Дигитална раница за ученици зад граница

Част от работните листове са апробирани в Българското неделно училище
„Бачо Киро“ – Алкоркон, Мадрид

Електронна учебна платформа, интерактивно учебно помагало и методическо ръководство за учителя са разработени от преподаватели от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в помощ на обучението в неделните училища в рамките на проект „Дигитална раница – Моята България. Интер-
активно помагало за обучение на български език в чужбина“, финансиран по „Еразъм+“. Те бяха демонстрирани пред академичната общност, представители на МОН и българската диаспора, училищни директори, началници на образователни инспекторати в страната.

Идеята за създаването на дигиталната раница са появява и доразвива по време на пандемията. Тогава екипът на Проекта си поставя няколко водещи цели. „Първата е да се създаде работещ модел за ефективно и качествено електронно обучение с отдалечен достъп за учениците от I до VII клас, който да бъде използван в българските училища зад граница при извънредни ситуации. За нас проектът
„Дигитална раница – Моята България“ е собствена иновация във времева рамка, която никога не бихме си мечтали за възможна преди пандемията“, заяви при представянето на резултатите от Проекта неговият ръководител проф. д-р Димитър Симеонов. Той допълни, че екипът му ще е доволен, ако има авторски принос за вграждане на дигитална грамотност в неделните училища.

Директорът на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ Наталия Михалевска посочи, че този проект е от изключителна важност, като подобен тип ресурси са създадени за първи път. По думите ѝ той съчетава патриотизма и педагогическия професионализъм като подкрепа и общ път за българските неделни училища и българите по света. „Обучението по български език, което е основно, може да се подкрепя само чрез обучението по история и география на България“, каза Михалевска.

Проектът е в партньорство с две от организациите на българите в чужбина – Съюза на българите в Кипър и Гръцко-българското сдружение за култура „Паисий Хилендарски“. „Най-важната ни задача е да дадем на нашите ученици самочувствие на знаещи, можещи и горди хора, които израстват в мултикултурна среда. Знаем, че човек може да се образова на всеки език, но да се чувства българин само на български. Дигиталната раница има качествата и ще бъде помощник на всеки български учител, защото отговаря на спецификата нашата дейност“, заяви по време на представянето на продуктите Юлия Костова – училищен ръководител на БНУ „Паисий Хилендарски“.

Изпълнителният директор на агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова пък каза, че ВТУ е сбъднал една нейна мечта – българите от чужбина да започнат да установяват връзки и да работят на хоризонтално ниво: училища с училища, читалища с читалища, висши учебни заведения с образователни звена. „Деца, които успяват да се докоснат до България физически или дигитално, ходят на български училища в чужбина с повече желание“, коментира тя. Тя сподели още, че класиралите се на първите места в трите конкурса на Агенцията ще бъдат поканени да летуват в България.

В екипа, разработил иновативните продукти, влизат: проф. д-р Димитър Симеонов – ръководител на Проекта и експерт модул „География и икономика“ (V – VII клас); доц. д-р Петя Събева – експерт управление на екип „Интелектуални продукти“ и модул „География и икономика“ (V – VII клас); доц. д-р Юлия Симеонова – методически експерт модул „История и цивилизации“ (V – VII клас); доц. д-р Димка Димитрова – методически експерт модул „Български език и литература“ (I – VII клас), проф. д.и.н. Милко Палангурски – експерт модул „История и цивилизации“ (V – VII клас); проф. д-р Христо Бонджолов – експерт модул „Български език и литература“ (V – VII клас); доц. д-р Ангелина Марковска – технически координатор, Красимир Стефанов – автор на електронната платформа.

Електронната учебна платформа може да се използва както в класните стаи, така и при онлайн обучение. Тя е на достъпен език и може да се прилага не само в неделните училища, но и в тези в България. „Децата понякога не разбират добре българския език, нямат функционална грамотност. Заложихме на откриването на смисъла, те трябва да разтълкуват всяка стъпка на условието, да искат да го изпълнят, и да го изпълняват по-мотивирано. На много места в условието пише „Чувствайте се мотивирани, предизвикваме ви“, каза доц. Събева, която представи трите интелектуални продукта. Тя обясни, че платформата е отворена и може да се надгражда и с уроци от учители зад граница. След представянето ѝ вече имаше предложения да има част и за предучилищните групи.

В платформата, която ще бъде отворена на 14 май, има достъп до 6 конструкта: интерактивни („живи“) работни листове, тестови варианти за контрол и самоконтрол, интерактивен понятиен речник, добри практики, споделени от учители в българските училища в чужбина, модулна интердисцип-
линарна организация на учебното съдържание и предложения за креативни идеи за неформално обучение от учебното помагало „Да учим различно“. Те вече са апробирани в няколко училища зад граница и в България.

За часовете или упражненията по български език и литература работните листове са разпределени по класове от I до VII, докато тези по история и цивилизации и по география и икономика са насочени към децата от V до VII клас, като са тематично организирани. В работните листове има най-различни задачи. За да се справят с някои, учениците трябва да разпознават изображения, да попълват текст с пропуски, да решават кръстословици. Има и задачи тип игра – „Стани богат“, бесеница, игра с двойни карти. В някои упражнения авторите на упражненията са включили аудио и видео съдържание. Работните листове по български език и литература са общо 77. Например първолаците могат да покажат знаят ли значението на думите, свързвайки дадените думи с картинките, които виждат.

По география и икономика има 17 теми. Една от подтемите към „Географско положение, граници и големина на България“ е „За моята България“. С нея е свързана задача, в която учениците трябва да изгледат музикалния клип на децата от Центъра за изкуство „Зорница“ и да назоват мястото, където е заснет. Да посочат кои са обектите, по които са се ориентирали, и да отговорят как свързват посланието на текста със знанията си за географското положение на България. В тема „Селища на България“ има подтема „Най-най-най сред населените места в България“, в който са представени част от рекордьорите сред българските селища. Учениците например трябва да посочат дали най-старият град в България и Европа е Пловдив, Търговище или Хасково. Историческите теми са 11. По темата „Древен Рим“ учениците трябва да търсят скритата дума, играейки на бесеница. Те имат 10 опита да познаят буквите от съответната дума, ако не знаят отговора благодарение на наученото. В темата „България след 1989 г.“ има и подтема „Българската слава“, където учениците трябва да запишат името на личността, представена на снимката. Имат и допълнителна информация, ако се затрудняват.

Модулно организираното учебно съдържание може да се използва и извън прякото обучение по трите предмета. То включва общо 10 интердисциплинарни модула, в които са интегрирани различни дейности. Например в модул „Да си българин в чужбина“ една от дейностите е наречена „България – няма как да не се влюбиш в нея от пръв поглед“. Задачата на учениците е да изгледат официалния видеоклип, който популяризира страната ни по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година. Сюжетът разказва за страната от името на двамата герои, които я представят през погледа на младите хора. След това трябва да споделят кой от миниепизодите им харесва най-много и поради какви причини. Докато гледат видеото, трябва и да открият момента, в който е използван националният девиз на България, и да отговорят защо според тях именно той е и мотото на Българското председателство.

Понятийният речник включва 288 понятия, свързани с учебното съдържание по история, география или и по двата предмета, като на 178 от тях са определени род и число. Например срещу буквата А учениците могат да научат значението на думи като авторитарна власт и атмосферно налягане, срещу М – на меандър и модернизация, а срещу Ц – на цивилизация и църква. Тестовите варианти за контрол и самоконтрол включват 12 въпроса, от които 9 с избираем отговор, два със свободен кратък и един със свободен разширен. След като ги попълнят, учениците могат да изтеглят резултатите си и да ги изпратят на своите учители, тъй като до отговорите и скалата за оценяване ще имат достъп само преподавателите. Те са поместени в методическото ръководство.

Интерактивното учебно помагало „Да учим различно“ е насочено към учителите, учениците и техните родители. В него са поместени 8 креативни идеи, като за всяка от тях са посочени водещата цел, очакванията спрямо образователния и спрямо игровия контекст, каква е предварителната подготовка за реализацията ѝ, мястото, на което може да се проведе, какви са необходимите ресурси, за ученици на каква възраст е подходяща. Даден е дизайн (инструкции) за ситуацията, описано е как да се представят резултатите, има и съвети към учителя и родителя. При представянето на интелектуалните продукти бе даден пример с една от тях – „Бащи – доброволци в семейната кухня“. За реализацията ѝ децата правят клип как бащите им пазаруват и готвят пита или баница, която накрая семейството споделя заедно, а след това монтира всички видеофрагменти, добавя дикторски текст, различни ефекти и го представя в българското училище. Накрая жури определя кой се е справил най-добре.