Атанас Пенев от Б.Т.Р.: Публиката е нашият учител, пред който се явяваме на изпит с всяка нова песен

*Вокалистът на Б.Т.Р Атанас Пенев. Снимка – Б.Т.Р. ©Личен архив*

Той е сред най-ярките гласове на родната музикална сцена. През 1993 г. Атанас Пенев става вокалист на група Б.Т.Р., която вече три десетилетия покорява публиката със силни текстове и красива музика. С реализирани 13 студийни албума, тази година една от най-обичаните рок банди у нас празнува своето творческо дълголетие с внушително лятно турне и дългоочакван първи концертен албум. С над 5000 концерта само в България, редица турнета и концерти в Азия, Северна Америка и Европа, през годините групата споделя една сцена с легендарните музиканти от Deep Purple, Whitesnake, Scorpions, Nazareth, Motorhead, Europe и Iron Maiden.

За публиката като безпогрешен учител, музиката като път и признанието песните на групата ти да бъдат включени в учебниците по музика, Атанас Пенев в „Учителите на моя живот“.

– Кой пръв събуди музикалния Ви талант и даде тон на Вашия бъдещ професионален път?

– В интерес на истината това не беше учител. Фрапантното е, че много често сменяха преподавателите ни по музика в основното училище и нито един от тях не успя да запали у мен някакъв интерес към този предмет. Даже си спомням, че една от учителките писа на всички момчета в класа тройки, докато момичетата получиха петици. В крайна сметка, понякога желанието е по-голямо от това, което ти предоставя животът. Мен винаги ме е впечатлявала и вълнувала красивата музика, бях захласнат от самите песни. Затова споделям, че заслугата да се ориентирам към музиката, не е на учителите ми, напротив – дори е обратното. Имах, разбира се, и учители, които съумяваха да привлекат вниманието ми към предмета, който преподават.

Обичах училището и бях добър ученик

– от онези, които внимават да запомнят всичко още в час, за да са свободни след това, а не да учат допълнително вкъщи. В същото време, не бях от най-послушните, но спокойно мога да кажа, че моите класни ръководители бяха хората, които успяха да канализират интереса ми към училището. Класната ми в средния курс направи така, че всички преподаватели да ме изпитват дотогава, докато не заслужа шестици – така завърших с пълно отличие.

– Бил сте хорист в Ансамбъла на Строителните войски, след това сте работили като аеролог в Националния институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките. Къде е пресечната точка в този немузикален сюжет?

– Всъщност аз и хорист не исках да бъда, но в онези години това беше възможност да минеш по-леко през казармата – такава беше основната идея. В никакъв случай обаче не съжалявам, защото, първо, научих какво е да пееш в хор, но най-важното е, че спечелих страшно много приятели от Ансамбъла на Строителните войски. Това е една легендарна школа, през която са минали много от най-талантливите български музиканти и певци – Кирил Маричков, Иван Лечев, Орлин Горанов и още много. Уволних се през 1991 година, беше доста смутно време. Вече

бях наясно, че искам да продължа с музиката,

просто още не знаех, че е възможно да се занимавам професионално с нея. Докато си изяснявах всичко това, се наложи да поработя и разни други дейности. Моята майка ми помогна да стана аеролог. Не се налагаше някакво специално образование, изискваше се едно интензивно обучение, тъй като това е нещо много специфично. По същото време пробвах и други две работи – бях барман, отделно се занимавах с групите, в които участвах. Истината е, че никога не съм спирал с музиката.

– Вие сте сред най-разпознаваемите гласове на съвременната българска музика. Каква сила има гласът – в живота и на сцената?

– За разлика от сцената, в живота не е нужно да правиш нещо кой знае какво с гласа си. Какво казваш и как го изразяваш – това според мен е най-важното в живота. Докато на сцената разпознаваемият глас наистина е сила, а за постигането му, в крайна сметка, съм работил цял живот – осъзнавайки го или не.

– Кое е качеството, на което най-искрено се доверявате в музиката и в живота?

– Всеки го носи у себе си – това е инстинктът за определени неща. Както споделих в началото на разговора ни, винаги съм се възхищавал на хубавата музика и когато работя върху песните, усещам момента, в който се случва магията. Казвам си: „Ето, това е“, трябва да се работи в тази посока. Когато пък става дума за човешки взаимоотношения,

винаги се опитвам да приемам хората най-напред като добри.

Възприемам ги като такива, докато не ме разочароват – слава богу, това не се случва често.

– В края на юни Б.Т.Р. стартира лятното си турне в страната. Каква школа е сцената, какъв учител е публиката за Вас?

– Публиката е най-важното нещо. Да правиш музика самоцелно, само защото на теб и на групата ви харесва, но тя да не достига до хората, това не е нашата философия. Като музиканти, се стремим всеки да дава най-доброто от себе си, да изяви своя специфичен талант. Когато правим нови песни, първо се ражда идеята, после идва мелодията, след това текстът. Опитваме, започваме да развиваме тази идея, да я надграждаме. Когато песента е завършена, оттам нататък думата има публиката. Стараем се винаги преди да запишем дадена песен, първо да я изсвирим на живо, за да усетим реакцията на хората, да видим дали има слабо място, върху което да поработим още. Затова казвам, че

публиката е най-важна, тя е нашият коректор.

В съзвучие с въпроса ви, тя е нашият учител, пред който се явяваме на изпит с всяка нова песен. Защото може да си мислим, че сме създали поредния хит, но публиката да не посрещне парчето по този начин и то да не пожъне успеха, от който се нуждае една песен, за да живее сред хората. А друг път, изненадващо и за нас самите, дадена песен заживява свой живот. Публиката я харесва още от първото слушане и тя става вайръл веднага, както е модерно да се казва днес.

– 15 от песните на Б.Т.Р. са включени в българските учебници по музика за начален и среден курс на образование. Сред тях са „Моята сила“ и „Спасение“. Какво признание е това за вашите песни?

– Спомням си радостта, когато ни поискаха първата песен за учебниците – „Спасение“. Дадохме си сметка, че наистина сме постигнали онова, за което мечтае всеки музикант – да остави след себе си следа. И тя да е такава, че да служи за пример. Разбира се, че това е високо признание за работата ни. Със „Спасение“ нашето старание се отплати – красива музика и текст, които достигат до младите хора и с които казваме нещо толкова важно. Винаги съм вярвал, че

като публична личност, даваш пример на новото поколение.

Това те задължава да си отговорен не само с творчеството, което създаваш, но и със самото си поведение – какви възгледи изповядваш и как поднасяш идеите си на публиката. Смятам още, че музикантите, спортистите, артистите, творците изобщо са най-добрите посланици на една държава по света. Разбрахме го още първия път, когато заминахме с групата в чужбина, през далечната 1993 г. Отивайки в друга държава, ти вече не представяш себе си, а своята страна. И дори да не запомнят името ти, всеки казва – това е българска група, тя ни направи силно впечатление, или пък – не се представи добре.

– Съпругата ви Ивана е оперна певица. Как си общуват рокът и класическата музика в семейния живот?

– В семейното ни ежедневие това, че и двамата се занимаваме с музика и имаме афинитет към нея, ни прави по-страстни почитатели на музикалните канали. Научих се да слушам и да гледам класическа музика. Винаги съм споделял, че ако един човек никога не е чул Моцарт или не е отишъл нито веднъж на опера, балет, театър или концерт, значи има нещо грешно у този човек.

– Каква е музиката, която слушате напоследък?

– С годините съм станал доста консервативен, защото вече наистина съм слушал толкова много музика. А в съвременната ми е все по-трудно да намеря нещо, които да ме привлече. Така е, защото, когато се върнем 10 години назад, плявата вече е отсята и са останали само ярките примери. Ярки примери има и в новата музика, но просто трябва да изслушаш много друга плява, за да ги откриеш. Това е нещо, за което нямам достатъчно време. Затова се връщам към хубави албуми, които през годините са останали незабелязани от мен. Онзи ден слушахме в колата един албум на Eagles, записан след събирането им отново – страхотен албум с невероятни песни. В същото време, нито една от тях не е станала голям хит, което не пречи да са гениални.

– През 2024-та празнувате 30 години от музикалната кариера на Б.Т.Р. Каква е формулата за успеха на внушителното творческо дълголетие на групата ви?

– Единственият логичен отговор е любовта ни към музиката. Защото, каквито и трудности да сме имали, това, че не сме спирали да работим върху нови неща, както и по концертите си, ни е давало цел и ни е мотивирало да преодоляваме всяко предизвикателство по пътя. Сега завършваме първия си концертен албум и хвърляме огромни усилия, за да се получи прекрасно. Защото прекрасен беше и самият ни концерт със симфоничния оркестър на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново, през миналия октомври. Може би веднага след това ще започнем да работим по нови идеи. В крайна сметка, ние сме от групите, които не стоят на едно място и винаги се опитваме да създаваме нови неща.