Д-р Силвана Карагьозова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2022-1.06
Резюме. В настоящата статия се разглеждат силните и слабите страни на асинхронната и синхронната форма на комуникация и предаване на знания при дистанционна форма на обучение в сферата на висшето образование. Необходимостта от конкретната тематика е продиктувана от нaложителността да се придобие разбирането, че разграничението между двете форми не е по признак за качество, а по-скоро е уточняващо технологичните обстоятелства, при които протича действието на обучение. Манифестиране на превъзходство на едната форма, съответно ограничаване в употребата само до нея, би било в ущърб на обучаемите. Изложени са аргументи защо онлайн лекцията, като представител на синхронната форма, не може и не бива да е единствен фаворит, каквато тенденция и уклон се наблюдават понастоящем. Освен определящи фактори за вземането на решение относно подходящата за целите форма са посочени и по-нови изследвания, базирани на средовите и мотивационните фактори, в които намираме достатъчно валидни предпоставки и статистически значими констатации за употребата и на двете форми – осъзнато, ефективно, логично и методично обосновано.
Ключови думи: дистанционно обучение; синхронна и асинхронна форма
Свързани статии:
Higher Education In а Pandemic: Global Implications Based оn A Case Study From Bulgaria
1300 Години от рождението на гебер – ученият начало и фундамент на арабската алхимия
Changes in the Experience of Stuttering Following Intensive Prolonged Speech and Non-Avoidance Treatments
Природонаучната грамотност в държавните образователни стандарти на Р България (Прогимназиален етап)
