ПОГЛЕД НАД БАЛКАНИТЕ
Тесалия в средновековната българска история
Резюме. Настоящата работа изследва българското политическо и етническо присъствие в Тесалия през Средновековието. Тесалия влиза в пределите на ранносредновековна България за кратки периоди, но все пак това помага сред част от славянското население в областта да се утвърди българско народностно самосъзнание. Има данни в различни извори за българи в Тесалия през
XI – XV в., които участват в местни бунтове и междуособни борби.
Ключови думи: Тесалия; Българско царство; цар Симеон; цар Самуил; Лариса
Тервел Попов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Балканската политика на „Отел Ламбер“ и установяването на Източната агенция в Цариград (1831 – 1842)
Резюме. Статията разглежда идейното развитие и еволюцията на балканската концепция на княз Адам Чарториски и „Отел Ламбер“ – един от полските политически лагери в емиграция, основаващ се на консервативно-монархическите идеи. Геополитическите размествания в Европа в края на 30-те години на XIX в. налагат преформатиране на политическите разбирания на Чарториски и неговия емигрантски лагер. Като кулминация на това се явява основаването на постоянна Източна агенция на „Отел Ламбер“ в османската столица, оглавена от полския агент Михаил Чайковски. И неслучайно – Втората египетска криза затвърждава Изтока като фокална геополитическа точка.
Ключови думи: „Отел Ламбер“; Адам Чарториски; Михаил Чайковски; Източна криза; полски агенти; Османска империя; Източна агенция
Александър Златанов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Османското наследство в имената на пловдивските улици от Освобождението до наши дни
Резюме.Работата проследява влиянието на османската градска топонимия и турския език върху имената на пловдивските улици. Това наследство е видно във всички периоди на съвременната българска история до днес. Турските местни имена са широко възприети в съвременния български език и пространствени представи.
Ключови думи: османско наследство; топонимия; улици; Пловдив
Видин Сукарев
Регионален исторически музей – Пловдив
ДИСКУСИОННО
Обобщение и перспектива на изследванията върху груповия профил на жертвите на Катинското клане
Резюме. В статията е очертан груповият профил на жертвите на Катинското клане, извършено въз основа на решение на Политбюро на ЦК на ВКП(б) от 5 март 1940 г. Статията представя състоянието на научните изследвания върху груповия профил на жертвите на съветското престъпление, припомняйки за разликата в степента на изследване на групата от трите военнопленнически списъка и украинския затворнически списък, както и за липсата на данни за състава на белоруския затворнически списък. Представени са най-важните изследвания на груповите списъци на жертвите. Авторът подчертава, че повечето от жертвите на клането от 1940 г. са офицери от Полската войска и служители на Държавната полиция, както и на по-малки униформени формирования, а самата принадлежност към тези групи е била достатъчен критерий те да бъдат определени за екзекутиране. Авторът привежда статистика за броя на жертвите от отделни униформени формирования. Накрая той очертава груповия портрет на жертвите на престъплението от 1940 г. по отношение на най-важните – от гледна точка на съветските власти и историческата социология – критерии. В заключението се констатира, че груповият профил на жертвите на Катинското клане най-точно се определя от две черти: службата на полската държава и отдадеността на полската кауза.
Ключови думи: историческа социология; Втора световна война; жертви на Катинското клане; Полша; Полска войска; полска полиция; Съветски съюз
Витолд Вашилевски
Институт за национална памет (Полша)
ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ
Image of the Other in Teaching History: Humanistic Potential of the Intersubjective Approach
Abstract. Understanding the socio-cultural significance of the experience of the past in solving the problems of the present causes a growing interest in historical education and focuses on finding effective methodological approaches to translating knowledge about the past through education. One such approach is an intersubjective approach. The paper deals with the humanistic potential of an intersubjective approach to understanding the Other and fostering the ability to compromise through historical education. A well-considered attitude towards the Other, an inner interest and understanding of the significance of the other presence implies that in the social deprivation of hostility, the inadmissibility of domination and oppression in my Self of the world of the Other Being will be deprived. Both are understood as correlates of intersubjective constitution of reality. In dialogue interaction Otherness is not subordinated, it is assigned to my Self, it remains an “insoluble” individuality. Content analysis of history books of Ukraine has shown that they are conceptually sustained, lacking stereotyped and impartial assessments of the racial, ethnic, cultural nature of the Other. However, ambiguous historical events involving different peoples and states are not alternatively presented. The narrative in the textbook undoubtedly should be the Ukrainian ethnic group as the core of national history. At the same time, using the anthropological and territorial principles as the core of the story, the textbook should strive for Ukraine to be perceived as space where other ethnic communities whose existence is an integral part of Ukrainian history reside alongside Ukrainians. Relevant in overcoming the false image of historical education is the development of the ability to think critically about historical facts, to give them their own judgment. Understanding of the historical process from the point of view of an intersubjective approach will contribute to the formation of a person’s tendency to cultural tolerance, tolerance and dialogue with the Other, the realization that the Other is also entitled to a mistake or his own ratio, the ability to see the world in all its diversity and uniqueness.
Keywords: the Other; intersubjective approach; historical education; tolerance; critical thinking; dialogue; humanistic potential
Svitlana Hanaba
National Academy of the State Border Guard Service Named
after Bohdan Khmelnytskyi (Ukraine)