Проф. д-р Анжелика Велкова от лекарска мрежа „Въздух за здраве“: Замърсеният въздух е четвъртата най-важна причина за лошо здраве

Проф. д-р Анжелика Велкова е зам.-декан на Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Ц. Воденичаров, д.м.н.“ при МУ – София, и член на лекарската мрежа „Въздух за здраве“, обединила лекари от различни специалности в мисия за подобряване качеството на въздуха в страната. Според данни на СЗО вследствие на мръсния въздух в България годишно умират близо 14 000 души. Целта на лекарската мрежа е чрез активни обществени дебати, осветляващи рисковете на този остър проблем, да допринесе за подобряване на общественото здраве у нас, да подкрепи изграждането на устойчива икономика и да съдейства за по-добро качество на живот на хората.

За мрежата от съмишленици – лекари и студенти, и как действията за по-чист въздух могат да защитят здравето, разговаряме с проф. д-р Анжелика Велкова.

– Проф. Велкова, как се роди лекарската мрежа „Въздух за здраве“ и кое обедини толкова медици от различни специалности в една кауза?

– Каузата за чистотата и качеството на въздуха е изключително важна и актуална. Факт е, че четвъртата най-важна причина за влошено здраве на глобалното население и първи по значение екологичен рисков фактор за хроничните неинфекциозни болести е замърсеният въздух. Замърсяването на въздуха е свързано с преждевременната смърт на близо 7 милиона хора и причинява значителен товар от лошо здраве за съвременното общество. Замърсеният въздух влияе върху всички системи на човешкото тяло и върху вътреутробното развитие на плода – свързан е със забавено развитие, ниска телесна маса, неблагоприятни резултати от бременността. Като лекари, всичко това не може да не ни тревожи. То ни прави съпричастни и отговорни адвокати за здравето на хората.

Настоящата лекарска мрежа е инициатива на сдружението „Въздух за здраве“ и е хубаво, че в нея участват специалисти от всички области на медицината. Въздухът първо се свързва с дихателната система и имаме специалисти пулмолози, но също така кардиолози, невролози, онколози, дерматолози, специалисти по обществено здраве, акушер-гинеколози, неонатолози и педиатри – тъй като децата са една от най-уязвимите групи. Поради интензивността и чувствителността на растежа в детството и юношеството, особено при децата до 5-годишна възраст, те са най-силно засегнати от замърсяването на въздуха. Лично аз, като специалист по обществено здраве, смятам, че лекарите, студентите по медицина и останалите здравни специалисти са безспорно много важен човешки ресурс в това да повишаваме информираността на хората, да ги направим по-осъзнати по отношение на факторите, които влияят върху здравето ни, и със съвместните усилия на всички да постигнем промяна.

– Вашият добър пример е „заразил“ и студентите от медицинските университети в страната. Как си взаимодействате и помагате?

– Идеята за студентската мрежа „Въздух за здраве“ възникна сред колегите лекари в мрежата. Познавам възможностите на нашите студенти и смятам, че те са много ценен ресурс по отношение на младите хора – на възраст, която все още е свързана с ентусиазъм и желание да променят света към добро. Решихме, че можем да посеем и подкрепим тази кауза с усилията на нашите студенти. През 2021 г. организирахме първата си среща онлайн. Безспорно всеки, който работи в сферата на здравеопазването, е съпричастен към проблемите на лошото здраве и факторите, които го предизвикват. Затова поканихме за участие в нея студенти от всички основни звена на Медицинския университет, от факултетите и Медицинския колеж. По време на срещата колеги експерти от Лекарската мрежа представиха важността на проблема и разговаряхме по въпросите за замърсяването на въздуха. Студентите имаха свое участие с кратки презентации по различни аспекти на въздушното замърсяване. За нас беше изключително окуражаващо да продължим напред с усилията си – факт е, че след тази първа среща ни потърсиха още много студенти, включително и чуждестранни.

– Какви са конкретните стъпки и инициативи, които допринасят за развитието на тази обединена мисия между лекари и студенти?

– Лекарската ни мрежа в момента включва около 40 лекари от десет от големите градове в страната. Петицията, която бихме искали да връчим на новия кмет на София, е специално адресирана с искания и дейности, които предлагаме на Общината за това София наистина да стане чист град с чист въздух и с жизнена среда, която благоприятства здравето. Това е само една от инициативите ни – подобни сме имали в Пловдив, Габрово, предстоят ни такива и в други градове в страната.

В диалог с широката общественост и общините обсъждаме идеи и възможности за съвместно решаване на проблемите със замърсяването на въздуха и други фактори, които водят до лошо здраве. Интересува ни как да създадем възможности в големите градове  за активно движение и придвижване, което не замърсява – например велоалеи, които да позволяват хората безопасно да ползват велосипеди.

В случая печалбите за личното и общественото здраве идват от две посоки – физическа активност, която е универсално полезна и предпазва от болести, и чист въздух за всички.

– Как обществото би могло да подкрепи вашите усилия и да допринесе за създаването на по-здравословна среда?

– Съвместно с Парламентарната комисия по здравеопазване през декември 2022 г. лекарската мрежа „Въздух за здраве“ организира много сериозна дискусия. Участваха представители на Министерството на здравеопазването, МОСВ, регионалните здравни инспекции, на синдикатите, пациентските организации. Това беше своеобразен венец на нашата дейност – да се получи наистина активна дискусия по проблема с участието на всички заинтересовани хора, институции и организации и в резултат на това да се появят повече добри действия, а не само идеи.

Нашата организация сключи меморандум с МЗ и МОСВ за експертна подкрепа, участие в различни инициативи и информационни кампании – тук нашите студенти са безспорен ресурс. Още след инициираната първа среща на Мрежата през 2021 г. много студенти доброволци се включиха в информационни кампании, разработиха самостоятелни презентации за влиянието на замърсения въздух върху здравето, посетиха редица училища, срещнаха се с деца от V до VIII клас и с ученици в по-горните класове. Представиха належащите проблеми и дадоха обратна връзка за сериозен интерес сред подрастващите и новото поколение.

Имаме доста надежди в тази посока – чрез съвместни действия, подкрепени от институциите, които отговарят за осигуряването на безопасна жизнена среда за всички, и с нашите усилия като съзнателни и мислещи за здравето хора да действаме за промяна.

– Като специалист по обществено здраве, какви съвети бихте дали на хората – как да се предпазват от замърсения въздух в градска среда?

– В градовете основни замърсители на въздуха са транспортният поток и битовото отопление. В нашата страна все още има много домакинства, които ползват за битово отопление и енергия източници като въглища, дърва и други естествени горива, които или не изгарят напълно, или имат съставки, при изгарянето на които се отделят газови замърсители и фини прахови частици. Това допълнително замърсява градската среда. Специфичната географска локализация на София пък я прави място, което задържа мръсен въздух. Бих препоръчала на хората всекидневно да търсят актуална информация за качеството на въздуха. Обикновено системите, които следят нивата на замърсяване, дават обща препоръка за кого въздухът е вреден – дали това е само за хора със специфични заболявания и увреждания, дали е за децата и възрастните хора, или за всички.

В зависимост от информацията бих посъветвала в дните, когато въздухът е замърсен, да не се излиза или да не се стои дълго време на открито; децата да не бъдат извеждани на разходка; спортуващите да ограничат времето си за спорт навън или да спортуват на закрито. Проветряването можем да отложим за известно време. Добре е в домакинството да има пречистватели на въздуха. Много важна е вентилацията в обществените сгради, особено в училищата. В дните със силно замърсяване е препоръчително да използваме предпазни маски.

Съветът ми е да променим поведението си – да се движим с градския транспорт, да не използваме  колата в повечето дни от седмицата, да променим навиците и практиките си. В момента тече проект „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух“, свързан с подмяна на отоплителните уреди на домакинствата. В него са включени 6 общини и големи градове в страната. Когато има средства и ресурси, такава подмяна на отоплителните източници е задължително да се направи, така че повече хора да използват алтернативна енергия и да съдействат за по-чист въздух.

Като епидемиолог, работя с много колеги клиницисти, с които провеждаме научни изследвания и определяме предиктивната стойност на различни фактори. Въздушното замърсяване например повишава честотата на алергичните ринити в детска възраст, а те са важен индикатор за бъдеща астма. Замърсяването на въздуха предизвиква ефекти, които са краткотрайни – може да се зачервят очите, кожата, да има остра кашлица.

Но сред сериозните проблеми са дълготрайните ефекти – след остро вдишване на значително количество прахови частици или при дълготрайно излагане на малки концентрации например те достигат на различни места и причиняват възпалителен процес. Вече има много доказателства, че въздушните замърсители участват в етиологията на исхемичния мозъчен инсулт, Паркинсоновата болест, на други невродегенеративни заболявания и дементни състояния. Досега говорехме за частици, които са с аеродинамичен диаметър под 10 и под 2,5 микрона, но внимание заслужават и ултрафините частици с диаметър под 0,1 микрона. Те успяват да преминат кръвномозъчната бариера, която предпазва мозъка, нарушават връзките между невроните и предизвикват както остри, така и дълготрайни изменения в мозъка и вегетативната нервна система.

Някои от въздушните замърсители са циклични въглеводороди, които, навлизайки в организма, участват в онкогенезата. Например повишаването на честотата на рака на белия дроб сред непушачи се свързва и със значителното замърсяване на въздуха. При всички случаи обаче е задължително да си спестим тютюнопушенето. Това е друг традиционен, но много важен здравен съвет, защото пушачите, освен че директно вдишват над 4000 вредни вещества, замърсяват и правят вреден въздуха на хората около тях, които не пушат.

– Как бихте сравнили качеството на въздуха в малките населени места с това в градовете?

– Малките населени места имат по-ниски нива на емисии от транспорта в сравнение с градовете. В същото време, въздушното замърсяване с фини прахови частици, отделяни при битовото отопление, не се различава съществено. Правила съм сравнения на нивото на замърсяване на въздуха в София и в Троян през зимата. Планинското разположение на града е предпоставка Троян да бъде добър пример за чист въздух. Но трябва да се отбележи, че в най-студените дни, вечер от 17 ч. докъм 7 – 8 ч. сутринта, чистотата на въздуха там е същата, каквато е в София. Причина за това е отоплението през зимата с печки на твърдо гориво. Често не си даваме сметка колко е замърсен въздухът вкъщи. Парфюмите, дезодорантите, битовата химия на петролна основа, която ползваме в домакинството, също съдържат сериозни замърсители на въздуха – летливи органични вещества.

Във Франция например има много полезно етикетиране  на продуктите, съдържащи органични летливи вещества, по метод, сходен с този, който определя енергийния клас на електроуредите. Така човек може да се ориентира лесно и да предпочете препарат или продукт, който е по-щадящ за околната среда и не замърсява въздуха.

Свързани статии:

Богатство, което принадлежи на всички Правилното решение иска да познаваш и миналото Училището има нужда от родителите Не газовите залежи, а умовете на младите хора са истинското богатство