Да поговорим на испански

Изключително позитивна и сърдечна, Ана-Мария бързо печели своите нови ученици

Ана-Мария Ермосо е в България от два месеца. Работи в 157. гимназия с изучаване на чужд език „Сесар Вайехо“, известна като Втора испанска. Пристига у нас по споразумение между испанското и българското министерство на образованието. Може да избира къде да отиде, между градове в Централна Европа, дори в Русия или Китай. Но първата възможност, която ѝ се предоставя, са България и Румъния. С вярата, че хората в тези географски ширини са по-близки по манталитет до испанците, тя решава да дойде в София. Подчертава, че за нея е много важно да живее в приятелски настроена среда. Така попада у нас.
Израснала е в малко градче само с 6000 жители, което не е много известно като някои други райони в Испания. То се намира в автономната област Естремадура в югозападната част на страната, близо до Португалия. Там завършва начално училище и гимназия.

„Винаги съм обичала да ходя на училище. Бях много добра ученичка. Харесваше ми да получавам отлични оценки, бях много отговорна. И винаги се опитвах да дам всичко най-добро от себе си – признава Ана-Мария. –
Усещах, че преподаването, това да се потопя изцяло в атмосферата на образователната система, ще бъде моят живот.

И знаех това от съвсем малка. От тригодишна искам да стана учителка. Нямам братя или сестри, но имах по-малки от мен братовчеди, деца на съседи. Обичах да ги подреждам, казвах им кой къде да седне, и им обявявах, че аз съм учителката, а те – мои ученици.“
Страстта на Ана-Мария са чуждите езици. Желанието ѝ да пътува много, да трупа впечатления, разпалва тази страст още повече. Интересно ѝ е да се среща с хора от други етноси и култури. Подобни контакти винаги са я обогатявали. Те ѝ дават възможност да открие и други перспективи. Помагат ѝ да израства като човек, като личност и добър професионалист.

След като завършва „Английска филология“ в университета, специализира и други езици – немски, как да преподава испански на чужденци, преподава на френски, който е изучавала много години.
Испанското министерство на образоването има специални програми за задгранични пътувания. Още като студентка е пътувала през лятната ваканция до Франция, до Дъблин. Пътува и до Обединеното кралство като помощник при изучаването на чужд език за усвояване на говорни умения.

„В Англия не можеш да работиш, ако нямаш опит – уточнява Ана-Мария. – И това беше възможност да започна отнякъде, после може да се явя на интервю, ако искам да удължа престоя си в страната.“
Учителската ѝ кариера започва в Обединеното кралство, тъй като по това време икономическата ситуация в Испания не е много добра. След 4 години на Острова се връща в родината си, където полага национален изпит – в България няма подобна система. Той е много труден, на него се явяват много кандидати. Но който го изкара, получава правото да бъде учител завинаги. Затова подготовката за този изпит трябва да е на много високо ниво. Ана-Мария в този период работи и учи едновременно. През лятото на 2021 г. изкарва теста и вече има постоянно място в системата на образованието в Испания. Изпитът се провежда на всеки две години – като е различен за начални учители и за преподавателите в гимназиален етап.
„Има и още нещо много позитивно – подчертава Ана-Мария. – Испанското министерство на образованието дава правото на тези, които сме изкарали изпита, 6 години да пътуваме в чужбина, да се учим от опита на другите, да трупаме впечатления. И после да пренесем всичко това в испанското училище.

През това време работното ни място се пази. Това много ми харесва. При желание този срок от 6 години може да се удължи. Но тогава ви казват, че като се върнете, може да не отидете в училището, което сте си избрали първоначално, а в това, в което ви посочат.“
Подборът на учителите се извършва, на първо място, от Министерството на образованието на Испания поради големия брой кандидати за тези позиции. След това се избира по-малък брой кандидати, които най-добре отговарят на критериите и изискванията на българските училища. Окончателното решение обаче е на конкретното училище. Така Ана-Мария попада в столичното 157. СУ.
Според нея в България децата са много възпитани. Връстниците им в Испания ползват повече телефоните си в час, за да си пишат с някого. „Тук, като им кажа, че ще извикам родителите или че ще им напиша забележка, те реагират“, смее се младата учителка. Тя с възторг говори за българските си колеги, учители по испански, за които казва, че са абсолютни професионалисти.

„Харесва ми тук. Учениците ми са тийнейджъри, но вече имам опит да работя с такива деца, от Испания и Англия. Те много си приличат, харесват едни и същи неща, имат едни и същи навици. Но винаги подчертавам, че работим с хора, не с тийнейджъри – уточнява Ана-Мария. – Учениците ми казват: ние сме в трудна възраст. Това е посланието, което стига до тях. Но за мен това не е трудна възраст. Това е възраст за промени, открития, изграждане на идентичност. Опитвам се да им предам позитивно послание, каквото не са чували, и те го оценяват. В самото начало започнах от нулата. Ако стоя още една година тук, вече ще познавам учениците, както и те мен и всичко ще върви много по-гладко.
Идвам от чужбина, говоря им на испански и английски, но съвсем друго ще е, когато някой общува с тях на родния им език. Най-важното е да се създадат такива връзки от самото начало.

Когато те познават, всичко върви по-гладко. Хората имат нужда от връзки помежду си.“
Смята себе си за късметлийка, защото обича професията си. Опитва се да вдъхнови и учениците си, да изгради връзка с тях. Децата я приемат с радост. Прилага активна методика в часовете – хвърля топка на учениците си, за да ги поддържа активни, концентрирани и да ги насърчава да говорят на испански колкото е възможно повече. Тя е приятно изненадана, че учениците обичат испанската култура, музика, актьори, познават ги. За тях младата им учителка е представител на тази култура. Забавляват се, когато тя произнася имената им по странен начин. Обръщат се към нея със „сеньора“, говорят ѝ на испански и това е много важно, за да се разбират взаимно.
У нас ѝ допада храната, както и климатът – тук е много слънчево за разлика от Великобритания. Радва се, че ще се докосне до нашата култура. София ѝ харесва много, защото не е прекалено голяма – животът в мегаполиса не я привлича. Намира хората тук за приятелски настроени и винаги когато е искала някаква помощ, са се отзовавали. „От два месеца съм тук и вече имам мрежа от хора, готови да ми помогнат – подчертава Ана-Мария. – Хората правят местата, не обратното.“