Четири книги и една класна стая

Преди две години Ирен Леви сменя телевизионния екран с класната стая, водена от мисията да даде криле на детското творческо въображение. Подобно на „хвърчащите хора“ на Валери Петров, нейните простори прегръщат идеята, че образованието е „дреха“, ушита по мярката на всяко дете, която трябва да топли и обгрижва, а не да следва готови шаблони. Създаденото от нея „Ателие за фантазии“ си прокарва път към учениците, още докато тя е сценарист и водещ на „Малки истории“ по БНТ. Замислено като кръжоци по творческо писане и интригуващи уроци за деца от I до VII клас, начинанието намира горещ прием в редица столични училища.
„В един момент обаче осъз­нах, че за да го развивам, ми трябва основата, конструкцията на самия урок. Трябваше да се науча как се предават знания на други хора. Осъзнах, че имам да извървя дълъг път. Тогава се появи възможността да се включа в програмата „Нов път в преподаването“ на фондация „Заедно в час“ – беше точно по време на ковид пандемията. Разбирах, че това е посвещаване на нещо различно. Не го направих като чист експеримент, а го приех съвсем сериозно“, споделя Ирен Леви.

Пътят на промените

Първото ѝ лято като ученик по Програмата преминава в интензивно онлайн обучение от сутрин до вечер. Есента на 2020-а ѝ носи равностойни права като студент по специалността „Начална педагогика“ в Пловдивския университет, където в момента се дипломира. „Още същата учебна година започнах да практикувам професията с непрестанен мониторинг върху дейността ми – бях едновременно и учител, и студент.“
Иновативното 90. СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в София се превръща във втори дом за Ирен Леви. Тя поема първокласниците и им преподава по български език и литература, приказен свят, музика и творчество. Още в началото заедно с децата решават да измислят собствени правила на класа, които всички да спазват.
И разбира се, всяко правило е по-приятно, когато е облечено в творчество. „Измислихме стихотворение – смешно е и без никаква претенция за художествена стойност, затова пък е лесно за запомняне. В края на стиха децата всеки път отговорят с „да“ или „не“ и допълват някое от правилата“, споделя Ирен Леви:
„Влизай в час подготвен. Пази тишина.

Остави телефона извън тази врата.
Бъди много любезен. Изчакай, вдигай ръка.
Това ли са всички важни правила?“

Тъкмо с родителите на децата решават телефоните да нямат работа в класната стая. „Нашите ученици са чудесни, а моята идея беше да ги накарам да се влюбят в четенето. Срещнах се с много симпатични и интелигенти родители и вече от собствен опит мога да твърдя, че всичко, което виждаме у едно дете, е пряко свързано със семейството.“
Тя кани родителите да се присъединят към училищния живот на първолаците като гости в часовете по творчество. Всяка седмица един от тях разказва за своята професия или интересно хоби. „Децата научиха толкова непознати за тях неща – например какво е застраховане, или как завива трамваят, след като няма волан. Опознавайки се, изградиха по-силна връзка помежду си. Когато се случи някое дете да има проблем с друго, в момента, в който родителите му идват да го вземат, то директно отива при тях – няма нужда от посредници, а и много по-мирно се решават конфлик­тите“, разказва Ирен Леви.

„Скривалище за букви“
Творческата ѝ фантазия отново идва на помощ, създавайки новаторски подход при изписването на буквите. „Малките мразят да пишат букви. Всеки път, когато трябваше да отваряме тетрадката с ченгелите, се чуваше: „О-о-о, не-е…!“. Скучно им е, трудно им е. Тогава измислих системата „Скривалище за букви“. При нея всеки нов елемент оживява през история, която създаваме заедно. Така учехме отвесна чертичка, наклонена чертичка, ченгелче, кукичка. Когато това се случи, те с удоволствие изписват елемента. Например имаше много труден за тях елемент – дълго надолу ченгелче, което все го правеха криво. Разказах им историята за баба и дядо. Той спрял да излиза навън, защото нямал копчета на платото. Питах децата какво да измислим. Те мис­лиха, мислиха и едно дете предложи палтото на дядо си – толкова са прекрасни, когато трябва да се помага! Накрая решихме, че се налага да зашием копчета на палтото. И за да стане хубаво, трябва да направим движението на иглата и конеца, който зашива копчето. Всички деца толкова се стараеха! Както се опитваха да направят и бастунчето на бабата право, защото иначе щяла да падне. Минавахме през истории, които си измисляхме, а по-късно, докато учеха буквите, ги и разигравахме. Това им стана любимият час“, разказва Ирен Леви.

Как се ражда любовта към четенето
Чудният свят на книгите неизменно присъства в часовете на Ирен Леви. Самата тя е автор на четири творби за малки и големи: „Хмутовете“, „Голото плашило“, „Последно повикване“ и ,,Ангелски данък“.
В специалния час „Приказен свят“, веднъж седмично, тя запознава учениците с любими детски автори. „Разказвала съм им за Астрид Линдгрен и нейното творчество, за Туве Янсон, Джани Родари, Луис Карол. Говорили сме и за „Малкият принц“ на Екзюпери, макар да им е още рано, но просто не можех да си представя, че някой друг някога ще им разкрие този свят. Много ми се иска децата да знаят, че писателите не са някакви измислени, несъществуващи странни създания, които никога не биха могли да срещнат. А да разберат, че те са хора, които умеят да превръщат усещанията си в думи“, споделя събеседничката ми.

