Всички деца обичат технологиите

Начално училище „Захари Стоянов“ е първото иновативно училище в Любимец. С този статут е от тази учебна година. Нововъведението, което се прилага, е въвеждането на информационните технологии в обучението на децата от I до IV клас. „Всички деца обичат технологиите, защото те са универсален език“, казва директорката Дочка Кючукова. Традиционно в училището е въвеждането на обучението по информационни технологии още от I клас.

С иновацията обаче се залага на два диференцирани профила за обучение – ИТ с програмиране и ИТ с български език. „Една част от учениците много бързо се справят в учебния процес, а другата са от социално уязвими групи, които не владеят добре български език, по-слабо мотивирани са и трудно работят в час. Това е причината да заложим два профила на иновации“, обяснява моята събеседничка.

Възпитаниците на НУ „Захари Стоянов“ в Любимец започват да се занимават
с блоково програмиране още от I клас

В едната паралелка започват с блоково програмиране в I и II клас, като използват роботи и команди в Scratch. След това в III и IV клас това преминава към проектно базирано обучение и използването на лего конструктори. В другата паралелка прилагат технологиите като средство за изучаване на български език. „За тях е трудно да използват езика правилно, защото не знаят значението на голяма част от думите“, обяснява директорката. Затова в часовете често се прилагат интерактивни игри като средство за придобиване на нови знания по български език. Игровите формати, които често разиграват, са заимствани от телевизионни предавания, познати и любими на децата. Пример за това са „Стани богат“ и „Минута е много“.

Освен това включват и българската образователна платформа ClassBuddy. „Тя е много подходяща за децата, особено за тези, чийто майчин език не е българският.

В нея могат да работят фронтално или със самостоятелно темпо, като изпълняват различни езикови задачи. Очертават, групират, оцветяват, избират правилни отговори, пишат с клавиатурата. Това им предоставя възможност да покажат какво са научили, по различен начин, дори когато нямат натрупани графични умения.

„Посредством технологиите и игровите формати обучението за децата става далеч по-забавно, интересно и ползотворно. Използването им в час ги мотивира и идват с голямо желание на училище“, категорична е Кючукова. Тя е директор на школото от две години. Разказва, че технологиите са включени като елемент от учебния процес още от постъпването ѝ на новата длъжност. „Имахме време да проверим кое се харесва най-много на децата, кое ги вълнува и осигурява напредък, за да го заложим в иновативната програма.
А образователните резултати от това са налице.

Пример за това е средният брой точки от НВО в IV клас по математика. Само за година той значително се е покачил – от 37 точки през учебната 2021/2022 г. става 64 през учебната 2022/2023 г. „За тях математиката е много по-лесна.

С интерактивните упражнения много по-бързо и ефективно усвояват и прилагат техниката на бързото устно смятане“, уточнява директорката. Напредък се наблюдава и при средния резултат по НВО по БЕЛ, като там през миналата учебна година имат 60 точки в сравнение с 53 през 2021/2022 г.
Сега екипът от преподаватели в НУ „Захари Стоянов“ в Любимец разучава възможностите за използването на изкуствен интелект в час. „Нашите ученици са малки, затова той не може да бъде приложен цялостно. В момента проучваме възможностите му, за да установим кое би ни било от полза в обучението. Съществуват чатботове за усвояване на езикови модели, което със сигурност би ни помогнало, за да ги приложим в комуникация при децата с трудности“, разказва моята събеседничка. След като разучат кое приложение е най-подходящо за целта, планират да го включат към иновацията си в профил ИТ с български език.

Истината е, че времето в час не е достатъчно, за да може учителят да обърне индивидуално внимание на всеки от учениците си. А възможността децата да могат да разговарят на български с изкуствен интелект, който да следи за правилната употреба и произношение на думите, със сигурност много би улеснила работата на преподавателите и би била в помощ както на учениците, така и на учителите. „В дигиталната раница също има изкуствен интелект, който при изпълнение на задачите от страна на учениците проследява развитието им и съответно предлага допълнителни упражнения, които да развият силните им страни или да им помогнат да запълнят някои пропуски“, обяснява тя. В тези случаи се пести време за проследяване на индивидуалния напредък на всеки ученик.

За училищния живот директорката разказва, че учениците в училището са 160 на брой, разпределени в осем паралелки – по две във всеки клас. Има изградена общност, в която родителите на учениците са част от мероприятията. Миналата година участват в НП „Заедно за всяко дете“ по модула „Участвай и променяй – родителят, активен партньор в училищния живот“. Съвместните инициативи, които организират, са разнообразни и безкрайно интересни. Сред тях са излети сред природата, спорт на открито, творчески работилници и беседи по различни актуални за училищния живот теми. Под мотото „Бабо, разкажи ми! Мамо, научи ме!“ се провежда ателие за изработка на мартеници, в което децата се запознават и с традиционните обичаи в различните краища на България. А в „Мама, татко, аз и книгите“ навлизат заедно във вълшебния свят на героите от приказките и стимулират съвместното четене от дете и родител.

„С тези проекти показахме на родителите, че училището наистина е място, където децата им получават знания, грижа и внимание. За голяма част от тях образованието не е приоритет, но сега виждат нещата от друг ъгъл“, допълва моята събеседничка. Интересното е, че по време на тези срещи много от родителите споделят, че предпочитат децата им да са в паралелка със сходно ниво на възможности, защото виждат, че така се справят доста по-добре и успяват да се изявят. Предпочитат да са записани в профил „ИТ с български език“, за да гарантират успешен старт на детето в образователния процес.

„Когато едни деца напредват много по-бързо от други, изоставащите губят мотивация“, обяснява директорката. Когато децата са с различен майчин език, не е лесно да се направи баланс между всички групи при преподаването на нов учебен материал. Едните усвояват на мига новото знание, а другите едва разбират какво говори учителят. „Ако едно дете изостане в I клас, по-нататък никаква индивидуална работа не може да компенсира пропуснатото. Ролята на обучението в I клас е ключова и не трябва да се допускат компромиси там“, категорична е тя. На мнение е, че ако в класа има група със сходни знания и темпове на разбиране и учене, тогава цялостната работа на учителя е по-организирана и успешна – знае как да балансира между групите, така че напредналите „да издърпат“ тези, които изостават. Така може да бъде преодоляна пропастта, която се образува между деца с различно ниво на владеене на езика. „Няма как учителят да преподава нов материал на език, който учениците не разбират. Задължително е новата терминология да се обяснява на достъпен език“, уточнява Кючукова.

В школото има и предучилищна група за деца на възраст 5 и 6 години. За децата от уязвимите групи има допълнителни уроци по български език по проект АПСПО, а сега по проект „Равен достъп“, така че след това преходът им в I клас е по-лесен. Въпреки всички програми учениците от уязвимите групи трудно постигат необходимото ниво на владеене на езика, за да се справят в I клас. Според директорката Дочка Кючукова трябва да има базов тест, с който да могат да бъдат проверени знанията на малчуганите преди училище. Така ще се установи нивото, с което влизат, и ще се проследи напредъкът им при НВО. „В случай че детето не е овладяло необходимите знания и компетентности, по-добре е да повтаря годината, отколкото да продължи без необходимата основа в I клас“, категорична е тя.

На въпроса за въвеждането на технологиите като учебни предмети, споделя, че в практиката си често е срещала твърдението, че с навлизането им се намалява качеството на образователния процес. И по никакъв начин не може да се съгласи с това. От дълги години работи за въвеждането на иновациите в обучението и силно вярва в тяхната ефективност.

„Но нито технологиите, нито изкуственият интелект могат да изместят човешкия фактор. Ролята на учителя е фундаментална и без него няма как да бъде осъществен обучителният процес. Истината е, че учителят трябва да се научи да работи с новите образователни средства. Важно е да се стреми към самоусъвършенстване всеки ден“, казва тя. По думите ѝ, когато не разбираш нещо в детайли, не знаеш кога и как да го използваш. И се лишаваш от увереността да го използваш в практиката си. Така вместо технологиите да са помощници на учителите, те се превръщат в слабост. Успешният и добре обучен учител знае кога, как, колко и по какъв начин да прилага технологиите, за да постигне набелязаните цели.

По отношение на предмета компютърно програмиране Дочка Кючукова е на мнение, че е ключов за обучението по дигитална компетентност. „В него е заложен алгоритъм за изпълняване на дейности, който дава възможност за развитие на алгоритмично мислене и алгоритъм за учене. Помага на децата да развият стратегическото си мислене – умение, което днес е много ценно“, казва тя.

Ключови компетентности развива и друг предмет – технологии и предприемачество. „И той среща съпротива от страна на обществото отново по същата причина, а именно защото е с нова учебна програма. Свикнали сме дейностите по предмета да бъдат насочени само към ръчния труд“, споделя тя. Разказва, че много зрелостници трудно правят разлика между кредитна и дебитна карта. Освен това не могат да планират добре приходи и разходи. „Този предмет формира у децата финансова грамотност и изгражда ценни предприемачески умения, които да им помогнат в бъдеще да намерят мястото си на пазара на труда“, смята директорката.

По повод бъдещите планове за развитието на училището директорката изразява задоволството си, че до себе си има прекрасен екип от мотивирани и инициативни учители. Радва се на подкрепата им и вярва, че заедно ще продължат да работят в правилната посока, водени от общия интерес – доброто на децата.