Проф. д.х.н. Юрий Кълвачев, управител на Фонд „Научни изследвания“: Подаването на проекти вече ще е само електронно

– Проф. Кълвачев, от една година сте управител на Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ). Едно от условията за разработването на качествени проекти е навременната информация за предстоящи конкурси. Как подобрявате възможностите за навременно осведомяване за вариантите за финансиране на изследвания?

– Само преди дни открихме нов сайт на Фонда на адрес https://bnsf.bg. Новото в интернет страницата е организацията му, от няколко месеца го попълваме с данни, като се извършва миграцията на информацията от стария в новия сайт. Всички стари протоколи и проведени конкурси ще бъдат публикувани и в новия сайт, за да могат хората да правят справки със задни дати. Организацията и дизайнът на интернет страниците са по-добри. Мисля, че информацията ще се намира по-лесно. Много по-логически е построен, така че да бъде по-лесен за потребителите.

– Но кандидатстването остава по същия начин?

– Кандидатстването остава по същия начин. От миналата година нашите бенефициенти използват Системата за управление на национални инвестиции (СУНИ) и мисля, че учените в България се научиха да работят с нея. За абсолютно всички конкурси, които са с точно обявени дати, и такива, които са открити през цялата година, се кандидатства чрез тази система. СУНИ е много подобна на системата за управление на европейските инвестиции ИСУН. Стремим се цялата комуникация да се извършва чрез системата СУНИ, не само кандидатстването по проектите, а след това и отчитането. Тоест преминаваме изцяло към електронно подаване на проектни предложения.

– Когато говорим за кандидатстване и отчитане, няма как да не задам въпроса дали българските учени се научиха да пишат качествени проекти, да ги изпълняват, а след това и да ги отчитат?

– Въпросът ви е много резонен, що се отнася до качествени проекти. Аз мисля, че все повече сред проектите има достойни, които биха се справили дори с кандидатстване на европейско ниво. Неслучайно участваме и в т.нар. проекти по програми ЕРА. Български екипи, в сътрудничество с колеги от други европейски страни, са подложени на международно оценяване и печелят проекти. Всяка година имаме средно по шест по програмите ЕРА.

Отделно в конкурсите за фундаментални изследвания или за фундаментални изследвания за млади учени и постдокторанти също получаваме немалко качествени проекти. Смея да кажа, че с всяка изминала година качеството се повишава.

Всеки от отчетите на проектите минава през постоянните научно-експертни комисии към ФНИ, които са организирани в научни области, и през Изпълнителния съвет. Обикновено фундаменталните научни изследвания имат и междинни отчети, най-често по средата на изпълнение на проекта, за да бъдат оценени и отчетени. За да може колегите, които го изпълняват, да вземат предвид забележките на рецензентите и на постоянните научно-експертни комисии.

И да могат след това да представят окончателни отчети, съобразени с тези препоръки. Създали сме система от оценки. Те биват незадоволителна, задоволителна, добра и много добра, с които да може да се оценяват проектите. Немалка част от проектите са с много добра оценка. Основни критерии са качеството на научната работа и наличието на публикации в импакт-факторни списания, като това не е самоцелно. За да се публикува в тези списания, работата е минала също и през международни рецензенти в съответната тясна област. Което ни дава гаранция за качество. Чрез тези публикации се съобщава на света напредъкът в тази област, свързан с проекта. Новите знания се публикуват, за да могат да бъдат използвани както от учени, така и от индустрията. Науката се осъществява в повечето случаи на малки стъпки, които се обявяват в тези статии.

– Кои са най-честите слабости на проектите, които отчитате?

– Често в отчетите, когато постоянните комисии поставят задоволителна или незадоволителна оценка, няма наличие на публикации в списания с импакт-фактор. Мога да кажа, че такива са под 10% от отчетите. Това е основен недостатък на някои от отчетите, които постъпват по научните проекти.

– Изпитваха ли бенефициентите трудности при отчитането на проектите си заради пандемията?

– Когато постъпих във ФНИ през март миналата година, пандемията беше отшумяла, но в отчетите, които постъпваха, се чувстваше силното ѝ влияние. Защото имаше отчети, в които не бяха усвоени средствата за командировки. Другото, което беше видимо, е постъпването на отчети на проекти по двустранно сътрудничество с различни страни, и особено тези с Индия и с Китай, с неизпълнена част по отношение на физически контакти и присъствени срещи между двете страни. Комуникацията е била изцяло онлайн, а където е било необходимо да се обменят проби и научни материали, всичко е било изпращано по пощата. Това затруднява работата. Знаете, че живият контакт е доста важен, особено в научни области като химия, физика и математика. В отчетите това се виждаше. Но мисля, че това вече е преодоляно и е зад гърба ни. Надявам се да вървим напред и да няма вече такива периоди.

– Тази година е важна за историята на ФНИ. Фондът прави 15 години като самостоятелно юридическо лице. Направихте ли равносметка за тези години колко проекта са завършени към момента, на каква стойност и има ли ярки примери, които може да посочите?

– Като учен, през годините съм бил от страната на учените, които са подавали проектни предложения, но нямах цялостен поглед върху работата на Фонда. Такъв имам отскоро, от една година. Иначе знам за силни години на Фонда, точно в началото на 2008 г., когато става самостоятелно юридическо лице. Финансирането му по онова време е 100 – 120 млн. лв. Сега са около 35 – 37 млн. лв., тоест около една трета от тогавашната сума. Все пак през тези години имаше и инфлация. Но сега има доста повече инструменти за финансиране на наука, докато по онова време е бил само ФНИ. И може би това е една от причините ситуацията да е такава. Защото сега имаме програмата „Наука и образование за интелигентен растеж“, програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, Националната пътна карта за научна инфраструктура, национални научни програми и др. Сега използваме създадената инфраструктура, за да постигаме резултати чрез конкурсите за фундаментални научни изследвания. Разбира се, имаме и конкурси, които според мен са много важни – за научна периодика, за двустранно сътрудничество и националните научни програми ВИХРЕН и „Петър Берон“. Мисля, че ВИХРЕН е най-доброто качество, което имаме и което финансираме със средства от Фонда. Това са проекти, които са петгодишни, с финансиране от порядъка на 250 000 лв. на година и с ръководители водещи и установени учени. Резултатите, които получаваме чрез отчетите, са най-добрите.

– Какво показва статистиката през последната една година?

– Мнението ми за изпълнението на проектите е повече от добро, тъй като оценките, които масово получават отчетите, са добра и най-вече много добра. Както вече споменах, под 10% от отчетите са със задоволителна и незадоволителна оценка, като отчетите с тези оценки са единици.

През 2022 г. са обявени и реализирани 14 конкурса за финансиране на проекти за научни изследвания, подадени са 552 проектни предложения и са разгледани и оценени 620 междинни и крайни отчета по проекти от предни години. От тях над 60% са получили най-висока оценка за изпълнение. Може да посочим 5145 публикации, включени в отчетите: от тях 1386 статии, реферирани в Scopus, съставляващи 20% от реферираните в Scopus публикации от България, което е повишение с 2% в сравнение с 2021 г.

Бяха оценени и одобрени девет стратегически научноизследователски и иновационни програми на изследователски висши училища по НПВУ. През изминалата година са проведени 107 заседания на 11 постоянните научно-експертни комисии. В работата ни бяха ангажирани 563 учени експерти от страната и чужбина за оценка на научните проекти. Бяха подкрепени 225 научни колектива с участието на над 1550 учени от България – 40% от тях млади учени, в провеждане на научните им изследвания.

Подкрепихме издаването на 77 научни периодични издания и провеждането на 37 международни научни форума в страната.

– През изминалата седмица отличихте най-успешните проекти, отчетени през 2022 г. Може ли да посочите проекти, които са с особена ценност за обществото?

– Повярвайте, всички са ценни за обществото и със значими резултати в съответната област. Мога да посоча проекта с ръководител доц. Силвия Бойчева от Техническия университет в София. Това е екологичен проект, свързан с употребата на пепел от въглищата за производство на зеолити и вещества, които може да се използват за очистката на димните газове на тецовете. Проектът е блестящо представен в научната литература с 24 публикации в списания с много висок импакт-фактор. Проектът с ръководител проф. Чекаларова за модели на мелатонинов дефицит, които модели са особено важни за съня на човека; проектите с ръководители проф. Нели Корсун и проф. Емил Ботев – в областта на вирусологията и проявата на земетресенията, съответно всички са важни и значими.

Финансираме и млади учени, които са бъдещето на науката в България и по света. Решили сме на Фестивала на науката, който ще бъде през май месец, да представим млади надежди в областта на математиката и на селскостопанските науки – доц. д-р Венелин Тодоров и гл.ас. д-р Ивелина Десева, съответно.

Може да намерите списъка с отличените проекти тук.

– Какво предстои през 2023 година? Ще успеете ли да реализирате всички конкурси въпреки липсата на приет държавен бюджет?

– Получихме близо 17 млн. лв., които са на база миналогодишния бюджет. Знаете, че държавата все още няма бюджет. Но искам да спомена едно много утежняващо работата на Фонда обстоятелство. Всяка година бюджетът на ФНИ се определя по следния начин: първоначално се дава една сума, която покрива старите задължения на Фонда – плащания по втория етап на проекти, плащания на членски внос в организации, битовите задължения и възнагражденията на служителите. И с това се изчерпва бюджетът. Някъде през май или юни се определят допълнителни средства, с които да обявим новите конкурси. Това е много късно и принуждаваме учените спешно да пишат проекти в рамките понякога на няколко дни. Всички европейски проекти са със срок на кандидатстване минимум 4 месеца, а в най-често срещания случай срокът е 6 месеца.

Имаме обещание от Министерството за 11 млн.лв. допълнителни средства, така че да обявим конкурсите тази година, и около 4 млн. лв. за националните научни програми ВИХРЕН и „Петър Берон“. Досега обещанията винаги са ставали реалност. Средствата се осигуряват чрез постановление на Министерския съвет.

Свързани статии:

Бюджет 2020: Близо 5 милиарда за образование 7236 студенти вече са на практическо обучение Допълнително обучение за отсъствия над 10 дни Организира се тестването на ученици и учители