Учителят като артист
Ирен признава, че популярността ѝ от малкия екран и фактът, че пише книги, в голяма степен печелят първоначалното уважение на децата и родителите към нея. Какви са качествата назаем от телевизията, които ѝ помагат в педагогическата работа?
„Смятам, че точно поведението пред камера доста добре влезе в час и усетих как работи. Давам си сметка, че е изключително важно как говориш на децата, с какъв тембър, с какво темпо, как привличаш вниманието им. Наистина е нужна доза актьорско майс­торство в тази професия. Има значение дори как си облечен. Учителят излиза като на сцена и представянето на урока не бива да изглежда като обикновено, всекидневно действие. То трябва да бъде нещо специално в очите на децата. Самите те да се почувстват уважени и да приемат процеса на обучение като нещо важно“, смята тя.

Да следваш мечтите си
Дългогодишната творчес­ка работа на Ирен Леви с малчуганите я е убедила, че времето от предучилищна възраст до III клас е безценен момент за развитие на детското въображение.
„Живеем с мисълта, че децата имат силно развихрено въображение, но истината е друга. Възрастните с поощрявано и развито въображение могат да правят връзка между много повече обекти. Ако на детето му се счупят желанието и вярата, че може да измисля, то никога няма да успее да развие своето въображение. Има методи, с които процесът може да се стимулира – това е и моят стремеж. В училище ползваме основно и поощряваме развитието на лявото полукълбо. Само че, както казва Айнщайн, дясното полукълбо е Господарят – лявото е Слугата. Нужно е да помогнем децата да разгърнат своята творческа страна и интуицията си. По време на ковид, когато трябваше да правим ателиетата онлайн, имахме интересно упражнение. Помолих децата за домашна работа да запишат и направят музика от различните звуци, чути в дома им. Имаше скърцане на гардероб, тракане на леген, пляскане във вода – толкова интересни неща се получиха. Въпросът е да има провокация. Когато имат дадена задача, децата търсят и намират невероятни решения. Т.е. провокацията е изключително важно нещо в тази възраст“, подчертава Ирен Леви.
За нея пътят, който минава през училището, не е последна спирка, а следва сбъдването на една мечта. „Мечтая да направя Център за развитие на детското въоб­ражение – тема, на която е посветена и дипломната ми работа. Мечтая си да се разпространи идеологията му и ако може, някой ден тя да влезе във всички класни стаи. Разбира се, ще ми е нужна помощ и като начало – много съмишленици“, споделя Ирен, която от тази есен вече няма да преподава на своя любим клас.
„Децата са великолепни и ми беше много трудно да се разделим. Но когато има мечта, човек трябва да я следва. Влязох в класната стая с мисълта, че аз уча децата и те учат мен. За тези две години много сме си дали едни на други. Но за мен това беше стъпало, а не крайна цел – път, който е нужно да извървя. Най-много обичам интелектуалното общуване с децата, то никога не ме уморява. Според мен в училищата има страшно много работа по документация, която разбирам, че не може да не бъде свършена. Но за себе си го намирам за загуба на време, а осъзнавам, че не разполагам с безкрайно много време.“
За да избере най-подходящия начин да сподели с учениците си новината за раздялата, Ирен посещава психолог. На помощ се притичват приказните истории, които дори в този труден за нея и второклас­ниците момент правят чудеса.

„Написах приказка, през която да им разкажа за промяната, която предстои. Беше много мила приказка за зайче, което се родило през зимата, познавало и обожавало само този сезон. Когато разбрало, че идва пролетта, изживяло пълен ужас – какво е пролетта? защо зимата си отива? тя хапе ли? ще боли ли, когато нещото дойде?… Дошла пролетта, зайчето разбрало колко е хубава. Когато питах децата, какво им казва тази приказва, те отвърнаха, че не бива да се страхуваме от непознатото. Казах им, че от следващата учебна година на мое място ще имат нов учител и в това няма нищо страшно. В живота им малко по малко ще дойде не само пролетта, но и лятото, и есента. И те ще трябва да откриват у всеки човек, когото срещнат, неговите прелести. И в един момент ще осъзнаят, че вече са имали и преживели всички сезони, което ще ги направи много по-богати. И че никой никога не може да им вземе спомените“, връща лентата назад Ирен Леви.

Тя решава да остане в системата на образованието, но сбъдвайки мечтата, с която влиза в нея. От тази есен образователният център SmartyKids в София включва в програмата си нейното творческо „Ателие за фантазии“ и „Скривалище за букви“, които с нетърпение очакват своите малки любопитни приятели.
От новия телевизионен сезон тя отново ще бъде и водеща на „Малки истории“ по БНТ. „Колегите от екипа успяха да ме убедят, че все още имам какво да дам на зрителите. Чувствам се добре в класната стая и продължавам да работя с деца. Телевизията е нещо, което ме обогатява по друг начин. Хубаво е човек да има поглед върху живота през различни прозорци, за да не се уморява от еднаквите пейзажи. Просто не трябва да забравяш къде ти е вратата“, вярва Ирен Леви.

Свързани статии:

От университетската сцена до „Дисниленд“ Между Херкулес и Хитър Петър От пиротехниката до Института по полимери „Питагор“ за трима млади и петима утвърдени учени