Магдалена Костова-Панайотова
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
https://doi.org/10.53656/for23.231nera
Резюме. Статията се фокусира върху два текста на забележителната балканска писателка, в които централно място заемат въпросите за емиграцията, идентичността, принадлежността на човека към нацията, общността, но и въпроси като това какво е да си писател, пишещ на малък език, има ли надежда за литературата, писана на славянски езици, доколко има смисъл съпротивата в един свят, в който умението за адаптиране е всичко. Сред нелицемерните послания на романите на Дубравка Угрешич е, че трябва да се научим да живеем с горчивината и измамата в един свят, в който най-доброто, което може да остави някой, е само бележка под линия, за да заслужи своя билет за вечността. Повествователката в тях е вечната емигрантка, която прекосява различни светове – образ на необичания, самотен, пътуващ между пространствата разказвач, който може да няма нищо друго, но има своите хиляда и една истории, точните думи, които може би спасяват.
Keywords: Балкани; идентичност; нация; история; Дубравка Угрешич, литература