Само 30 на сто от трудоспособното население на страната притежава основни цифрови умения.
И едва 8 на сто от хората имат дигитални умения над средните. Това коментира преди дни вече бившият зам.-министър на труда и социалната политика Наталия Ефремова, цитирана от БТА. Тя заявява още, че не само въпросът за дигиталните неравенства е важен, но и опасността от дигитална маргинализация на населението.
„Това е по-страшната част, защото говорим за „изпадане“, изключване от обществено-икономичес-
кия живот на голяма част на населението“, посочва тя на дискусия в Българската стопанска камара, посветена на дигиталното неравенство и разделението на пазара на труда. В нея се включват експерти от БСК, КНСБ, Министерството на труда и социалната политика, БАН, неправителствени организации, браншови организации на работодателите, мениджъри на предприятия, специалисти по човешки ресурси и медии.
На форума е посочено още, че 67% от българите използват интернет спрямо над 85 на сто в Европа, при това, използвайки много малко от възможностите му. У нас интернет се ползва най-много за онлайн четене на новини, за комуникации – най-често с близки и роднини, докато интернет банкирането, електронната търговия все още са с доста по-ниски равнища в България.
В бизнеса пък внедряването на цифрови технологии от малки и средни предприятия достига почти само половината от средното ниво за ЕС от над 55 на сто. В същото време, само 6% от българските предприятия използват големите информационни масиви, само 10 на сто – услуги в облак, и за момента едва 3% – изкуствения интелект.
В условията на ускорена дигитализация необходимостта от усвояването на нови специфични умения за работа с новите технологии става все по-осезаема. А това поражда нуждата от качествено ново преосмисляне на системите на образованието и обучението, особено на възрастните, коментира, от своя страна, председателят на УС на БСК Добри Митрев.
Данни от проучване на БСК показват, че само 19% от заетите покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях ключова длъжност. 53% от работодателите търсят работна ръка с напреднало ниво на основните дигитални компетенции, а 14% изискват високо специализирано ниво. На този фон 38% от заетите в изследваните икономически сектори притежават само базова дигитална компетентност.
Доц. д-р Петя Илиева от Института по философия и социология при БАН пък отбелязва, че европейските проучвания показват, че в България е най-голям делът на хората, които не биха участвали в обучение за възрастни, ако това не води до по-високо заплащане. Колкото по-ниско в социалната стълбица стои един индивид, толкова по-малко е желанието му за обучение. Друг извод от проучванията е, че жените са по-склонни да участват в обучения за възрастни.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg