително много, общувайки с него изцяло на български език. Когато дойдох есента, той вече говореше български език на едно доста добро равнище. Сега личната ми цел е да го науча на литературата, необходима за матура. Това не е толкова лесно, защото литературата е част от народопсихологията на един човек. Той не може да разбира всичко на български, особено ако се отнася до езика на Вазов или Талев“, споделя учителят. За да може ученикът да усети идеята за написването на „Железният светилник“, Огнянов решава да отиде с момчето в Градската библиотека и да вземат книгата на чешки език.

Според младия преподавател възрастта му помага в общуването с учениците, особено с по-големите. „Младостта винаги дава предимство. Тя е помощ в комуникацията учител – ученик. А съвременният ученик има нужда от тази комуникация, защото днешното поколение не е научено на модела от миналото с наставничеството, с бележките, дори и с йерархията“, обяснява Огнянов. Той допълва, че учениците му го търсят и за неформални разговори, за да споделят или да попитат нещо.

Огнянов има и друго поприще в БСУ „Д-р Петър Берон“. Той ръководи кръжок по националната програма „Роден език и култура зад граница“ – театралната трупа „Златното ключе“. Тя участва в 75-годишнината на училището, която се проведе на 31 март. Трупата, в чийто състав влизат ученици от VII, XI и XII клас, представя „Бай Ганьо у Иречека“ от книгата на Алеко Константинов. „Избрахме темата с трупата, за да могат и те да усетят миналото и настоящето чрез образа на Бай Ганьо. Идеята ни е не да се отричаме от родното, а да представим, че още в края на XIX век Чехия е била позната за българина, а българите са били познати за чехите по един или друг начин”, обяснява учителят. При подготовката си трупата не обсъжда само представлението. Учениците и техният преподавател си говорят и за чехите, които идват в България след Освобождението, сред които са проф. Константи Иречек, братята Прошек, Ян Мърквичка, Ярослав Вешин и др., с цел създаване на политика, култура, изкуства и образование.

По думите на младия преподавател възпитаниците му имат желание и идеи, както и отношение към това, с което се заемат. „Изключително благодарен съм, че нашите ученици приемат училището като всеобща кауза. Учителите и директорът са от една страна, но за да запазим това училище, то има нужда от мотивирани ученици с отношение към България и предметите, които изучават – казва Огнянов. – В едно българско училище в България има повече ученици и там нещата са много по-лесни, докато тук се стараем да създадем екип с всяко едно дете поотделно. Учениците са лицето на едно училище. Ако ги няма, няма да го има и него.“

По думите му учениците се чувстват спокойни, че имат българско държавно училище, в което могат да завършат своето образование, да вземат диплома с държавния ни герб и да продължат висшето си образование в Чешката република, България или в Западна Европа. А тези, на които през 2024 г. им предстои да завършват, най-често му споделяли, че ще се насочат обратно към родината, за да следват в университет. „Върнат ли се в България, значи ние си вършим работата не само като учители, а и като институция“, категоричен е преподавателят.

Заповедта за командировка на младия учител е до 31 август 2023 г., но тя може да бъде удължена. „Ще ми се да продължа, защото ставаме екип и малко или много, поемам отговорността към тях и тяхното образование. Аз съм тук, защото обичам своята родина и искам да предам на българите в Прага, че ако не знаем езика си, литературата си, историята си, постепенно ще започнем да се губим като нация. – споделя Огнянов. – Целта на училището, както е посочено още в указа за издаването му от 1948 г., е за нуждите на българите в чужбина, така че българското и българите лежат в основата на цялата ни роля като учители.“