Ноеми Стоичкова
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-2-N
Резюме. Статията разглежда основно два литературноисторически тритомника –„Българска литература от Освобождението до Първата световна война“ от Милена Кирова и „Книжовност и литература в България IX – XXI век“ от Валери Стефанов и колектив. Включва още два тома „Българска литература през ХХI век (2000 – 2022)“ отново от М. Кирова – като мащабни и презентативни модели за правене на национални литературни истории през настоящия глобалистичен век. Основната цел на изследването е да се изведат шест тезиса – за преодоляване на лесния и еднолинеен историзъм, за различната хетерогенност на методологическите парадигми, за спецификата в структурата и езиците, за променящото се отношение към канона и периферията, за нови интерпретации или разночетения, за „илюстративния“ план като дописващ текст за четене. Те ясно показват съотнасянията между тактичното оттласкване от традициите и частичното гравитиране към новия вкус на времето.
Ключови думи: съвременни литературноисторически изследвания; модели за тяхното конструиране; традиции и иновации
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
