„Генетика и акули“ – така е озаглавена лекцията на Гибс Кугуру на Фестивала на науката в София. Той е един от стипендиантите и изследователите на National Geographic за 2022 година. Младият учен се е посветил на изучаването на ДНК на акулите, която е 1,5 пъти по-голяма от човешката. Според учени това може да означава, че акулите умеят много неща, които хората не умеят. Гибс е от Кения, научил се е да работи „на терен“ с голяма бяла акула, докато е бил в екипа на компания за гмуркане в клетка в Кейп Таун, ЮАР. В момента е докторант в Университета „Вагенинген“ в Нидерландия. Надява се с помощта на документални филми за акулите да промени обществените нагласи срещу тях и така да помогне за опазването на техните популации. И да запали и други изследователи да ги изучават.
Когато правя изследвания, всеки ден плувам с големи и наистина прекрасни акули близо до отдалечен остров от Южните Малдиви – казва Гибс Кугуру. – Тези акули са суперинтелигентни, те не са някакви безразсъдни убийци. Понякога залагат своята примамка под скалите. После отиват и махат камъните, за да се доберат до плячката. Хората често ме питат дали не се страхувам. Страх ме е. Но това е, защото съм си страхлив по принцип, а не защото акулите са опасни. Това са хищни животни, които могат да бъдат разбрани и може безопасно да се общува с тях. Когато се гмурна във водата с тях, страхът някак се изпарява, защото ги виждам как правят неща, които не са агресивни, не са мотивирани от жестокост. Така че за мен е истинска радост, като влизам във водата при акулите. Разбира се, не съм преодолял напълно страха и това е нещо, с което се боря. Обожавам тези животни. Те са толкова красиви и величествени. Това ме мотивира все повече и повече да се гмуркам, докато съм физически годен, защото единственият начин да ги изучаваш, е да си сред тях.“
Гибс Кугуру не е започнал кариерата си като изследовател на акулите. Той е израсъл в Найроби, Кения, а не някъде близо до океана. Но обича да гледа документални и научнопопулярни филми за акулите, от които като малък се плаши. Спомня си как е слушал по телевизията да отправят предупреждения хората да внимават, защото акулите ги нападат.
По-късно записва да учи медицина. Негова преподавателка вижда, че медицината не му е на сърце. Един ден го спира, подава му някаква брошура и го пита дали иска да се гмурка в Южна Африка при акулите. Гибс Кугуру намира идеята за чудесна. Преподавателката го пита дали е наясно, че акулите ядат хора. Но младежът е категоричен, че ако учи нещо, което не му харесва, може да пропилее живота си. И решава да приеме една плашеща оферта, вместо да се отдаде на нещо, което не го изпълва със страст. Така започва да работи с големите бели акули. Поне 6 години се гмурка с клетки и влиза във взаимодействие с акулите.
„Повърхността на водата изглежда спокойна, но влезете ли под нея, там гъмжи от акули – казва изследователят. – Обичам тези животни, те имат уникални индивидуалности. Наблюдаваме ги всеки ден как се проявяват, а те непрекъснато ни изненадват с нещо ново. Много е интересно как ловуват. Идвайки от дъното, атакуват долната част на тюлена и се изстрелват – едно от най-изумителните неща, които съм виждал в природата. Това запали любопитството ми и след 6 години работа в морето реших да се заема с научна дейност. Така се върнах в академията. Винаги ме е интересувала генетиката. Помислих как мога да обединя любовта си към акулите с интереса си към генетиката. Казах на моята научна ръководителка, че искам да работя по моите щури идеи, и тя ми показа метод, който да ми помогне. А какво трябва да прави един генетик? Ами да взима проби от тъканта на животните. Така че трябваше да отида, да намеря животните и да взема парченце от кожата им.“
След като взима проби, Гибс Кугуру ги занася в лабораторията за генетичен анализ. Изучаването на ДНК на акулите винаги води до завладяващи истории. Една от най-интересните идва от генетична лаборатория в САЩ. Там откриват гени в акулите, които притежават специална способност, наречена адаптивен имунитет. Подобно на героя във филма „Х-мен“ – мутанта Логан, наричан още Върколака, който всеки път, когато го раняват, успява да излекува раните си, сякаш нищо не се е случило.
„Акулите имат подобни свойства – подчертава Кугуру. – Виждал съм акула с големи рани, причинени от сблъсък с лодка, които кървят. И човек е убеден че тя има само няколко дни живот.
Но ден след ден акулата все повече се възстановява и след месец вече е излекувана напълно. А след година от белега няма и следа.“
Изследователят е убеден, че изучаването на акулите може да помогне за развитието на генната терапия – за лечение на хора с травми от пътни инциденти и други. Това е едно от прекрасните неща, които могат да правят гените в бъдеще.
Вниманието на Кугуру е привлечено от вид акули, които се срещат на Малдивите. С течение на времето те получават странни петна по кожата си. „Акулите обикновено нямат петна, но под влиянието на природни фактори се случват какви ли не шантави неща“, казва младият учен. Казусът го заинтригува и той решава да проучи откъде са тези петна и то при много акули от една популация. От статия научава, че това е генно нарушение, наречено левцизъм. И избира за тема на дисертацията си какво е левцизмът и защо се среща при акулите в такива големи размери.
Човек може да приеме левцизма за албинизъм, предупреждава ученият. Когато някой види животно с албинизъм, установява, че то няма никакъв цвят по тялото си – нито по кожата, нито по косата, нито в очите. Това се дължи на липсата на определен ензим, който не се произвежда в тялото. Лев-
цизмът, от друга страна, е различен, защото засяга клетки, наречени меланоцити. Те се намират точно под кожата и стимулирани от слънцето, прихващат този сигнал и алармират: това ни причинява вреди. Когато се печем на слънце, кожата ни потъмнява, защото се стимулира производството на меланин. Същото е и при акулите.
Меланоцитите са вид нервни клетки. А този тип клетки са много важни – те отговарят за моторните функции, как се движим, виждаме, усещаме, чуваме. Какво става, когато спрат да работят както трябва. Левцизмът е генетично нарушение с много сложна структура. От наблюдения върху домашни животни се знае много за него. Ако левцизмът е поразил кожата, това няма да попречи на кравата да дава мляко. При конете той може да доведе до глухота, което уврежда сензорните способности на животното. Причинява имунна недостатъчност при овцете.
Но има един вид левцизъм, който е изучен добре и при хората се нарича витилиго. Страдащите от това заболяване трябва да се пазят от слънцето. Липсата на пигмент прави кожата склонна да развива рак.
Друг вид левцизъм при хората е синдромът на
Ваарденбург. Наречен е на името на Петрус Йоханес фон Ваарденбург, който за първи път описва подобно състояние през 1951 г. Това е рядко генетично заболяване най-често характеризирано с различни нива на глухота, както и аномалии в пигментацията.
Хипотезата в дисертацията на Гибс Кугуру е, че левцизмът, който той наблюдава при акулите, всъщност се дължи на близкородствени връзки. До 1975 г. Малдивите са напълно затворени за външния свят и на практика няма никаква външна търговия. Когато отварят границите си, настъпва бум на риболова. По-късно, към 2000 г., се стига до почти пълно изчерпване на запасите от риба и до тотален колапс на този бизнес. Тогава местните власти решават, че това трябва да се промени и рибата да бъде защитена по някакъв начин, но вече е твърде късно.
„Още нещо не ми убягва от вниманието и то е влиянието на климата – казва изследователят. – До
2015 г. на Малдивите акули не е имало. Зачудих се какво е ставало тогава. Открих, че температурите значително са се повишили и са прекалено високи за океана. Тези температури го разрушават, както и животните, който живеят в него. Нека си представим океан, пълен с акули. Те са от своя индивидуална група, която може да наречем популация, така че ще обменят гени при чифтосване. Трябва да има хубав генофонд с много различни видове. Но когато са обект на улов, те намаляват и остават само по няколко екземпляра от популация. Когато тази популация започне да се възстановява, тя се репродуцира, но генното равновесие вече е нарушено – и един тип преобладава над други. В последните години, когато ходя на Малдивите, анализирам ДНК на акулите. И установявам, че генофондът е много беден. В него преобладават повече прилики, отколкото разлики. Въпреки това повечето акули не са в близкородствени отношения. Срещат се тук там братя и сестри или полубратя, но те все още обменят огром-
но количество генетична информация. А това не е добро за една здрава популация. Започнах да изследвам акулите от други части на Малдивите. Използваме и дрон при изследванията си, което ни позволява да разберем повече за екологичния аспект на акулите.“
Гибс Кугуру предупреждава, че има много негативен пиар за акулите.
Началото е дадено с филма „Челюсти“ – оттогава има силни настроения срещу тези животни. Когато ученият говори с местни жители на Малдивите, те са убедени, че акулите трябва да се убиват, защото ядат и хора, и риби. Те не си дават сметка, че акулите помагат океанът да бъде чист, като убиват болните и по-слабите животни. Половината кислород идва от океана и акулите съдействат за този процес. Те са нужни на хората и като храна.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg