Доц. д-р Роман Хаджикосев
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
https://doi.org/10.53656/bel2024-1-6R
Резюме. Статията представя изследване на книгите с пътеписи на Ангел Каралийчев през втория период в неговото развитие. За първи път в литературната ни наука акцентът е поставен не толкова върху съдържателния аспект, колкото се разглеждат обвързаността и диалогичността между текстовете, които писателят поставя в различните сборници. Проследена е спецификата в композирането на книгите, като се търси обяснение за отсъствието на единство и сцепление между отделните творби. Специално внимание се обръща на единствената чисто пътеписна книга в творчеството на писателя – „Земята на българите“, която претърпява пет издания.
Ключови думи: организация; пътепис; композиция; структура
Свързани статии:
Нестабилните разкази: литературната история днес между наследствата на миналото и плурализма на съвременността
Стихосбирката „Пролетен вятър“ от Никола Фурнаджиев – авангард и „родно“
Международното сътрудничество в историческото образование в началото на ХХI век
Български народни противоприродни обичаи и суеверия
