Д-р Татяна Матева е лекар със специалности „Хранене и диететика“ и „Обща медицина“. Тя е съучредител на Националната асоциация по практическа диететика и интегративна медицина, която организира и провежда диетологични симпозиуми „Морски диетологични дни“ с подкрепата на Медицинския университет – Варна. Участва в националното представително проучване за хранителните навици на децата в България, проведено в партньорство с Медицинския университет „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна, Националната асоциация по практическа диетика и интегративна медицина и асоциация „Родители“ и по поръчка на Лидл – България.
– Д-р Матева, като специалист, изненадаха ли Ви с нещо резултатите от проучването на хранителните навици на децата?
– За съжаление, резултатите от проучването на ЛИДЛ не ме изненадаха, а затвърдиха убеждението ми, че в тази област трябва много и активно да се работи. Негативните тенденции в хранителните навици на децата залагат ронливи основи за здравето на бъдещите възрастни.
– Ако едно дете е в пети клас и тежи над 100 кг и има кръвно 180, чия е основната отговорност? Преди години във Великобритания, мисля, дадоха родителите на едно дете със свръхтегло на съд, защото не спазваха предписанията на лекарите.
– Категорично основната отговорност е на родителите, особено ако проблемът е обсъден и с медицински лица, дадени са насоки и препоръки за решаването му. В европейските страни има силно развита мрежа за работа с деца – училищни психолози, има центрове за пациенти. Ние, уви, сме много, много далеч от това обгрижване на пациента, живеещ със затлъстяване.
За съжаление, в трудното ежедневие за всеки от нас – родителят често се вълнува дали има храна, а не каква храна, дали детето яде, по-рядко дали яде много, много често децата със затлъстяване растат в семейства, където единият или двамата родители също имат проблем с теглото, т.е. имаме фамилен модел. Отговорни са здравните служби, ако забелязвайки такова дете, не подходят активно към ситуацията.
Аз, освен лекар диетолог, съм и общопрактикуващ лекар и бих искала да спомена за предложението на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България към Националната здравноосигурителна каса и Министерство на здравеопазването – децата със затлъстяване да бъдат диспансерно наблюдавани при общопрактикуващите лекари, с определен алгоритъм на действие, с определени конкретни дейности. Това, разбира се, няма да е достатъчно, трябват комплексни усилия на много медицински и немедицински специалисти, но е добра крачка в решаването на този проблем.
– Данните сочат, че бащите по-малко участват в купуването на храна. Означава ли това, че отговорността за хранителните навици на децата е по-скоро на майката?
– Категорично не бих определила майката като основно отговорна, може би това е така в първите години от живота на детето до горе-долу 2-годишна възраст, до момента, в който то започне да яде основно от храната на семейството. Тогава идва ролята на бащата и неговите хранителни предпочитания. Обикновено храната в едно семейство се съобразява с храненето на бащата. Ако той е активно месояден, най-често на трапезата активно се предлагат месни храни. Ако той е вегетарианец, майката просто добавя малки порции месо към своята храна – така че стилът на хранене в едно семейство се определя основно от храненето на мъжете (баща, синове) в него. Ролята на майката е съществена в предлагането на допълващите, така да се каже, храни – зеленчуци, плодове, готвени ястия. В последно време наблюдавам добрата тенденция и мъжете активно да готвят вкъщи, а да не са отговорни само за скарата. Така че тяхната роля във формирането на хранителните навици на децата е огромна.
– 50% от анкетираните предпочитат домашна храна. Това много ли е, или малко?
– Нито е много, нито е малко. Много често в термина домашна храна хората включват както приготвената вкъщи, така и общо готвена храна, а не сухоежбина. Активно се развива предлагането на добра готвена храна не само от ресторанти, но и от специализирани обекти. Това създава една добра възможност в забързаното ежедневие човек да се храни здравословно – салата, супа, топло основно ястие, с готвена храна, а не просто да сложи в стомаха сандвич, чипс, вафла. Този тип заведения за хранене дават и възможност да се храниш седнал, а не крачейки. Дори аз самата съм купувала за семейството си готвени храни, които искат по-продължително време за приготвяне.
– Приблизително наполовина са родителите, които ограничават децата си да ядат определени храни, и тези, които не ги ограничават. Как ще коментирате това?
– Създаването на добри хранителни навици, естествено, минава и през ограничения. Родителят може да моделира това до определена възраст на детето, докато контролира изцяло храната вкъщи или получава подкрепата на детското заведение. Влизайки обаче в училище, ситуацията се променя, подражанието вече е с друг фокус – какво ядат моите съученици. И реално за родителя често остава контрол върху вечерята и храненето в почивните дни. Факт е, че деца, които имат създадени добри навици за хранене в семейството, по-често носят в училище домашна храна или някакъв плод или зеленчук.
Изкушения дебнат децата отвсякъде – от рекламата по телевизията, от кварталния магазин, от раницата на съученика. Именно ролята на родителя е да научи детето да избира храната. Но също важна е и ролята на родителя като демоверсия за детето. Ако родителят не дава да се яде шоколад, а самият той вечер хапва ½ шоколад за успокояване на напрежението, това определено би възбудило интереса на едно дете – защо то не може, а родителят може. И би го накарало при появата на първите джобни да си купи шоколад.
– Твърде малък е процентът на ученици, които си носят храна в училището, както и на тези, които се хранят в училищния стол. Как може да се промени това? Храната от вкъщи или от стола може ли да допринесе за решаване на проблема със здравословното хранене?
– Както вече коментирахме, подражанието в училище е водещо и това не пропуска и храненето. Децата в ранна училищна възраст са добър контингент за столово хранене, защото те имат навика от детската градина за хранене с готвена храна. Те все още приемат храната, която майката предлага, носят си от вкъщи. Но желанието на децата с израстването те да определят какво и как да правят – кои да са приятелите им, какви дрехи да обличат, включва и какви храни да приемат. Постепенно подражанието на неформалните училищни лидери определя и тяхното хранително поведение. Спомням си, когато дъщеря ми беше в V клас, в ново училище, бяха отишли в съседно заведение за готвена храна, за да си купят спагети, тя си беше купила салата и спагети. И ми звъни майката на едно момче от класа изумена, че е видяла в чантата на сина си малък остатък от кутия със зеленчуци, а той зеленчуци не ядял. Когато едно дете има информация, има знание за добра храна, когато има навици и пример вкъщи, когато има възможност да я получи на цена, равностойна на другата храна, то много по-често би направило добър избор и би мотивирало и други деца. Факт е, че в Европа е масово застъпено училищното хранене, където са заложени строги изисквания към качеството и количеството на предлаганата храна. При качествено, разнообразно и достъпно като време, място и финанси столово хранене мисля, че много деца биха се възползвали от това. Родителите също биха го предпочели. Именно тук е ролята на държавата, общините, училищните настоятелства – да работят в тази насока и да оказват ефективен контрол върху предлаганата храна.
– 67% са доволни от консумираната храна в училище. Това включва ли баничките от лавката отпред?
– Ще започна от въпроса. Аз не виждам проблем в баничката от лавката – стига да не е ежедневна закуска, а често и обяд за едно дете. Ако детето има достъп до разнообразна храна в ежедневието, една баничка за закуска седмично не е проблем, особено ако в нея има достатъчно сирене и извара и по-малко мазнини. Децата в училище, като цяло, предпочитат тестените закуски, защото това им дава възможност да се хранят, правейки още нещо. В междучасието едно дете трябва да свърши много неща – да се придвижи от една учебна стая в друга стая, да се види със съучениците си, да види какво става в социалните мрежи. Затова тестените закуски се оказват достатъчно удобни – детето може да се храни с една ръка, в същото време създават достатъчно ситост. Децата обичат и като вкус този тип храна – пица, тост, милинка, баничка. Ако можем да им предложим към закуската и порция по-слабо солен айран например, това би подобрило белтъчния прием при децата, би добавило здраве в закуската.
– 46% от децата не знаят, че храненето влияе върху околната среда, не разбират и понятието „устойчиво хранене“. Защо се получава така?
– Защото за това малко се говори, да не кажа почти не се споменава в учебните програми. Обществото не говори за това, медиите не говорят за това. Един зает родител надали ще има време да говори точно за това вкъщи – между проверката на домашните, гладенето на тениските за училище, приготвянето на вечерята и отговарянето на куп други въпроси. Именно тук е ролята на образователните институции – още от детската градина, та до XII клас.
– Какви практически мерки трябва да се вземат, за да се хранят децата по-здравословно?
– Мерките са многопосочни – от страна на държавата, на образователните институции, на търговска мрежа, на родителите.
Да се направи критичен анализ на досега съществуващите програми за хранене в детска градина, в училище. Не може детето да получава киви в училище за междинна закуска, как да го обели, как да го яде – и то, естествено, ще го върне вечерта на дъното на раницата смачкано, че и омазало учебниците. Представете си естествената реакция на майката към здравословното киви и каква обратна емоционална връзка получава това дете за здравословното хранене.
Другата голяма посока – обучение на децата. За това трябва да се говори, да се използват всички учебни предмети.
Създаване на условия в училищата за добро хранене. Трябва да се предвиди време и място за хранене в училище, а не детето да яде между другото, на чина.
Обучение на родителите.
От страна на търговците – предлагане на възможности за добро хранене, без да са по-скъпи от другата храна. Аз винаги давам следния пример: в квартален супермаркет в Лондон преди години, на рафта за бърза храна стояха пакет с традиционен бял сандвич + безалкохолна напитка + сникерс и до него сандвич ръжен хляб и риба + минерална вода + ябълка на еднаквата цена от 3 паунда. Тук вече идва ролята на информирания избор.
И още нещо много важно – доброто здравословно хранене върви винаги ръка за ръка с добрата физическа активност. Децата трябва да бъдат стимулирани да се движат.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg