А, кога свърши този час?

Марина Петрова е преподавател по български език и литература в Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив. Тази година тя получи наградата „Стоян Михайловски“ на Синдикат „Подкрепа“ в категория „Средно образование“. Въпреки че профилът на гимназията е с техническа насоченост, тя успява да

мотивира своите ученици да участват редовно в олимпиади и конкурси по българки език и литература,

в които печелят призови места. Само за тази година нейните възпитаници са наградени с над двадесет грамоти и имат повече от пет призови места от различни национални и регионални конкурси.

„Имам 20-годишна практика и неведнъж през годините съм работила с моите ученици, за да ги подготвя за различни конкурси. И те са били винаги сред призьорите – казва Марина Петрова. – Тази година в екип с още две мои колеги по специализираните предмети и ученици от IX и X клас станахме победители в националния ученически конкурс „Посланици на здравето“, който се организира от Министерството на здравеопазването в партньорство с още пет институции. Провежда се в подкрепа на здравословния начин на живот на младите хора. Това беше много важно за нас и за  общност постижение.“

През 2018 година учителката по български език в екип с двама ученици от IX клас печелят първа награда на сесията на Ученическия институт на БАН за проект в областта на диалектологията. От 10 години възпитаниците на Марина Петрова участват ежегодно в националното състезание „Стъпала на знанието. Български език и литература“ на сдружение „10 книги” в което винаги има призьори. То се провежда в три кръга – тест върху изучавания в предходната година материал; есе по поставен морален проблем; тест върху изучавания през учебната годината материал.

„Усилията ми да стимулирам талантливите ми ученици, бяха забелязани от моите колеги. Много съм благодарна на нашите синдикални лидери на местна почва, че ме предложиха за тази голяма награда. Искам да подчертая, че за отличието „Стоян Михайловски“ ежегодно кандидатстват много хора. Тази година бяхме 70 кандидати, а

отличието беше присъдено на осем от нас – това е голямо признание и чест за мен.

Церемонията по награждаването беше много вълнуваща. Всеки от членовете на комисията лично поздрави лауреатите. Удоволствие за всички нас, наградените, е, че нашият труд не остана незабелязан и беше оценен много високо. Всички бяхме много щастливи. Наградата е и много красива, тя наистина е произведение на изкуството. Дело е на пловдивския лидер на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ господин Цило Нейчев“.

На въпроса как успява да мотивира ученици, които са се насочили към областта на високоскоростните технологии и електрификацията, Марина Петрова е категорична: „Не съм съгласна с упреците към съвременните деца, които чувам постоянно – че не желаят да четат, че не се интересуват, че са повърхностни, че се ровят само в социалните мрежи и имат интереси към неща, които не развиват ума и знанието. Смятам, че

днешните деца са много интелигентни и любознателни

и за разлика от по-възрастното поколение владеят от ранна детска възраст английски език. Имат и умения за работа със съвременните технологии. Това, което ми прави силно впечатление напоследък, е, че повечето ми ученици четат литература на английски език, не в превод. И не е вярно, че не четат художествена литература. Не им харесва класическата литература (в частност чуждоезичната) и това, което се изучава в училище. Там е голямото разминаване. На тях им трябват по-съвременни произведения, по-съвременни и фантастични образи. Сега, като коментираме новите книги – например романите на Васил Попов, учениците ми казват, че предпочитат западноевропейските автори, които творят в сферата на фентъзи и романите им са пълни с мистични образи. Не знам защо се получава така. Сигурно заради филмовата индустрия, която не подкрепя нашата литература, за жалост. Ние нямаме големи мащабни продукции, които да презентират една книга и тя да заинтригува читателите. Има случаи, в които децата гледат филм, после търсят и книгата. Дори съм чувала да казват, че книгата им харесва повече“.

Марина Петрова смята, че подбраните творби за изучаване на западноевропейската литература в училище не съответстват много на възприятията на 14 –15 годишните, защото в тях се засягат теми, които не са подходящи за възрастта им. Но когато започнат българска литература, учителката е категорична:

учениците трябва да познават родната литература, защото, на първо място, са българи.

Оттам нататък другите интереси могат само да допълват знанията им. Но трябва да знаят кой е Ботев, кой е Вазов, както и останалите български автори и произведения, които се изучават в училище. Без тях няма как да се формира национална принадлежност.

Повечето ѝ ученици предпочитат да пишат есета, да излагат личната си позиция по конкретните проблеми. Даже когато са в XII клас, учителката им се опитва да ги убеди, че интерпретативното съчинение е много по-лесно. Иска се да се познават авторът и творбата, да се вникне в текста и да се анализира. Докато за едно солидно есе е необходимо човек да има по-широка картина за света, както и задълбочени размисли, стигащи до философски съждения по поставения в заглавието проблем. Но учениците настояват да пишат есета.

При подготовката за конкурс те се консултират с учителката си по обявената тема. Още в началото, при първите им опити да пишат, тя ги запознава с изискванията за едно добро есе, посветено на автор/личност или касаещо философски, морален или хуманитарен проблем. Но през останалото време те се готвят сами, търсят източници, четат. После коментират написаните текстове, а тя само ги насочва – кое да отпадне, кое да се разшири, и естествено, проверява за граматични и пунктуационни грешки. В тези състезания участват най-често ученици от IX и X клас. В XI и XII клас програмата е много натоварена и няма време за конкурси.

А успява ли да увлече някои от своите ученици да я последват в професионалния ѝ път?

„Най-голямото ми постижение в тази посока е мой бивш ученик, който беше призьор на много състезания – казва Марина Петрова. – Той беше категоричен, че иска да бъде журналист. Кандидатства и успя да влезе още на първия кръг в Софийския университет, без да се е готвил допълнително. Само с това, което сме работили през годините с целия клас и допълнителните указания, които съм му давала за неговите есета. След като завърши, се пренасочи към моята професия и реши, доколкото зная, да продължи образованието си в Пловдивския университет. Мисля, че сега прави докторантура там. Направи опит да напише и роман, но не знам дали реализира това свое начинание.“

Марина Петрова е категорична, че най-голямо удовлетворение в своята ежедневна работа учителят изпитва, когато успее да събуди интереса и любопитството на децата и в края на часа те кажат: „А, кога свърши този час?“.

„Това е върхът в нашата професия. Радват ме най-много постиженията на моите ученици, когато видя тяхната радост, тяхната гордост. Това е!“

Свързани статии:

Малките стъпки към голямата цел За днешните деца Бай Ганьо не е антигерой „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ Децата с дислексия ще учат с четящи уроците софтуери