В този брой на в. „Аз-буки“ отиваме на гости на 90. СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в София. То е сред първите училища у нас, които изграждат различна, иновативна и работеща училищна среда. Центърът им „раСТЕМ заедно в света на науките“ отваря врати на 15 септември 2021 г. Той е разделен на няколко отделни пространства.
В центъра му е „Сърцето“ – голяма зала, в която се провеждат беседи, дискусии и презентации. Там са разположени два амфитеатъра и „Стена на славата“, където учениците закачат постиженията си, като макети, постери и награди.
След „Сърцето“ следва лаборатория „Еврика“, където се провеждат часовете по биология, химия и физика. Следва зона „Сътворение“, естествено продължение на лаборатория „Еврика“. Двете помещения могат да се използват заедно или поотделно.
„Мейкърспейс“ е пространството, където се преплитат аналоговите занаятчийски работилници с дигиталните технологии. Оттам се пренасяме в „Мозъчният хъб“, замислен като малък киносалон, който е напълно шумоизолиран и светлината му се управлява напълно чрез блекаут щори и димиране на осветлението. Сядайки на удобните меки кресла и пуфове, учениците могат да бъдат пренесени на виртуално посещение в къщата музей на Иван Вазов например. Дизайнът на стаята и на технологиите в нея позволяват тя да бъде използвана и за виртуални срещи с лектори и ментори на учениците.
Зоните не свършват дотук – има още „Слънце“ или стая на сетивата, „Нещоправене“ и „Кабинка“.
„Работата по конкретната идея с реализирането на този STEM център започна още през 2020 г.“, разказва директорката на 90. СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в столичния кв. „Люлин“ Йорданка Неделчева.
Веднага след обявяването на Националната програма „Изграждане на училищна STEM среда“ на МОН започват да мислят в посока как биха могли да променят своята образователна среда. Всички идеи и предложения се взимат предвид и се обсъждат.
„Търсихме най-добрия начин, за да осигурим подходящи условия за реализиране на STEM – предметно знание“,
обяснява моята събеседничка.
Дълго време разработват варианти как трябва да се случва образователният процес, за да бъде активен ученикът, да бъде интересно и полезно. Опират се на опита, който вече имат от успешното реализиране на проектно базираното обучение. Освен това редовно правят интегрирани уроци, проектни седмици и изнесени уроци.
Иновациите и добрите педагогически практики за тях не са новост, а нещо, което са правили и преди създаването на новото учебно пространство. „Имахме много предварителен опит как трябва да се променя образователният процес“, обяснява тя.
През 2017 г. за първи път получават статут на иновативно училище с нововъведение в начален етап на обучение. „Иновацията ни е изключително нестандартна. В нея прилагаме „Вариант 2 на целодневната организация на учебния ден“, което означава, че с децата в час работят едновременно двама равноправни учители“, обяснява Неделчева.
Прибираш се вкъщи без учебник и домашна работа
В 90. СУ учебният ден е организиран по различен начин. Занятията започват с енергиен старт, в който децата се адаптират в училищна среда чрез ритмични движения, игри и рефлексия. Така се подготвят за следващия час-блок, който е по български език или математика. Имат и часове по творчество в начален етап, където възпитаниците им разгръщат креативността си.
В обедните часове организират блок, в който осигуряват възможност за хранене, след това игри и релакс. „Този релакс е нещо уникално, което се случва само при нас. Става въпрос за 30 минути, в които децата лягат на йога постелка, за да си починат психически и физически. На тиха музика отпускат сетивата си, за да може тялото им да се презареди и в следобедните часове ученикът да има възможност да продължи с обучение в час-блок“, обяснява директорката.
Часовете винаги завършват със „Зона за подпомагане“,
където детето трябва да финализира това, което му се е случило през деня, и да си тръгне от училище без учебници и без домашна работа за следващия ден. И всичко това се получава на практика, а не само на теория и думи.
Иновацията се провежда успешно в училището вече седма година поред. „Това, което правим, е разпознаваемо в цяла София. Най-голямото доказателство е, че при нас има деца от различни квартали, не само от Люлин“, уточнява моята събеседничка.
Сега предстои план-приемът за следващата учебна 2024/2025 г. За целта на сайта на училището са публикували Google формуляр, в който всеки родител на бъдещ първокласник може да се запише. Формулярът е само за записване, а не за окончателен прием. Идеята е да се организират срещи, в които учители и родители да се запознаят и да се информират от първо лице какво и как се случва в училището. А разяснение определено е нужно, защото средата и образователният модел при тях не приличат на никой друг в столицата. Скоро ще се проведе първата от редица опознавателни срещи за бъдещи първокласници.
