Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков се надява на повече средства за образование в бюджета за 2023 г., като те бъдат в размер на около 4,4% от БВП, колкото бяха и за 2022 г. Това стана ясно на заседание на Парламентарната образователна комисия, на която той представи позицията на МОН по Закона за държавния бюджет за тази година. Министърът посочи, че разчетените разходи за образование за настоящата година са 7,5 млрд. лв., в т.ч. 462 млн. лв. за сметка на средства от ЕС, или ръстът спрямо м.г. е от 903,3 млн. лв. Това обаче представлява 4,1% от БВП.
465 млн. лв. от допълнителните средства ще са за увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти от 1 януари 2023 г. и поддържането им на 125% от средната заплата в страната. 59 млн. лв. са предвидени за покриване ръста на минималната заплата от 710 на 780 лв., 11,5 млн. лв. – за познавателни книжки, учебници и учебни комплекти за безвъзмездно ползване на учениците от I до VII клас, 10,4 млн. лв. – за безплатен транспорт, 13,1 млн. лв. – за допълнително финансиране на професионални паралелки по специалности от защитени професии, 11 млн. лв. – за преходни остатъци на държавните училища.
В сферата на висшето образование допълнителните средства са: за издръжка на обучението, в т.ч. за осигуряване на достигнатите размери на заплатите на академичния състав и на увеличението на минималната заплата – 59,3 млн. лв., за допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища – 16 млн. лв., за увеличаване издръжката на обучението по линия на оценката за качество – 10 млн. лв., за увеличаване размера на стипендиите на студенти – 6 млн. лв., за стипендии на докторантите – 14,1 млн. лв., и за студентски столове и общежития – 6,8 млн. лв.
„С така предвидения бюджет обаче остават някои необезпечени дейности и политики“, посочи проф. Цоков. Една от тях е осигуряването на безплатен транспорт на педагогическите специалисти, за което е идентифициран недостиг от 5,5 млн. лв.
За увеличаване на средствата за ученическите стипендии с 20% са нужни още 2,6 млн. лв. В момента месечните стипендии за учениците са от 21 до 60 лв. „Тези стойности не са променяни в дълъг период и в резултат на инфлационните процеси не могат да изпълнят предназначението си на средства за равен достъп и подкрепа за личностно развитие“, коментира министърът. Според него са нужни още поне 6 млн. лв. за капиталови разходи за ремонтни дейности и поддръжка на материалната база по бюджета на МОН.
„В последните 10 години средствата за основен ремонт и придобиване на дълготрайни материални активи са в размер на 2,75 млн. лв. и са крайно недостатъчни за обезпечаване нуждите на 347 второстепенни разпоредители с бюджет към Министерството на образованието“, мотивира се проф. Цоков. По думите му, критично недостатъчни са и сумите, които се отделят в последните години за капиталови разходи на държавните висши училища – за целта според него са нужни още поне 8 млн. лв.
Сред основните приоритети на МОН е разширяване и подобряване на сградния фонд и материалната база в сферата на образованието, допълни министърът. Затова МОН смята, че за периода на бюджетната прогноза за 2024 – 2025 г. е необходимо да бъдат осигурени средства за три програми: програмата за изграждане, пристрояване и надграждане на детски ясли, градини и училища за 240 млн. лв. за периода 2024 – 2026 г., програмата за ремонт на физкултурни салони и спортни площадки – отново за 240 млн. лв. за същия срок, и програмата за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития до 2026 г. за 100 млн. лв.
По време на заседанието представители на работодателите и синдикатите в образованието изразиха недоволство, че голямата част от увеличението отива за скока на учителските и преподавателските заплати в университетите, както и за актуализиране на различни стандарти за издръжка заради инфлацията, но не и за нови политики. От Съюза на работодателите в системата на народната просвета определиха проектобюджета за 2023 г. като „бюджет на елементарните битови потребности“, както и като „изключително закъснял и непокриващ реалните разходи в сектор предучилищно и училищно образование“. Оттам поискаха повече средства за издръжка на сградите, за поскъпналата храна в детските градини, за приобщаващо образование и назначаване на психолози и ресурсни учители, за стипендии на добрите ученици.
От Синдикат „Висше образование и наука“ и Съвета на ректорите се обявиха категорично против преподавателските заплати във висшите училища да бъдат увеличени от 1 август, а не от 1 януари. Не приемат и дискриминационния според тях подход по отношение на стъпката за увеличение на началната заплата за учители от 300 лв., а за асистенти – 250 лв. „Допълнителните 16 млн. лв. не са достатъчни, за да осигурят началната заплата на академичната длъжност асистент от 1750 лв. дори за посочените 5 месеца. Според нашите изчисления за тези месеци са необходими не по-малко от 26 млн. лв. За да се коригира началната заплата на асистентите и на останалите академични длъжности от януари 2023 г., са необходими още 56 млн. лв.“, изчисляват от Синдиката.
От БАН посочиха, че за 2023 г. остава нерешен въпросът за увеличение на заплатите на специалистите с висше образование в Академията, чиито възнаграждения са 40% по-ниски от тези на академичния състав. „Ако изгубим тези хора, апаратурата за научните изследвания няма да работи“, заяви акад. Юлиан Ревалски. За увеличаване заплатите на работещите в БАН от 1 януари, ако тази дата се приеме и за висшите училища, според него са нужни още 6 млн. лв.
След дебати народните представители от Комисията не подкрепиха на първо четене предложения бюджет – шестима гласуваха „за“, петима – „против“, а осем се въздържаха. Предстои гласуването на проектобюджета в пленарна зала.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg