Една професия, при която се наблюдава все по-голямо търсене на кадри, дава ценна възможност на хората със зрителни увреждания да реализират своя скрит потенциал на пазара на труда. Историята на специалността „Масажист с увредено зрение“ има своя дългогодишна традиция у нас. Но изгубената връзка между училищата за деца с увредено зрение и предлагащия обучението Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ в София се оказва истинският проблем за популяризирането ѝ в България.
„Обучението на рехабилитатори у нас започва още през 1961 г. През 1980 г. доц. д-р Тодор Краев заедно със Спас Карафезов – дългогодишен председател на Националното читалище на слепите в България по онова време, поемат инициативата да се създаде специалност за хората със зрителни нарушения. Години наред по специалността са се обучавали минимум по 10 човека в курс, за разлика от негативната тенденция в последно време, когато са максимум петима“, споделя гл. ас. Мариана Алберт, д.м. – ръководител на специалността в МК „Йорданка Филаретова“.
Кандидатстване и учебна програма Изискването е кандидатите да са със завършено средно образование и да имат ТЕЛК – 1-ва, 2-ра или 3-та група. Почти във всеки випуск има студенти с нулево зрение. „Изпитът е събеседване – разговаряме за мотивацията на бъдещия студент и защо иска да изучава тази специалност. Така виждаме интелектуалния потенциал на кандидата – изключително важно условие, защото учебната програма е доста сложна. А подготвяните тук медицински специалисти трябва да могат да носят отговорност за здравето на пациентите“, пояснява Мариана Алберт. Тя води лекциите по две от основните дисциплини – „Кинезитерапия“ и „Лечебен масаж“.
„Нашите студените учат 6 семестъра и изучават 19+1 дисциплини, сред които: латински език, анатомия, физиотерапия, кинезитерапия, лечебен масаж, ортопедия, травматология, хирургия, долекарска помощ, вътрешни, детски и нервни болести. Отделно – социална медицина и медицина на бедствените ситуации. Общият стремеж на преподавателите в Колежа е в процеса на 3-годишното си обучение незрящите студенти да изработят и надградят така важните качества на борбеност и желание за преодоляване на трудностите, за да успеят и в бъдещата си професионална реализация“, отбелязва гл. ас. Мариана Алберт.
Студентите изучават изцяло теорията и практиката на зрящите масажисти, но по друга методика. Учебниците с брайлова азбука отдавна са заменени от възможностите на новите технологии, а повечето незрящи използват специален софтуер за четене. Към студентите от специалността се отнасят с особено внимание – масажистите и рехабилитаторите работят съвместно по време на обучението си, споделяйки една и съща практика. „Групите не се делят и това е педагогически правилно – за да има приемственост и колаборация между двете специалности, както взаимопомощ и приятелство между студентите“, допълва Мариана Алберт.
Практиката по специалността започва още от първия семестър, който е най-труден най-вече заради адаптацията на студентите от други населени места. Те трябва да се научат да се придвижват самостоятелно от колежа до общежитието си. В този нелек период незрящите разчитат на активната подкрепа на своите колеги рехабилитатори, които ги напътстват в изучаването на маршрутите и придвижването им в града. „Истината е, че интегрираните деца от другите градове не са се отделяли от родителите си. И когато се наложи да дойдат да учат в София, вече не могат да бъдат самостоятелни. Проблемът е сериозен – не можеш да бъдеш масажист, ако не си мобилен – това е против правилата на тази професия“, категорична е ръководителката на специалността.
Изгубената приемственост между средните училища и специалността Изградената приемственост между Медицинския колеж „Йорданка Филаретова“ и специализираните училища за деца с нарушено зрение се губи преди години, когато в тях по европейски образец започват да се обучават и деца със специални образователни потребности. „Здравите незрящи деца започнаха да посещават масовите училища, до които се опитваме да достигнем. Много трудно успяваме да осъществим връзката с ресурсни учители, които да ни подадат информация, или да получим от регионалните управления на образованието актуална база данни колко незрящи или деца с увредено зрение се обучават в масовите училища“, споделя за проблема Даниела Манова – рехабилитатор и бакалавър по социална педагогика.
„Когато имаме пълноценна връзка със средните училища, в които се обучават такива деца, можем да направим обща среща и самите родителите да се запознаят с възможностите на специалността. Да научат повече за подхода, който прилагаме в Колежа. Де факто, идвайки при нас, техните деца порастват и стават хора, които могат да управляват живота си. Социализират се и стават икономически независими. Това е смисълът“, допълва гл. ас. д-р Мариана Алберт.
Сложен е въпросът и по отношение на възпитанието, интеграцията и очакванията, коментира Даниела Манова: „Откакто децата с увредено зрение са интегрирани в масовите училища, повечето от тях знаят, че могат да се реализират и в други професии, и биха искали да опитат. Така специалността „Масажист с увредено зрение“ остава назад, защото е свързана и с физически труд. А физическият труд изисква умения, които децата не са придобили напълно и това ги затруднява. Нормалните училища нямат такава насоченост, докато в специализираните за деца с увредено зрение се прилагаше конкретно обучение – как да се ориентират, как да се държат в обществото, как да говорят за заболяването си. Това е от изключителна важност. Защото има деца, които не го умеят и просто се затварят в себе си. И когато попаднат в затворена общност, очакват някой друг да се погрижи за тях. Когато подобна пасивност продължи по-дълго време, тя става начин на живот.
В същото време, студентите виждат, че тук програмата им позволява да развият уменията си, докато на друго място от тях се очаква те самите да се приспособят към зрящите. А с това не всеки може да се справи. Но дори тези, които успяват, не се чувстват удовлетворени. Медицинският колеж осигурява среда и специалност, която наистина е пригодена за тях. А ние, преподавателите, сме обучени да откликваме на всичко това. Жалко е всичко това да се загуби.“
Личният подход на преподавателите
Да се поставят на мястото на незрящите, е педагогическият подход на преподавателите, който е в основата на професионалното обучение и общуването им със студентите. „За мен са много важни спокойствието в часа и доверието на студентите към нас. Стремежът е да се почувстват в свои води“, споделя Пепа Вачкова – кинезитерапевт. От дълги години тя води упражненията по лечебен масаж в Медицинския колеж.
За работата си разказват и преподаватели в специалността. Александра Здравкова, д.м. – рехабилитатор, води лекции и упражнения по мануално мускулно тестуване. Тя споделя своя личен експеримент и опита си да работи със затворени очи в абсолютно затъмнено пространство. „Беше ми интересно да почувствам разликата между това да работиш с визуален контакт, и обратното – да разчиташ единствено на тактилния усет. За мен беше важно да се поставя от другата страна, да усетя как се случват движенията. Незрящите студенти са свръхсензитивни. Всяко нещо, което ние приемаме за нормално и дори не се замисляме за него, при тях се възприема с отделяне на детайлите. Те изследват всяко движение, за да го почувстват и да разберат как и защо се случва по съответния начин“, споделя тя.
Албена Стоименова – кинезитерапевт и рехабилитатор, води упражнения по кинезитерапия. Тя отбелязва, че когато за първи път има занимания, присъстват двама-трима студенти с нулево зрение, а по-голямата част виждат частично. „Поставих си за цел да си представя как бих могла да демонстрирам движенията в пространството и упражненията на студентите с нулево зрение. Важно беше всеки от тях да получи спомен за съответното прецизно движение, необходимо при работа с пациента, за да усвои правилното изпълнение. С всеки се работи индивидуално, с многократно повтаряне и затвърждаване на наученото, придружено със съответната терминология, с която нашите студентите се справят блестящо. Ако искате да се поставите на мястото на незрящите, може да посетите Тъмния ресторант в София. Няма да виждате нищо и ще влезете в емоцията като зрящ човек. Това беше сериозен урок за всички нас, които бяхме там. Преживяното ни даде възможност за различна комуникация. Сервитьорите също са незрящи и това допълва обстановката“, разказва тя.
Даниела Манова е рехабилитатор и води упражнения по кинезитерапия и лечебен масаж. „Идвайки в МК „Йорданка Филаретова“, имах изградена философия, макар и не токова убедителна, че с незрящите студенти трябва да се държа така, сякаш нищо им няма. И всъщност моят подход бе точно такъв. Очаквам от тях онова, което например очаквам от рехабилитаторите. Уменията се изграждат, а истината е, че тук всеки открива собствената си граница. За мен в този процес на обучение е важно всеки да разбере какво може, колко го може и до каква степен. А ние, преподавателите, ще бъдем огледалото на своите студенти. Защото твърде често ги хвалим, но ако не можеш да се огледаш и да се сравниш с някого другиго, придобиваш усещането за безгрешност. Затова трябва да сме реално огледало за способностите им – ти можеш дотук, опитай още малко. Мисля, че когато всеки намери собственото си място, ще се почувства щастлив. И когато успеем да им дадем това знание, отивайки да работят и знаейки къде ще попаднат, те ще дават най-доброто от себе си. Иначе винаги ще са с очакването, че някой не е направил необходимото за тях.“
Качества, които трябва да притежават студентите, и възможностите за бъдеща реализация
Качества, които трябва да притежават студентите, и възможностите за бъдеща реализация Масажистите с увредено зрение трябва да имат обща и медицинска култура, добро общо и психическо здраве. Индивидуалният метод на бъдещата им работа изисква добри комуникативни способности, общителност, уравновесеност, коректност, психическа стабилност и високи морално-етични качества. Незрящите масажни терапевти трябва да могат да извършват съответните дейности при здрави и болни, да умеят свободно да се придвижват, да бъдат адаптивни, да умеят да контактуват с пациентите, както и да работят в екип с други специалисти.
Компетенциите на масажистите с увредено зрение им дават възможност да работят в кабинетите по масаж, спортен масаж, във водолечебни и топлолечебни кабинети на публичните и частните здравни заведения, кабинети, специализираните рехабилитационни и социални центрове, в домове за красота, хотели, фитнес клубове, медикъл и СПА хотели, СПА центрове и др.
Настоящите студенти
Десислав Димов, 53 г., III курс
На 50 години започнах обучението си в Колежа – нямах работа и реших да изучавам тази специалност. Родом съм от Мадан, баща ми беше миньор – загубих зрението си на 7-годишна възраст при игра с капсул-детонатор, който с мои приятели решихме да гръмнем и аз пострадах най-много. Най-голямото предизвикателство за мен беше по време на пандемията в I курс, когато се упражнявахме в масажните техники онлайн. Трудно беше, но после наваксахме в присъственото обучение. В момента карам държавния си стаж и мога да споделя, че най-голямо удовлетворение ми носи общуването с пациентите и добрите думи, които чувам от тях за работата ми. Другото удовлетворение е да се чувстваш компетентен в професията си. Ако не се чувстваш уверен и знаещ, по-добре да не я работиш тази работа. Мечтая си за собствен кабинет, макар да има доста бази, в които мога да започна работа.
Михаил Матвеев, 25 г., I курс
Записах специалността, защото обичам да помагам на пациенти, независимо какви проблеми имат. Завърших средното си образование в Търговище, в паралелка с биология и химия. През тази първа година най-много ме затрудни придвижването до колежа, а не самото обучение. Най-ценните уроци до момента са масажните похвати, както и общуването с пациентите. Мечтата ми е да се реализирам професионално, когато се дипломирам.
Ангел Ангелов, 21 г., I курс
Завършил съм гимназия в Ихтиман. Като дете в голяма степен виждах и с двете очи, но бързият ми растеж през годините допринесе за влошаване на зрението и отлепване на ретината. Най-голямата ми мотивация е желанието да помагам на хората да се чувстват по-добре – тяхното щастие ще радва и мен.
Красимир Недков, 51 г., III курс
Сред задължителните качества, които човек трябва да притежава, за да постигне реализация в нашата дисциплина, са желанието и последователността. Тоест мотивацията ти трябва да е на високо ниво и да те подтиква да продължиш, защото нещата не стават от първия път. Мен лично трудният път винаги ме е мотивирал повече, защото те кара да се пребориш, да успееш да се надмогнеш и надградиш, така че да постигнеш резултат.
Мисля, че с последователното постигане на малки цели човек успява да се изкачва все по-нагоре и да върви напред. Удовлетворението е функция на чувството, че си полезен. И аз съм го изпитал, когато например след две процедури пациент с много сериозни болки е споделял, че се чувства по-добре. Това ми носи върховна наслада.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg