Франческа Земярска
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2023-5-3Z
Резюме. Юрсенар в есето „Хуманизъм и херметизъм у Томас Ман“ (1955 – 1962) улавя възможността през творчеството на Томас Ман да се мисли върху алхимичните превращения на един модерен, „минал през преизподнята хуманизъм“ [l’humanisme qui passe par l’abîme]. Тези размишления, а по-късно и нейният роман върху Зенон, „Творение в черно“ (1968), показват дълбока връзка между двамата писатели, доколкото при тях темата за преработката на европейското наследството във време на криза и прекъсване се явява решаваща. Обръщането към една по-класическа форма на романа и отказът от радикален експеримент са част от преосмисляне на един модерен тип хуманизъм, който познава разпада и демоничното, но се стреми да преодолее антихуманистичните тенденции на епохата.
Ключови думи: модерен хуманизъм; Томас Ман; Маргьорит Юрсенар; Зигмунд Фройд; епистола, класически форми; opus nigredo
Свързани статии:
Education 4.0 – The Change Of Higher Education Institutions And The Labour Market
Концепцията за компетентност и концепцията за грамотност като елементи от учебното съдържание в учебната документация по български език в гимназиалния образователен етап
Effect of Resilience on Burnout in Online Learning Environment
Езикът и модернизмът (върху творби на Петко Тодоров)
