Повече средства за висше образование и нов модел на финансиране на университетите – за това настояха от Съвета на ректорите на своето тържествено Общо събрание, с което отбелязаха 30-годишния си юбилей.
Председателят на Съвета на ректорите акад. Лъчезар Трайков отбеляза, че Съветът винаги е успявал да се обедини независимо от противоречията между отделните висши училища.
А реформите в последните години в сферата са били успешни само когато са били в сътрудничество между държавата и академичната общност. „Проявяваме дълбоко разбиране и сме готови за сътрудничество с държавните институции. На нас може да се гледа като на лоялен и предвидим партньор и коректив“, каза той, заявявайки готовност Съветът да стане инициатор на дебат за бъдещето на висшето образование с оглед демографските тенденции.
„Намираме се в непознати досега условия на изчерпан вътрешен пазар и отварянето към чуждестранни студенти е единствената алтернатива да не се закрият някои университети“, коментира акад. Трайков. По думите му, закриването на университети не може да бъде ефективно решение. Вместо това според него е нужен нов модел за финансирането им.
Сегашният модел, според който „парите следват студента“, в условията на намаляване на потенциалния ресурс на обучаеми студенти е изчерпан, посочи и ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. Той представи доклад с нови идеи за финансиране на висшето образование, които Съветът настоява да обсъди заедно с държавата. Според него добавянето на компонент, който се дава на университетите според комплексната оценка за качеството на предлаганото обучение, е било добра стъпка, но тя не се е оказала достатъчна – все още 80% от разходите им отиват за заплати.
В тези условия от Съвета на ректорите определят за грешно и въвеждането на нормативно определен размер на минималната заплата за най-ниската академична длъжност „асистент“, което се случи през 2020 г. Проф. Димитров припомни последващите действия на държавата, когато в следващите години се налагаше нееднократно Министерският съвет да отпуска допълнително средства за покриване на дефицитите в университетите, породени именно от невъзможността им да осигурят въпросните минимални заплати.
Затова Съветът на ректорите предлага тази мярка да бъде премахната, тъй като освен всичко друго изкривява и идеята за конкуренция между висшите училища и за диференцирането им според тяхното качество. Според тях държавата следва да определи усреднен норматив за щатовете в университетите, на базата на който те да получават финансирането си. Този подход ще е далеч по-справедлив, а държавата ще гарантира определени щатове, посочи проф. Димитров. По думите му, следва да се върви и от „защитени специалности“ към „защитено знание“. Тоест вместо да се финансират примерно двама студенти, учещи в специалности с недостиг на кадри, като ядрена химия или физика, държавата да финансира катедра от 7 преподаватели, които да преподават в тази специалност.
Съветът на ректорите се обяви категорично и за добавянето на задължителен компонент в евентуалния нов модел на финансиране за постоянни целеви разходи за издръжка на материалната база, предоставена за ползване на висшите училища. „Студентите намаляват, но базата остава същата, тя не може да се свие“, посочи проф. Димитров, добавяйки към нужните средства и такива за дигитализация на висшите училища.
Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков заяви, че според него е „опасно“ държавата да определя щатовете във висшите училища, защото „тя с радост ще го направи“, а това ще скове всякакво развитие и ще им попречи да разкриват сами специалности. Председателят на Синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ Лили Вълчева заяви, че в повечето университети средствата за заплати са от порядъка на 50 – 60% от общите средства. А ако има такива, даващи 80%, то те очевидно имат проблеми и трябва да се видят причините за това. Според нея често проблемите идват от недоброто управление. Според бившия просветен министър Красимир Вълчев в момента е по-резонно да се говори не за промяна на модела, а да се настоява за по-високо финансиране за висше образование, което, като процент от БВП, спада от 0,75 на 0,6%, което по думите му е недопустимо.
Премиерът акад. Николай Денков и министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков не успяха да дойдат на Общото събрание заради обсъждания по това време вот на недоверие срещу правителството. Вместо тях зам.-просветният министър проф. Генка Петрова заяви, че винаги е била убедена, че заплатите на българските университетски преподаватели трябва да са като на европейските им колеги. Тя призова обаче висшите училища да погледнат и от друга страна. Тя изброи част от европейските средства, които получават по линия на Оперативната програма (500 млн. лв.), на Националния план за възстановяване, на различни европроекти и др., призовавайки да започнат по-активно да се възползват от европейските фондове. „Участието на български университети е ниско. Вместо да се вглеждаме в мъничкия си свят, да се стремим да се отворим към европейския пазар“, заяви тя, декларирайки подкрепата на МОН в тази посока.
Съветът на ректорите бе поздравен и от вицепрезидента Илияна Йотова, която пожела на неговите членове да останат свободни и независими. „Съветът на ректорите се превърна във важния партньор при формирането на националните политики, но и в конструктивния критик на държавните институции. Историята вас ще помни с това, което правите за бъдещето на България“, заяви тя. Вицепрезидентът подчерта, че родните висши училища са атрактивни за студенти от чужбина от български произход, но има още какво да се направи в посока привличането на повече обучаващи се от диаспората ни.
„Имаме и добра новина за Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“. Последователните ни усилия години наред се увенчаха с успех и след моето посещение в Деня на народните будители в Тараклия стана ясно, че съвсем скоро ще бъде сключено споразумението за превръщането на Университета във филиал на Русенския университет, посочи още Илияна Йотова. Тя благодаря за ролята в този процес на ректора на Русенския университет акад. Христо Белоев.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg