Всички искат промяна в посоката на образованието

„Всички дейности в системата – „Дигитална раница“, планираните STEM кабинети във всяко училище, увеличението на учителските заплати, извънкласните дейности, иновациите в училищата, различните програми и проекти и т.н., са чудесни, но са само средства. Да, напредваме във всички тези неща, но имаме сбъркана цел. Учениците ни не могат да прилагат наученото. Докато не обърнем цялата система – учебни програми, планове – в посока да научим учениците как да ползват знанията си, нищо друго няма да има значение.“ Това заяви министър-председателят и бивш просветен министър акад. Николай Денков, който откри форума „Образование за утрешния ден“ в „София Тех парк“, организиран от Министерството на образованието и науката и посветен на използването на дигиталните технологии в образователния процес.

Премиерът бе категоричен, че се отчитат успехи по различни проекти, но те все още не дават резултатите, които искаме от нашите ученици. Причината е, че все още е решен един основен проблем – непрекъснато се смесват средствата, с които могат да се постигнат дадени образователни задачи, с целта на образованието, която в момента е грешна. Акад. Денков припомни и думите на създателя на PISA Андреас Шлайхер, че българските ученици имат много знания, но не могат да ги прилагат на практика. Според премиера няма шанс за промяна, ако не променим учебните програми, не подготвим качествено учителите и не реформираме изпитите. „Ако стандартът за качество е насочен към това колко квадратни метра е училището, как са разположени чиновете и каква степен на квалификация имат учителите, а не измерва как учениците ползват знанията си, нищо няма да стане“, коментира той. По думите му, новата задача на учителите и на образованието, като цяло, е „да научим учениците, че цял живот ще трябва да се учат сами“.

Смислената дигитализация

„Смислената дигитализация и използването на ресурси, които са разработени от учители за учители, е наистина възможност да се промени позитивно нашата образователна система“, коментира, от своя страна, министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Той акцентира върху създадената по европроект платформа „Дигитална раница“, до която имат достъп със свой индивидуален профил всички ученици, учители и родители. Тя съдържа хиляди безплатни електронни образователни ресурси по всички учебни предмети – разработени уроци, презентации, 3D модели, видеа и др. „Това е един все още нешлифован диамант в нашата образователна система“, посочи министър Цоков. По думите му, последното изследване PISA показва, че там, където националните образователни системи развиват подобни платформи, резултатите не закъсняват. За пример той посочи Естония, където резултатите на учениците не падат, а се повишават след пандемията. Министърът отбеляза, че развитието на „Дигитална раница“ ще продължи с нов проект по Оперативна програма „Образование“.

25 000 учители и над 73 000 ученици, или близо 100 000 участници в образователния процес, са повишили и развили дигиталните си умения по проекти на МОН, стана ясно още от думите на просветния министър.

В МОН вече е сформирана широка експертна комисия от над 40 специалисти от различни сфери, които ще изработят визия за смислено внедряване на технологиите, включително рамка за използване на изкуствен интелект в българското училище, стана ясно още по време на форума. „Образованието за утрешния ден е свързано с много сериозни предизвикателства. Това е образованието, което формира у учениците уменията, нужни им да се справят по-успешно в живота“, посочи проф. Цоков, цитирайки английско изследване, според което 65% от днешните първокласници ще работят професии, които още не съществуват. По думите му, професиите на бъдещето ще са свързани не само с дигиталните умения, а и с грижата за човека.

Министърът припомни и данни от PISA, според които 1/3 от българските ученици се чувстват тревожни и изоставени. „Само в държавите, които са осигурили подкрепа за учениците си, се случват нещата. Трябва да мислим как да преобърнем концепцията в образованието, да преструктурираме добрите идеи в училищния закон“, добави той. В тази връзка, той посочи, че в следващите седмици ще бъде представен стандарт за качество в училищното образование, който ще измерва добавената стойност в училищата и първо ще се апробира т.г. в някои училища, а от догодина ще се приложи във всички.

Сред промените, върху които работи МОН и министърът изброи, са модел на грижа в ранна детска възраст, който да позволи децата от яслите да получават освен медицински грижи и образователна подкрепа, изготвянето на визия за по-рамкови учебни програми, промени в изпитите с добавяне на повече практически задачи и др. „Готвим нормативни промени при квалификацията на учителите, с които учителите ще получават своите кредити за преминалите обучения, но не когато приключат даденото обучение, а когато приложат на практиката наученото“, коментира той.

Просветният министър проф. Галин Цоков акцентира върху нуждата от системни и последователни промени в образованието, с които обаче да са ангажирани всички – ученици, учители, родители, НПО и др. „Трябва да убедим родителите да се включат по-активно в образователния процес“, посочи той. Според него е нужна и по-целенасочена и специална подкрепа за училищата, които работят с уязвими групи.

Промяна на кода на системата

„Истината е, че не успяхме да променим кода на системата“, коментира, от своя страна, бившият образователен министър и председател на Просветната комисия в парламента Красимир Вълчев. Той посочи, че въпреки всички усилия в последните години не сме успели да се преборим с „културата на заучаването“, застъпена в учебните програми. По думите му, въпреки промените в тях, те все още са претрупани, учителите препускат по тях и нямат време за затвърждаване на знания. „Облекчаването на програмите е една от най-важните промени, децата няма да научат по-малко, напротив – ще бъдат мотивирани да научат повече. Няма да стане без решително рязане на учебен материал“, коментира той. За целта според Вълчев е нужен надпартиен консенсус, какъвто основните политически сили са постигнали и скоро ще потвърдят това в общ документ. „Нужно е качване на материал нагоре, рязане на теми, махане на излишна фактология“, очерта той нужните промени.

Вълчев призна, че политиците и различните екипи в МОН не са се справили и с друго – с „културата на формализма“, която се възпроизвежда постоянно от РУО и МОН. „Учителите все още се оценяват на базата на документа, а това трябва да се промени. Трябва да започнем със солидна доза самокритика, призовавам и висшето ръководство в МОН да го направи“, апелира той.

Технологиите в клас – нож с две остриета

В специална презентация, изпратена за форума, Андреас Шлайхер припомни последните данни от PISA. Според тях 46% от българските ученици се разсейват с цифрови устройства, което е доста по-голям процент от средния за останалите държави от ОИСР – 30%. 40% от учениците ни пък се разсейват от други съученици, които използват цифрови устройства – при едва 25% средно за ОИСР. Това според Шлайхер означава, че технологиите трябва да се използват в училище не за развлечение, а за учебни цели. По думите му, у нас доста от учениците са пристрастени към устройствата и са тревожни, когато не са до тях. Това намалява и резултатите им по математика, защото умеят по-малко да се концентрират и са по-малко устойчиви на стрес. По думите му, резултатите от PISА показват, че неписаните правила за неизползване на телефони в час не се спазват особено, а най-малко разсейване с цифрови устройства има тогава, когато използването на мобилни телефони в училище е забранено.

„Не бива да се превъзнасяме по дигиталните технологии, особено при малките деца стоенето пред екраните намалява когнитивните им умения и концентрацията“, коментира Красимир Вълчев. Той каза, че трябва да се стремим да направим децата дигитални създатели, а не дигитални потребители. Но за да стане това, се налага да скрием устройствата от децата, докато са малки. Преди 20 г. на всички е било ясно, че трябва да се учат езици, затова и сме се съсредоточили върху това. Сега обаче са важни алгоритмите, а за да се работи с тях, трябва да можем да формулираме правилно въпрос – например към ChatGPT, което изисква комуникативни умения. „Може да се окаже, че за да се преборим с дигиталната епоха, в която границите между езиците ще се преодолява лесно, ще е важно да знаем изключително добре български език“, коментира той. Според него няма опасност учениците ни да станат дигитални отшелници, а по-скоро да пострадат някои техни умения при прекомерно използване на технологиите в ранна детска възраст.