„Очакваме 140 родители на този етап, а имаме възможност да приемем само 120 деца“, обяснява директорката.
Сред първенците в София по брой желаещи за I клас
Миналата година са в топ 10 на най-желаните училища в София за прием в I клас.
„Всички места се запълниха още на второ класиране. Имахме много чакащи деца, които не успяхме да приемем“, допълва тя.
След като екипът вижда колко успешна е иновацията от 2017 г., решава да я надгради и да пренесе елементи от нея в прогимназиален и гимназиален етап на обучение. „Взехме т.нар. „Зони за подпомагане“, които нарекохме „Зони за развитие и подкрепа“. Продължихме да надграждаме и практиките в начален етап, като започнахме да прилагаме STEM обучение по различен начин. Глобално и интегрирано прилагаме STEM обучение във всеки един клас от V до XI клас“, обяснява Неделчева.
Всеки клас има свой STEM ден,
в който се извършва интегрирано учене по предметите от задължителната образователна подготовка в седмичното разписание. Това се залага още в самото начало на учебния срок, при създаването на седмичното разписание. Учителите се събират заедно и планират учебния процес така, че децата от всички паралелки на даден клас в определен ден да откриват науката, търсейки отговор на „голям въпрос“, който няма еднозначен отговор – да или не. Подобен въпрос се разрешава в продължение на цял цикъл от STEM дни, в които учениците търсят негови отговори. Те се наричат така, защото се случват в STEM пространството, а не защото обхващат само предмети от тази област.
„Това е другото наше уникално творение освен средата – как я запълваме с учебно съдържание“, обяснява моята събеседничка. Тези големи въпроси разработват паралелно с проекта за новата учебна среда – успоредно си представят как ще се промени средата и как ще се работи в нея.
За изпълнение на проекта и създаването на центъра „раСТЕМ в света на науките“ се обръщат към архитектурно студио „Лусио“. По техен съвет, преди да започнат трансформацията на учебната среда, се допитват до три фокус групи – учители, ученици и родители.
„Всички те споделиха как биха искали да изглежда тази нова образователна среда, какви потребности имат и какво са установили, че им липсва“, уточнява Неделчева.
След това от „Лусио“ обличат потребностите на всички заинтересовани страни и участници в образователния процес в архитектурен проект.
Средствата за реализацията му са събрани по различен начин. 300 000 лв. са от МОН, а 150 000 лв. – от дарителски кампании, спортни инициативи, благотворителни базари, концерти и спонсорства от партньори на училището.
„Беше много ангажиращо за всички, които са свързани по един или друг начин с 90. СУ. И тук не става въпрос само за учителите, но и за родителите, децата и нашите партньори“, обяснява директорката. Съпротива за реализацията не срещат отникъде и в нито един от етапите на работа. „Имахме ясна идея и готов проект. Единствено съществуваше притеснение как ще се случи и дали наистина ще се реализира всичко, което беше разписано“, казва още тя.
За 5 години – 100% повече ученици
Резултатите са повече от добри. През настоящата учебна година в 90. СУ учат 817 ученици.
„През последните 5 години имаме почти 100% увеличаване на техния брой“, посочва Неделчева. Една от причините за това безспорно е
различната образователна среда.
Прилаганите иновации, интересните педагогически практики и подготвените учители допринасят за това.
Иновативната учебна среда и различният модел на преподаване определено
повишават и образователните постижения на учениците.
Резултатите от ДЗИ и НВО го доказват.
„В IV клас резултатите са „много добри“ и „отлични“, в VII клас – „добри“ и „много добри“, а в X клас се доближават до „добър“, посочва директорката. На мнение е, че резултатите от работата им, освен в академичен напредък, много ясно се изразяват в личностен план и в развиване на уменията на XXI век – работа в екип, отговорно вземане на решения, самоорганизираност, самооценяване и лидерски умения.
„Всичко това са ползи, които нашата образователна система не отчита на тези външни оценявания. Фокусираме се само върху оценките, но ефектите от работата върху интегрирано учебно съдържание при търсене на отговор на голям въпрос са много по-различни от това колко имаме на външното оценяване“, посочва Неделчева.
Идеята за големите въпроси е на фондация „Темпо“. 90. СУ е сред пилотните училища, където се реализира тя. В сайта на Фондацията детайлно са разписани 20 урока, които е създал екипът на училището в „Люлин“, и още 40, които са само идеи, без детайлно разписване. Това се случва до юни 2021 г. „Темите са толкова големи и обширни, което ни позволяваше да ги променяме и адаптираме. Но всичко това се дължи на работата на целия екип, който работи в училище“, обяснява директорката.
Всяко дете е важно и всеки глас се чува
„Това е ефектът от иновативната образователна среда и от това, че прилагаме различен подход на обучение, че имаме различна култура в училището“, обяснява директорката.
За тях всяко дете е важно и мнението на всеки учител е от значение, чува се и се зачита.
„Имаме култура на общуване, която е уважителна за всички.
Много държим всеки да се чувства оценен и значим. Това може да бъде осъзнато само ако влезеш в училище и преживееш един ден, тогава се усеща тази атмосфера“, разказва Неделчева.
Интересът и все по-нарастващият брой желаещи да учат в 90. СУ, се дължат не само на иновациите, но и на културата на общуване, толерантността и приемането на другия. Вече
три поредни години увеличават и приема си в VIII клас с по една паралелка.
Преди това гимназистите са изучавали само един профил, а сега вече са два: предприемачески с разширено изучаване на испански език и природни науки с английски език.
„Интересът към гимназиален етап се увеличи много сериозно. Напълно съзнателно не правим по-голям прием, защото няма да успеем да осигурим качеството на обучението, което бихме искали да предлагаме, а и средата ще стане натоварена“, категорична е моята събеседничка.
Заниманията по интереси в 90. СУ също са разнообразни. Предлагат арттерапия, театрално студио, клуб по творческо писане, ученически вестник. Редовно участват и в конкурси, свързани с „хайку“ писане. Тази година учениците им реализират и две постановки, свързани с Деня на будителите и с годишнината от смъртта на Васил Левски. Така, наред с академичния напредък, иновациите в час, различния режим на организация на учебния ден, остава време и за развиване на дарби, заложби и таланти.
Какво е общото между тока и потока
За да разберем как функционира центърът „раСТЕМ в света на науките“, се срещаме с част от екипа, който работи там. Разговаряме за големите въпроси и STEM дните с координатора на Центъра и учител по биология и здравно образование Лилия Борисова, с преподавателката по химия и човекът и природата Силвия Манолова, със зам.-директора по учебната дейност и начален учител Теменужка Георгиева и с учителя по английски и испански език Михаил Пасков.
„Големите въпроси са модел на преподаване и аналог на съвременно образование в нашето училище“, разказва Лилия Борисова. Целта им е през този интегриран метод на работа, в който включват области на познания от различни учебни предмети, учениците им
не само да получават теоретични знания, но и да придобиват умения за реалния живот.
Зад успеха на този модел на работа стоят усилията на целия екип. Основата на начина на преподаване е положена още в начален етап на обучение. Още тогава децата разбират, че учебният ден в 90. СУ преминава по малко по-различен начин от този на техните връстници в другите училища.
Денят започва с емоционометър
Ако при учениците от I до IV клас денят започва с енергиен старт, слушане на ритмични движения, игри и рефлексия, то в прогимназиален и гимназиален етап на обучение започва с емоционометър. Сверяването на настроението преди започване на същинската работа отнема около 5 – 10 минути.
„Той е аналог на енергийния старт в начален етап – малко време, в което да си сверим нагласите и емоциите в началото на деня и да се фокусираме върху това, което ни предстои“, уточнява Борисова.
Нужно е дебело да подчертаем – STEM дните се провеждат в Центъра в присъствието на всички учители, които ще работят по голям въпрос с децата от всички паралелки на съответния клас.
„Идеята е
да усетим пулса и да разберем дали пулсираме на една и съща честота“,
допълва тя. Напълно разбираемо, настроенията сред близо 60 деца на едно място са напълно различни. Има сънени, сърдити, усмихнати и готови за работа.
„Има различни техники за работа и всичко се определя спрямо общото настроение. В дните, в които събираме деца от различни паралелки, е много важно да се видят, да се опознаят и дори да се усетят. Важно е да се видят какви са нагласите, и ако някой не иска да работи с друг, трябва да знаем това и да намерим подход, с който да изгладим неразбирателствата“, обяснява учителката.
И както началото на деня, така и завършекът му е ясен.
В края на всеки STEM ден има рефлексия.
Всеки ученик пише как се е чувства в края на деня и какво ново е научил днес.
„Рефлексията ни е много важна, защото благодарение на нея разбираме следващия път в каква посока трябва да работим – кое е отработено, къде е неясно и какво още трябва да дадем от себе си, като учители, за децата“, разказва учителката по химия и човекът и природата Силвия Манолова.
Освен това благодарение на това вглеждане навътре в себе си всеки ученик започва да се опознава по-добре, откроявайки сам за себе си силните и слабите си страни. „За нас е много важно да развием социално-емоционалното учене“, допълва тя
Предметите в STEM деня определят големия въпрос
Реално няма предмет от учебната програма, който да не може да бъде включен в работа по голям въпрос. А задачата на учителите е да се опитат да съберат колкото се може учебни предмети и да намерят какво общо има в учебното съдържание, така че да не се разпокъса преподаването между различните предмети в рамките на разплитането на големия въпрос. Важно условие е и
да се намери баланс, така че да не прекъсне толкова много темпото,
което преподавателите биха следвали по работата по големия въпрос.
„Предметите в деня зависят от големия въпрос, по който работим. Преди началото на годината събираме всички ученици и изготвяме заедно програмата за всеки срок за всеки клас“, казва Манолова.
Например петокласниците имат STEM ден в понеделник, а дисциплините, които са включени в програмата им, са човекът и природата, математика, изобразително изкуство и български език.
VII клас пък търси отговор на въпроса „Какво е общото между тока и потока?“. Включените предмети в техния STEM ден са биология, химия, изобразително изкуство, български език и литература и английски език.
„Това не означава, че предмет, който не е в STEM деня, не може да бъде включен в работата по големите въпроси“, казва зам.-директорът по учебната дейност и начален учител Теменужка Георгиева. Като пример посочва профилирания предмет „Предприемачество“.
И освен че програмата търпи промяна в процеса на работа,
групите също не са с постоянен брой ученици.
„Вратите на класовете са отворени. Понякога има смесени STEM дни между V и VIII клас например“, пояснява Георгиева. Разискването на големите въпроси позволява всички ученици да се познават и да се разбират. Но дали работата с толкова много деца от различни паралелки е толкова лесна и каква е тайната за тяхната мотивация да работят по общ проект като екип.
„В началото на деня в STEM центъра се събират между 50 и 60 ученици от различни паралелки. Те обикновено седят смесено. Неминуемо се появява междуличностно съревнование, състезание между паралелките. Така че предизвикателството за всички става още по-голямо“, споделя учителят по английски и испански език Михаил Пасков.
Но щом вече две години успешно работят по него, очевидно са намерили точния механизъм за справяне с възникващите трудности в процеса на разискването на големите въпроси. Събирането на много хора предопределя и по-добра среда за развиване на социални, емоционални и презентационни умения.
„Сближаването на всички паралелки от един клас им помага да се почувстват като една общност. Ако нямахме такива STEM дни, това трудно щеше да се случи“, споделя Пасков.
Бягство от рутината и енергиен старт за учители
„Работата в STEM центъра ни помогна, като учители, да избягаме от рутината на професията, и ни даде енергиен старт за работа“, смята Лилия Борисова.
Тя споделя, че работата по големите въпроси ги е сплотила като екип и им е помогнала да работят като едно цяло.
„Колкото повече планираме заедно, толкова повече идеи се появяват. Апетитът идва с яденето“, шегува се тя.
А колко време се разглежда един голям въпрос, зависи от самите учители и от темата. Понякога разглеждат един и същ въпрос и втори път, но с друг клас.
„Истината е, че винаги включваме по нещо допълнително – нов предмет или друг финал – казва Борисова. – Това са отворени документи, които търпят корекции през целия период.“ И такива постоянно се появяват.
Работата задължително започва с история,
която да провокира интереса на децата, да ги ентусиазира, да им загатне какво предстои и какво могат да очакват. Задава се историята, която да изглежда като предизвикателство, да ги държи в кондиция през следващите седмици и накрая да могат да дадат решение, което може да бъде полезно само за тяхното училище, за цяла София, цялата страна или дори за цялото човечество. След това стигат до формулиране на хипотеза. А желанието за работа е заразно – щом видят, че някой е ентусиазиран, и те решават да се включат.
Всеки от големите въпроси има своята вътрешна структура. Той започва с плавно въвличане, разпределяне на групи, създаване на хипотеза, която трябва да отговори на големия въпрос. Има и експеримент, който трябва да бъде направен, за да се докаже или отхвърли хипотезата, формулирана в групата, и накрая да има продукт, който децата са решили да представят като отговор на големия въпрос.
„Не задаваме какъв да бъде този продукт. Децата сами намират пътя към това, което ще направят. Сами намират отговор на големия въпрос, защото един въпрос има много отговори“, казва директорката Йорданка Неделчева.
Досега продуктите от работата по тези въпроси са много различни.
В центъра „раСТЕМ в света на науките“ са изложени макети, настолни игри, книги за училищния живот и дори паспорт на водата – какво е количеството вода, което всеки от нас изразходва на ден. Миналата година учениците издават книга „Гимназията на необикновените“. Освен това като резултат от работа в продължение на цял учебен срок имат дори сайтове и компютърни игри.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg