Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова,
проф. д-р Елка Мирчева
Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“ – Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/bel2022-3-1-BJ
Резюме. В статията се анализират отделни черти от богатата езикова практика на известния литературен критик проф. Борис Йоцов. Специален фокус на внимание е домашното словно градиво: присъствието на архаична лексика от старобългарския период, редки и диалектни думи, динамика в словообразувателната вариантност на имената; съкращаване на именната основа на думи и др. Литературната критика на Б. Йоцов се вписва в езиковите процеси в периода между двете световни войни: време на натрупване, съграждане, творчество; продължава тенденцията неизбежните потребности на образованието да се съчетават с идентичностни нагласи и стремеж да се легитимира българският език на академично равнище.
Kлючови думи: Борис Йоцов; български книжовен език; академичен стил