Креативност и достъп до умения

Дигиталните технологиите обаче, използвани по смислен начин, могат да направят обучението по-интересно и да мотивират учениците, се обединиха участниците във форума. Те ги определиха с думи като креативност, достъп до умения, голяма възможност, творчество. Своя територия за учене, използвайки технологиите, са открили например учениците от СУ „Христо Ботев“ в Карнобат. Директорът Иван Стоянов разказа, че те са създали подкаст, в който са направили първите интервюта със своите телефони, а първите гости са били самите те. Впоследствие в училището е създадено студио, където ученици от различни възрасти канят гости, изучават дигитални технологии, учат се, докато слушат своите гости, научават се и да оценяват сами работата си. В резултат на дейностите си по подкаста учениците са развили множество меки умения – как да управляват времето си, да се изразяват по креативен начин, да общуват градивно и т.н., а някои от тях дори са избрали бъдещата си професия.

Технологиите успешно използват и учениците на 90. СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в София. Всяка година те работят по поставен т.нар. Голям въпрос, на който всеки клас търси решение от различни гледни точки. Директорът Йорданка Неделчева посочи, че учителите правят интегрирани уроци, използвайки и „Дигитална раница“. Големият въпрос за шестокласниците т.г. например е как да осветят домовете си за Коледа, ако нямат електрически ток. Виртуална разходка до космическа станция пък са направили учениците на ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“ в Бургас. Техният преподавател по информационни технологии Таня Сребрева разказа, че с игрите на Minecraft и Lego учениците са успели да пресъздадат Стария Несебър, като преди това са изучили историята на всяка сграда. Дигиталната трансформация развива творчеството и сътрудничеството, смята Сребрева. Неслучайно в училището са въвели и предмет космически изследвания.

Ангел Ангелов от СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен разказа как в час използва „Дигитална раница“, за да показва на учениците си как се правят археологически разкопки. „В STEM центъра ни може дори да запалим огън, важното е да показваме на учениците си неща, които те правят и в живота“, посочи той. По думите му, сложната наука трябва да се преподава по разбираем начин, а дигиталните инструменти правят тази задача по-лесна за учителите. „Кой може да си бръкне в окото с ръка, или да види атомите в дадено вещество, или да види как работи двигателят на кораб? Никой, но с помощта на технологиите можем да видим всичко това“, отбеляза и проф. Сотир Сотиров от Университета „Асен Златаров“ в Бургас. Той разказа за създадената там Лаборатория за виртуална и добавена реалност, в която има 120 хил. урока и над 1 млн. обекта, които могат да се разчленят, разглобят и разгледат от всички страни, което може много да подпомогне процеса на обучението.

На форума бяха представени и добри практики по отношение на използването на изкуствения интелект от учителите. „Той може да ви спести време при подготовката на тестове, при проверката на домашни работи, дори при проверката на есе – при зададени критерии за оценяване“, посочи Красимир Стоев от академия „IТ таланти“. „Може да реализираме най-смелите си педагогически идеи с помощта на изкуствения интелект“, смята и Борис Михайлов от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, който също всекидневно разчита на него по подобие и на Елена Вързилова – учител по БЕЛ в ЕГ „Иван Вазов“ в Пловдив. „Изкуственият интелект не хапе, не ни взема хляба и не ни прави излишни. Напротив, дава хляба в ръцете ни, за да отговорим по-добре на нуждите на учениците“, коментира тя. По думите ѝ, учителите ще станат излишни само ако продължат да наливат знания у учениците си, а не ги учат на умения. „Технологиите няма да изместят учителите, но тези, които използват технологиите, ще изместят останалите“, коментира и зам.-министърът на образованието и науката Наталия Митева. Тя посочи, че към януари се очаква всеки учител да разполага с подготвените от МОН „Насоки за използване на изкуствения интелект в образователната система“, които са готови, но чакат съгласуване в работна група.