Д-р Кръстьо Йорданов
Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/his2022-5-1-obs
Резюме. Въз основа на няколко непубликувани регистъра в статията се изследва реалната практика на служебното войнушко земевладение. В изследването е приложен историко-правният анализ. Според законодателството войнушките земеделски стопанства са освободени от поземлени данъци, но са част от държавния поземлен фонд. Войнушката бащина обаче се различавала от райетския чифлик или бащина не само по това, че в нея са включвани и лозя, градини и дори къщи, но размерите на нивите често били по-малки от законовите норми за един чифт орна земя. Това може да се обясни с обстоятелството, че тези площи били достатъчни за изхранването на едно войнушко домакинство, тъй като разглежданата категория население е освободена от поземлени данъци и джизие. Все пак още през XVI в. постепенно се създава имуществена диференциация между войнуците, като се откроява тънък слой от заможни стопани на служебни земи. Те разширявали обработваемите си земи както с нерегламентирани средства, навлизайки в тимарската земя, така и чрез може би напълно законни сделки за прехвърляне на дялове орни земи между самите войнуци.
Ключови думи: Османска империя; регистри; войнуци; служебно стопанство; земеделие; данъци