Емотиконът няма да победи словото

„Литературата е безсмъртна, тя едничка не познава законите на смъртта“ – тази сентенция на стената откриват служителите на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в село Попица при разчистването на класна стая преди ремонта. Днес обновеният кабинет е място за интересни литературни срещи, запознанства с нови герои и вълшебни разходки из приказни земи. Средствата за обновяването му са по Националната програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“ на МОН, а трудът и времето за ремонтните дейности са от страна на непедагогическия персонал. В новия кабинет има обособен кът за четене, щори със стихове и голям фототапет с цитат от баладата на Христо Ботев „Хаджи Димитър“.

Писателката Виктория Бешлийска влезе за пръв път в училището, но редовно присъства чрез текстовете си в часовете ми. Благодарение на автори като нея – Розмари де Мео, Искра Урумова, Мария Лалева и Людмила Филипова, в клас правим прочит на живота на старите българи, спомняме си народните вярвания и традиции, които са дълбоко закодирани у нас като народ“, разказва за в. „Аз-буки“
Наталия Евтимова – директор на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в село Попица. Самата тя е завършила „Български език и история“ и няма как темите и проблемите, които засягат тези съвременни български автори, да не удовлетворяват не само личните, но и професионалните ѝ потребности и предпочитания. А думите от книгите стигат до децата, когато знаеш как да им ги представиш.

Директорката силно вярва, че за да заобичат книгите, на учениците трябва да им се четат такива автори. Затова често отделя време за прочит на откъс от книга, която си заслужава или загатва за непознат литературен герой, който да събуди интереса на учениците. Обикновено след това идва ред на въпросите.
Например романът „Глина“ на Виктория Бешлийска дава повод за разговори за същността на глината, как се работи с нея, какво се прави от нея и защо в училището нямат все още грънчарско колело и пещ, на която да изпичат готовите произведения на изкуството. Иначе традиционно книгите, в които присъства темата за любовта, винаги са сред любимите както на момичетата, така и на момчетата, особено на подрастващите.
Гостуването на Виктория Бешлийска е знаково събитие за учениците.

Те се чувстват щастливи, че са успели да я видят на живо и да се запознаят лично с нея. Тя ги омагьосва както с присъствието си, така и със стила си на говорене. Писателката повдига много въпроси, върху които днес в училището все още размишляват. Сред тях са защо използваме толкова много чуждици, при положение че винаги имаме еквивалент на думата и на български език.
Другата интересна тема е дали емотиконът ще победи думата и има ли опасност някога да спрем да пишем с думи, а да изразяваме емоциите и мислите си само с дигиталните знаци – емотиконите. Днес тийнейджърите предпочитат да напишат едно две сърца, вместо „обичам те“, но след срещата с Бешлийска това може и да се промени.

„Примерът за учениците е много важен. Нашите възпитаници разполагат с модели на успешни хора само в близкото си обкръжение – членове на семейството и съседи. Всички тези хора, които виждат по телевизията и в интернет, са много далечни за тях. В очите на децата животът на известните е нереален. Той е свързан с много блясък, слава и липса на всякакви проблеми. Повечето от тях дори не могат да си представят, че някога ще видят на живо някого от тях. Ще чуят гласа му, ще могат да разговарят с него и да го попитат всичко, което искат. Това им се случва за пръв път в живота“, разказва моята събеседничка.
Местните жители в село Попица са около 1000 души. Както в много други села в България, така и там не са много възможностите за изкарване на прехраната. През настоящата учебна 2023/2024 г. възпитаниците в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ са 90 на брой. Всички те са от уязвими групи. Много често един или и двамата родители са безработни. Има и такива, чиито майки и бащи работят в чужбина, а детето е оставено при баба, дядо или роднини.
Школото е средищно от 2009 г. – годината, когато закриват училището в съседното село Бъркачево. Така при тях се записват деца от това населено място.
„Превърнали сме се във второ семейство за учениците си.

Грижим се от това дали имат пари за закуска, до набавянето на необходимите учебни пособия и има ли какво да облекат“, казва Евтимова. Но за щастие, нямат отпаднали ученици. А заслугата за това е на екипа по Механизма за обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система на деца и ученици. „В момента, когато някое дете има отсъствие, класният ръководител уведомява медиатора и заедно отиват на място, за да разберат какво се случва“, допълва директорката.
От тази година школото в село Попица е иновативно. Нововъведението, което прилагат, е в сферата на безопасността на движението по пътищата. Иновацията се реализира в групите за занимания по интереси в целодневната организация на учебния ден. Имат две групи с ученици от I до IV клас. В часовете децата се запознават с правилата за безопасно движение по пътищата, с културата на поведение в превозните средства и разрешаването на проблемни ситуации на платното в реалния живот. Пътните полицаи от Бяла Слатина са чести гости в училището. Благодарение на тях учениците разбират повече за тази професия. А някои дори решават, че това ще работят, след като завършат.

За да няма деца, които не са се докоснали до културата, театърът често идва в училището. Пред тях редовно се представят интересни постановки, които не само разширяват кръгозора им, но и ги учат да мечтаят, да искат да се развиват и да се борят, за да успеят.
„Стремим се да им осигурим прекрасна среда, в която да се развиват. Затова и нещата ни се получават – успели сме да обхванем всички потребности на възпитаниците си“, казва моята събеседничка.

Образователните резултати, които постигат учениците им на НВО след IV клас, също са много добри.
Педагогическият екип на училището се състои от 14 души, включително и директорката Наталия Евтимова. Младите учители под 35 години са петима, начело с моята събеседничка. Непедагогическият персонал е от шест души. „Всички ние вървим в една посока – доброто на училището и в интерес на учениците“, допълва тя.
Училището разполага с 8 класни стаи, един компютърен и един ресурсен кабинет, две зали за занимания по интереси и спортни помещения. Школото няма свой собствен физкултурен салон. Преди десетина години зложелатели запалват салона и до ден-днешен такъв не е изграден наново. Часовете по физическо възпитание се провеждат в пригодени помещения.

„Материалната база на училището не е това, което искам да бъде. Най-болният ми проблем е покривът на училището, който е в тежко състояние. Но за да се поправи, са нужни много средства, а училище с 90 ученици не може да си го позволи“, разказва директорката.
През новата финансова година ще се постави въпросът за подкрепа от Общината за осигуряване на средства за подмяната на покрива. Но истината е, че образователните институции по малките населени места, които се нуждаят от пари за обновяване, са много и нещата се случват бавно.
Информационните технологии активно присъстват в училището в Попица. Имат 3D принтер, очила за виртуална реалност, холограмен вентилатор, 3D химикалки, проектори и всички необходимо за осъществяването на учебния процес.

„Не страдаме от липсата на модерния свят на село“, споделя моята събеседничка.
Съвсем скоро предстои да бъде изграден и STEM център. Той ще бъде в приземния етаж на школото и ще бъде насочен към математика, информатика и природни науки. Освен това ще има и тренажор за симулация на движението по пътя, който е свързан с иновацията на училището.
Извън безопасността на движението по пътищата клубовете за занимания по интереси са общо три. Два от тях са в начален етап на обучение – по математика и по спорт, а другият е в прогимназиален – от областта на информационните и комуникационните технологии „Компютърен свят“ по проект „Образование за утрешния ден“. Планират през новата календарна година да сформират още две групи – за театрално изкуство и по природни науки, финансирани от новия проект „Успех за теб“.