ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА
Николай Лоски и Фьодор Достоевски: въпросът за теодицеята
Резюме. В статията се съпоставят различни прочити на теодицеята у Достоевски („Братя Карамазови“) от страна на руски философи от поколението на Сребърния век. Фокусът на изследователския интерес е съсредоточен върху възгледите на Николай Лоски. Направен е кратък анализ на неговата философия – метафизическия персонализъм, като особено внимание е отделено на идеята за свръхвремевостта на субстанциалните дейци. Показано е как тази идея, заимствана от Лайбниц, има решаваща роля при обяснението на произхода на злото и смисъла на страданията на невинните. Направена е съпоставка между метафизическия персонализъм и християнския персонализъм и е посочена съществената разлика между тях. По такъв начин е изтъкнато и разминаването между подхода на Лоски и нагласите на Достоевски. Основната идея на статията е да покаже принципната невъзможност за рационалното решение на този проблем.
Ключови думи: Достоевски; теодицея; Николай Лоски; Лайбниц; метафизичен персонализъм; субстанциални дейци
Нина Димитрова
Българска академия на науките
ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТА
Is a Philosophy of Ecology Possible as a Scientific Method?
Abstract. The advancement of science and the change of moral norms in a market-driven society not only generate prosperity but also challenge the future of humankind. Most of the changes and problems in the environment can be foreseen if we turn to the knowledge that we acquire through ecology not only as an interdisciplinary but also as a transdisciplinary science. It is of no less important though that this knowledge should be rationalized in accordance to values and moral norms – in terms of a philosophy that explains the meaning of the technologically changing world and the consequences for the future.
Keywords: ecology; philosophy; ethics; science; environment
1)Nikolai Mihailov, 2)Lidia Sakelarieva
1)Sofia University “St. Kliment Ohridski” (Bulgaria)
2)South-West University “Neofit Rilski” (Bulgaria)
Майнонгианството и онтология на математиката
Резюме. Цел на настоящата статия е да представи онтология на математическите обекти, като използвам майнонгианската теория. В рамките на нея абстрактните обекти се приемат за не-съществуващи. Не-съществуващите обекти също са обект на познание, тъй като притежават свойства. Това има интересно приложение върху математическите обекти, които са вид абстрактни обекти. Така може да говорим за не-съществуване на математическите обекти, отколкото за тяхното съществуване. Ще използвам дилемата на Бенацераф, за да покажа следствията от обявяването на математическите обекти за съществуващи. Но също така и за недостатъка те да бъде обявени за не-съществуващи. Първоначално ще разгледам подходите в онтологията и към абстрактните обекти. Следваща стъпка ще бъде да приложа майнонгианството в онтология на математическите обекти и да покажа неговите силни и слаби страни. Съответно докъде може да използваме това решение на проблема за абстрактните обекти, конкретно за математическите такива.
Ключови думи: абстрактни обекти; онтология; математически обекти; майнонгианство
Борис Николов
Българска академия на науките
ФИЛОСОФСКА АНТРОПОЛОГИЯ
Gender and Existential Dimensions of Man in the Era of Globalization and Philosophical Education
Abstract. The article analyzes the gender and existential dimensions of man in the age of globalization and their reflection in philosophical education. Philosophical education aims to actualize criticality, creativity, humanism – a philosophical worldview that becomes a counteraction to any consciousness manipulation. It is proved that philosophical education in a democratic society is always a science – teaching and mastering philosophical knowledge is necessarily supplemented by philosophical creativity.
The answer to the challenges of gender innovation and transhumanism is, above all, teaching and research in the field of philosophical anthropology, which becomes a meta-anthropology and promotes the concepts of gender partnership and androgynism
Keywords: globalization; philosophical education; gender; gender partnership; androgynism; philosophical anthropology; meta-anthropology
1)Nazip Кhamitov, 2)Svitlana Krylova
1)National Academy of Sciences of Ukraine (Ukraine)
2)National Pedagogical Dragomanov University (Ukraine)
ФИЛОСОФИЯ И РЕЛИГИЯ
Педагогическите възгледи на Старозагорски митрополит Методий Кусев (1838 – 1922) и Неврокопски митрополит Борис Разумов (1888 – 1948)
Резюме. Текстът изследва педагогическите възгледи на двама бележити архиереи от най-новата история на църквата в България – Старозагорския митрополит Методий и Неврокопския митрополит Борис. На базата на съпоставителен анализ са проследени важните моменти от тяхното църковно служение и житейски път на фона на епохата, в която живеят, като фактори, които влияят върху педагогическите им възгледи. Двамата архиереи посочват три основни фактора във възпитателния процес: вярата, семейството и училището. Според тях влиянието на материалистическите възгледи в образователния процес води до разрухата на българското училище и общество, в резултат на което училището само образова, без да възпитава.
Ключови думи: образование; просвета; възпитание; Методий Кусев; Борис Неврокопски; катехизация
Стоян Чиликов
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
ФИЛОСОФИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Philosophy as an Integrative Component of Educational Culture in the Situation of the Information Society: Socio-psychological Aspects
Abstract. The system-forming significance of philosophical education in the system of humanitarian and technological knowledge, as well as the determining influence of philosophical culture and worldview on the system of meaning and the phenomenon of vitality, is updated in the information society. This problem is especially acute in situations of existential crises especially.
The co-authors apply an integrative methodology for combining psychological and philosophical discourses, relying on the conceptual and methodological apparatus of researchers – both psychologists and philosophers, and sociologists.
The fundamental existential significance of philosophical worldview in the system of education and training leads to the conclusion that it is necessary to restore the status of philosophical knowledge as an integrative component of educational culture. The considered philosophical sociological and psychological aspects of existential values will help to reveal the axiological potential of the person, which is realized in the process of education and professional activity.
Keywords: educational culture; information society; meaning generation,; life affirmation; philosophical worldview
1)Vladislav Sheleketa, 1)Natalia Kazintseva,
2)Vasilij Ivakhnov, 1)Valeria Zagovenyeva
1)Belgorod State Technological University (Russia)
2)Volgograd State Technical University (Russia)
ПСИХОЛОГИЯ
Себеоценка при ученици от седми клас: влияние на его състоянията и образованието на родителите
Резюме. Настоящата статия представя резултати от изследване на влиянието на его състоянията и образованието на родителите върху себеоценката на ученици от седми клас. Извадката включва 339 ученици на възраст от 13 до 15 години. Получените резултати представят като водещи его състоянията Естествено Дете и Обгрижващ Родител, които се проявяват чрез характеристики като привързаност, дружелюбност, адаптивност и спонтанност. Себеоценката на изследваните ученици е по-скоро средна, като по-високото образование на родителите определя и по-високата себеоценка при юношите. Резултатите представят, че его състоянията Възрастен, Естествено Дете и Обгрижващ Родител, наред с образованието на бащата, значимо влияят върху себеоценката на изследваните юноши. Личностните характеристики спонтанност, организираност, логично мислене, упоритост, взискателност и продуктивност, наред с образованието на бащата, повишават значимо себеоценката на изследваните ученици. Получените резултати са приложими при индивидуална и групова работа с ученици за развитие на личностните им качества и самоувереността, като предпоставки за подобряване на академичните им постижения, социалните взаимоотношения и психичното благополучие.
Ключови думи: себеоценка; юношество; личност; транзакционен анализ
Сезгин Бекир, Ергюл Таир
Българска академия на науките
Психосоциални и медицински аспекти при проследяване на случай с Lues – норми, забрани и предразсъдъци
Резюме. Сифилисът е едновременно добре познато и забравено заболяване в днешно време поради по-рядката заболеваемост и по-високата ефективност при лечението на инфекцията. Независимо от това луесът формира предизвикателство, от една страна, пред работата на мултидисциплинарния екип (общопрактикуващ лекар, медицинска сестра, инфекционист, психиатър, дерматолог, психолог), а от друга страна – предразсъдъците и страховете на пациента и близките му. Това е така поради факта, че най-често се предава по полов път и може да засегне всички органи в човешкото тяло, причинявайки тежки, трайни последици – както от физически, така и от психически характер. Диагностицирането и навременното му третиране поставят медицинските специалисти пред редица трудности поради високата вариабилност на симптомите, възможността от развитие на заболяването в широк времеви диапазон след инфекцията, нуждата от комплексен подход при работа с пациентите. Статията разглежда в детайли клиничен случай на новооткрит невросифилис – от лекарския кабинет до трудния път обратно, като се опитва да отговори на въпроса: възможен ли е щастлив завършек в едно по-скоро строго, стигматизиращо общество.
Ключови думи: сифилис; предразсъдък; работни случаи
1)Милена Димитрова, 2)Росица Дойновска,
1)Данчо Дилков, 1)Траянка Григорова, 1)Галина Димитрова
1)Военномедицинска академия – София
2)Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
НОВИ ЗАГЛАВИЯ
Нова концептуална и систематична трансцендентална антропология
Асен Димитров
Българска академия на науките
