За какво са откритията в областта на палеонтологията, ако само ние – учените, които се занимаваме с това, си ги споделяме и ако те не достигат до широката аудитория, до хората, смята проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ – БАН). Той споделя своите открития на първия по рода си научен фестивал – Палеофест, на който домакин е Бургас.
През последните 13 години заедно със своя екип, в който участват доц. д-р Латинка Христова и Ралица Коньовска, проф. Спасов активно изследва находището Азмака, Чирпанско, където са открити
останки от най-ранните предчовешки хоминиди в Европа.
Международен екип, в който проф. Спасов е един от водещите учени, предлага хипотезата, че тези останки принадлежат на вида грекопитек (Graecopithecus) и че той трябва да е първият потенциален хоминин (предчовек). Това твърдение, публикувано през 2017 г., води до извода, че първите стъпки на човечеството са „направени“ не на африканския континент, както е прието да се смята, а на Балканите. Подобна хипотеза променя драстично утвърдената представа, че цялата еволюция на човешката линия е протекла на африканския континент. А новата идея поражда много спорове.
Палеонтологията е науката, която изучава древната природа и нейното развитие отпреди стотици хиляди и милиони години. Тя разказва за древните животни, за тяхната еволюция, а също и за произхода на човека. Много от тези древни светове, макар и реални, приличат на разказана приказка. На такива приказки се насладиха посетителите на отделните лекции и изложби, съставящи Палеофеста.
Националният природонаучен музей при БАН, Регионалният исторически музей – Бургас, и Община Бургас са организаторите на този научен фестивал. Той запозна не само тесните специалисти, но и широката общественост с
най-новите открития със световно значение, направени от българските палеонтолози:
с първите намерени у нас динозаври, с древните гиганти – мастодонтите, с коня и неговите древни роднини хипарионите и с най-ранните представители на двуногите примати, тръгнали по пътя към човека.
Лектори на Фестивала са освен проф. д-р Николай Спасов (Национален природонаучен музей при БАН), проф. д-р Марлена Янева (Геологически институт – БАН), доц. д-р Георги Марков (НПМ – БАН), доц. Дочо Дочев (Софийски университет „Св. Климент Охридски“), доц. Борис Вълчев (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“) и ас. Владимир Николов (НПМ – БАН).
Чуждестранното участие бе на проф. д-р Мадлен Бьоме от Тюбингенския университет, Германия, която специално пристигна в Бургас за този форум. Въпреки че живее в чужбина, тя изнесе лекцията си на български език, а на тръгване от морския град се поинтересува от организаторите дали догодина под някаква форма ще се състои отново подобен форум.
Заедно с лекциите на учените бяха представени палеонтологични изложби, показващи
древната фауна по нашите земи и за първите предчовеци, включващи уникални, непоказвани пред родна публика фосилни образци.
Сред тях е и анатомично точно копие на скелета на австралопитека Луси, което се радваше на най-голямо внимание от посетителите в Културния център „Морско казино“.
Откривателите му са палеоантрополозите Доналд Джохансон и Том Грей по време на съвместна френско-американска експедиция в Хадар, Етиопия. Датата е 24 ноември 1974 г.
Любопитна подробност, която бургазлии научиха, е, че името на женския хоминид е заимствано от популярната тогава песен на „Бийтълс“ „Луси в небето с диаманти“. Изследователите са слушали в лагера тази песен в деня на откриването на Луси.
За сравнение бе изложен и предният крайник на маймуната мезопитек, съжителствала в района на Азмака (преди около 7,2 млн. години) с грекопитека. Неговото изучаване е допринесло значително за изясняването на най-ранната човешка еволюция.
Отливките от костите на скелета на Луси са дарени от проф. Дени Жераадс
от Националния естественоисторически музей в Париж, участвал дълги години заедно със своите колеги от Националния природонаучен музей в палеонтологически разкопки в България.
В музейните витрини имаше вкаменелости от видове (мастодонти, хипариони, антилопи, носорози, саблезъби котки и др.) открити в български находища, включително и в Бургаско, които са живели по нашите земи през късния миоцен (преди около 8 – 7 млн. години), когато
балканската природа е приличала по-скоро на днешната африканска савана.
В Културния център „Морско казино“ бяха представени и отливки от изкопаеми останки от хоминида грекопитек, намерени в българското находище Азмака, край Чирпан. Последните изследвания показват, че грекопитекът, известен от Гърция и България, би трябвало в еволюционно отношение да стои по-близо до човека, отколкото до човекоподобните маймуни и да представлява първият предчовек.
За историята на палеоарта – художествената дисциплина, която се занимава с реконструирането на древния свят, и методите, използвани от палеоартистите – от работата с фосилите, през четенето на научни статии, до творческото вдъхновение, за да вдъхнат живот на динозаврите, разказа палеонтологът и палеоартист Владимир Николов. Той проведе и открит урок по палеоарт – рисуване на динозаври.
„Един такъв научен форум изисква много усилия. Не съм убедена, че трябва да се прави и всяка година. Но като видях препълнената зала и вълната от въпроси, с които присъстващите заливаха лекторите, си мисля, че наистина трябва да има повторение. Разбира се, то трябва да е с различна форма, за да е интересно – коментира развълнувана доц. д-р Светла Далакчиева от организаторите – РИМ, Бургас. – Вярно, че ние бяхме поканили колеги от нашите среди, които имат интерес в тези области. Вярно е и това, че всеки от учените работи в точно определена сфера и има нужда да контактува с колегите си от другите сфери. Но в никакъв случай не мога да кажа, че само специалисти присъстваха на лекциите. Напротив имаше и много граждани. А най-хубавото е и това, сред тях имаше и млади хора. Въпреки почивните дни, въпреки лятото и плажа.“
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg