РЕЗУЛТАТИ ОТ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
„Инкубатор на интегрирани градски образователни мрежи“. За предизвикателствата и поуките на едно практическо изследване
Резюме. Статията представя пилотен проект от типа action research за създаване на иновативни концепции за интегрирани градски образователни мрежи на територията на Голяма София, реализиран през 2019 г. от екип на Междууниверситетския институт за мениджмънт на образованието – „Интераула“.1) Резултатите от проекта доказаха необходимостта и възможността за по-ефективно планиране и реализиране на мащабни образователни инициативи и практики, основани на интегрирания потенциал, ресурс и капацитет на всички заинтересовани страни и субекти в местните общности.
Ключови думи: учещ се град; отворено образование; интегрирани образователни мрежи; инкубатор
Силвия Николаева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Участие на гражданите във формиране, изпълнение и мониторинг на областни политики за образование
Резюме. Статията представя резултати от проучване участието на гражданите във формирането, изпълнението и мониторинга на политиките за образование през програмния период 2014 – 2020 г. в област Габрово. Изследването е направено в рамките на изпълняван проект „Граждани за по-добро образование“, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
Ключови думи: образователни политики; регионално развитие; интеграция; стратегическо планиране
Татяна Даскалова
Университет за национално и световно стопанство
ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ
Higher Education as a Public Good
Abstract. The purpose of the article is to determine whether higher education is a public good. The society dynamics sets up the nature and functions of higher education. The nexus of interests of society, state and business leads to an umbrella of definitions for public good.
The results of the article show that as a good the higher education can has different forms – public, private and other forms of good. The specific form of good depends on the status and need of the consumer of knowledge, as well as on the state possibilities for financing and regulation of higher education. We define higher education as a public good in performing specific functions in society.
Keywords: knowledge; public benefits; welfare economics; social capital
1)Yulia Nedelcheva, 2)Miroslav Nedelchev
1)South-West University – Blagoevgrad (Bulgaria)
2)Economic Research Institute – Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)
Стратегия „Хоризонт Европа“ 2021 – 2027 – нова възможност за развитие на научните изследвания
Резюме. Създаването на иновации предполага осъществяване на ефективна НИРД, в която участие да вземат както научноизследователски и образователни институции, така и бизнес организации, явяващи се основен потребител на нововъведенията. България притежава капацитет за осъществяване на НИРД от гледна точка на човешкия потенциал, но не разполага с достатъчно собствени финансови средства, които да влага в нея. В тази връзка, полезни за страната са разработваните от ЕС програми за насърчаване на иновационната активност в страните членки. В настоящия материал се разглежда степента на усвояване на средствата, отпускани по оперативни програми за иновационна дейност у нас за периода 2014 – 2020 г., както и мястото на България сред останалите страни членки спрямо средното равнище на иновационния индекс. Вниманието е концентрирано върху възможностите, които се предвиждат в областта на научните изследвания в новата рамкова програма на ЕС – „Хоризонт Европа“.
Ключови думи: научни изследвания; „Хоризонт 2020“; „Хоризонт Европа“
Радка Иванова
Икономически университет – Варна
The Purpose of the Subject Physical Education and Sport in the System for Higher Education in Republic of Bulgaria
Abstract. A number of reports of organizations of world, national and regional levels, state poor health condition of people, and especially of children and youth, due to low physical activity. In response, all existing organizations and national Governments have adopted and signed charters and plans for action. As an expression of the Bulgarian State policy, and in accordance with EU recommendations, the Bulgarian Physical Education and Sport Act defines that the subject Physical Education and Sport is integral part of Bachelor and Master education, in the form of compulsory, elective and optional classes, with a minimum workload of 60 compulsory classes per academic year. In contradiction, the Higher Education Act defines that the subject’s curricula is developed according to the profile of the university and the proposals of the Students’ Council. The study aimed to establish the subject PE and Sport’s status in University “St. Kliment Ohridksi” Faculties programmes’ curricula and how it affects the students’ activity and participation in sport classes. The results show that the subject is included in Bachelor programmes only. Furthermore, each Faculty and even programme apply the Low loosely and selectively, which does not contribute for fulfilling the subject’s main purpose of accustoming young people to regular exercise thus improving their health and creating knowledge, skills and habits for future healthy lifestyle.
Keywords: higher education; physical education; purpose; PE and Sport subject’s status
Petya Hristova
University of Sofia (Bulgaria)
НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПАРАДИГМИ
Нагласи и очаквания за ролята на вътрешните комуникации на фирмата
Резюме. Текстът разглежда нагласите на студенти, изучаващи свързани с комуникациите специалности, по отношение на вътрешните комуникации. Посочено е, че този тип комуникации са особено важни за имиджа на компанията и мотивацията на служителите. На база на анкетно проучване са направени изводи, че предпочитани канали за информираност са срещите с преките ръководители и оперативките, както и електронните съобщения. На другия край – като най-непредпочитани, са посочени източниците извън фирмата и разговорите с колеги. Поставя се акцент на бързината на получаване на информация, на необходимостта да има специално назначени служители, които чрез своята комуникативност и умения да боравят със социални мрежи не само да изпълняват формалните си задължения, но и да бъдат неформален филтър за „улавяне“ на настроения и бъдещи нагласи.
Ключови думи: вътрешни комуникации; имидж; мотивация; канали за информация; нагласи
Николай Кънчев
Югозападен университет – Благоевград
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
ОЦЕНЯВАНЕ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Оценяването по роден език в контекста на националните образователни стратегии
Резюме. През последното десетилетие ефективността на родноезиковото образование се търси не само в процесите на успешно трансформиране на знаниецентристкия към компетентностен подход, не само в комуникативно-прагматичното изучаване на езикови единици/категории и текстови модели. Тази ефективност се свързва и с оценяване (количествено и качествено), обвързано с нови формиращи и творчески стратегии, реализирано при споделени активности и отговорности на двамата образователни субекти – учител и ученици. В контекста на съвременни оценъчно-обучителни модели статията представя резултати от многогодишно разноаспектно експериментално изследване на тенденциите в оценъчната дейност на учителите по роден език в България. Анализът на резултатите се актуализира не само в плана на констативността, а и на проспективността – възможни ефективни промени в комуникативните педагогически модели на оценяване. Проспективната позитивност на оценъчната дейност на учителите се обоснова не само в контекста на съобразеността ù с нормативни документи и критериални скали, а и в предопределеността ѝ от параметрите на личността, чиято текстова продукция е обект на оценяване (мотивираност за речево развитие, аксиологически регистър, емоционална интелигентност, рефлексивна компетентност и др.).
Ключови думи: оценяване; формиращо оценяване; функции на оценяването; рецензия; експеримент; перспективи
Снежанка Д. Георгиева
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
Нов Поглед Към Историята На Висшето Икономическо Образование В България
Русев, Ив. (2020). Висшето търговско училище – Варна (1920 – 1945)
и началото на висшето икономическо образование в България. Варна: Издателство „Наука и икономика“, Икономически университет – Варна, 261 стр.
Маргарита Маринова
Международно висше бизнес училище – Ботевград