Проблеми при усвояването на висок валириан и клингонски*

През втората половина на 2022 година телевизионната компания HBO пусна по телевизионните екрани сериала „Домът на дракона“, който се явява предистория на популярния между 2011 – 2019 година сериал „Игра на тронове“. И в двата сериала главните действащи лица говорят висок валириан – изкуствен език, който е създаден специално първоначално за „Игра на тронове“, а впоследствие се използва и в „Домът на дракона“. Друг сериал, в който може да се чуе изкуствено създаден специално за филма език, е научнофантастичната поредица „Стар трек“, която е особено популярна през втората половина на 70-те години на XX век, а впоследствие на базата на него са създадени множество пълнометражни филми, сериали и др. Езикът се нарича клингонски и се говори от клингоните – извънземна раса, която е веща във военното изкуство и се характеризира с гордост и безмилостност.

Интересът за изследване на двата езика е толкова голям, че те могат да бъдат изучавани напълно безплатно в платформата за учене на езици Duolingo. Към момента на написването на статията изучаващите висок валириан чрез Duolingo са 991 000 потребители, като след тях се нареждат изучаващи датски, румънски, чешки и унгарски. Изучаващите клингонски са значително по-малко – 318 000, следвани от изучаващи навахо и идиш. Както ще стане ясно, висок валириан и клингонски са напълно различни езици както по структура – морфологична и синтактична, така и по произношение. Двата езика продължават да се развиват вследствие и на промените и събитията, които се случват в световен мащаб. Докато в случая с клингонския език сериалът „Стар трек“ отдавна е приключил, то при високия валириан предстои втори, а може би и следващи сезони на „Домът на дракона“, което предполага и по-нататъшно развитие на езика. В литературата съществуват публикации и по двата езика, но липсват изследвания върху изучаването им.

Високият валириан е изкуствен език, създаден от Дейвид Дж. Питърсън, и се използва в поезията, литературата и от благородниците в Есос и Вестерос. Една от основните цели на високия валириан е да се обучават драконите. Чрез висок валириан на драконите се подават определени команди, на които те трябва да реагират. Драконите играят централна роля както в „Игра на тронове“, така и в „Домът на дракона“, като тяхната задача е да унищожават противниците, а командата, с която драконът трябва да започне да бълва огън, е drakarys – в превод „драконов огън“ (произнася се „дракарис“). Според Nguyen (2019) „в момента, високият валириан е достигнал обем от около 2000 думи. Езикът може да е изкуствен, но притежава своя собствена – и то реална – система от правила, които го управляват, също както всеки един друг език“. Това твърдение е направено през 2019 г., когато приключва сериалът „Игра на тронове“, което предполага, че към днешна дата, след като е приключил и първи сезон на „Домът на дракона“, към речниковия запас са добавени още лексикални единици.

Високият валириан има определени прилики с латинския език, въпреки че ако се погледне цялостната структура на езика, не може да се твърди, че е базиран на него. Първо, високият валириан използва латинската азбука, а определени символи наподобяват някои от най-говоримите световни езици. Например думата riña (момиче) е подобна на испанската дума niña както по значение, така и по произношение. За разлика от испанския език обаче, думата за „момче“ не е riño, a taobã. Подобно на латинския език, съществителните имена не се членуват, например: Riña taobã kirini issi – „Момичето и момчето са щастливи“. От гледна точка на синтактическата структура на изречението, високият валириан има словоред подлог – допълнение – глагол, също както е и при латинския език. Например: Sȳz kepa issa – „Аз съм добър баща“. Примерът също показва, че подлогът Nyke – аз, може да се изпуска, тъй като спрежението на глагола показва неговото лице и число. За разлика от латинския език обаче прилагателните имена се поставят пред, а не след съществителното име, например: sȳz kepa – добър баща, а не kepa sȳz, въпреки че в някои случаи се допускат изключения.

Както беше споменато по-горе, приложението Duolingo предлага пълен курс по висок валириан, при това в по-голямата си част разработен от неговия създател – Дейвид Дж. Питърсън. Курсът е наличен само за потребители, които говорят английски език.

Клингонският е изкуствен език, създаден от Марк Окранд, Джеймс Дуън и Джон Повил. „Клингонският език е разработен, за да добави реализъм към една раса от извънземни, които живеят в света на „Стар трек“. Фокусът на езика попада върху теми като космически кораби, военно дело и оръжия – но той също така отразява прямотата и чувството за хумор на клингонската култура. Според „Книгата за рекорди на Гинес“ рекордът за най-широкоразпространен изкуствен език се държи от клингонския, въпреки че е невъзможно да се определи точният брой на хората, които го говорят. Имайки предвид официалната информация в платформата Duolingo, твърде вероятно е най-широко разпространеният изкуствен език да не е клингонският, а именно високият валириан.

Клингонската писменост, за разлика от тази на високия валириан, използва символи, които наподобяват извънземни предмети, оръжия или инструменти (фиг. 1). Но трябва да се има предвид, че клингонският език не е 100% фонетичен език, затова, преди да се започне изучаването на граматически или лексикални единици, трябва да се овладее произношението. Според Bacon (2022) за създаването на клингонския език „Окранд използва звуци от различни езици по целия свят за създаването на необикновени звукови комбинации, които до този момент не са били познати“. По този начин той постига реч, която бихме си представили, че се говори от извънземни, а не от хора.

От морфологична гледна точка, глаголът в клингонския език не притежава граматическата категория „време“. Що се отнася до рода на съществителните имена, той не е толкова важен в клингонския език, тъй като в него не съществуват отделни думи за „той“ и „тя“. Ако две съществителни имена трябва да се свържат със съюза „и“, това става по следния начин: torgh mara je – „Торг и Мара“, като думата je – „и“ се поставя след двете съществителни, които свързва. Ако обаче трябва да се свържат две прости изречения със съюза „и“, тогава се използва различна дума – ej, която се поставя между тях: jIqet ‘ej jISup – „Аз бягам и аз скачам“. В синтактично отношение, словоредът на изречението в клингонския език е допълнение – глагол – подлог, например: mara legh torgh, което означава „Торг вижда Мара“. Употребата само на малки букви не е случайна; в клингонския език, някои букви винаги са малки, а други – винаги главни.

Както показват примерите, клингонският език е труден за овладяване поради своите нехарактерни граматически, лексикални и фонетични особености. За разлика от високия валириан обаче, Duolingo не е единственият авторитетен ресурс, чрез който може да се изучава клингонски. През 1992 година е основан Клингонският езиков институт с цел да събере личности, които се интересуват от изучаването на клингонската лингвистика и култура. Днес този институт функционира като неправителствена организация и предоставя сертифицирано обучение по клингонски език в четири нива: начинаещ, средно напреднал, напреднал и специалист по граматика (включва и писането на есе). Освен това Клингонският езиков институт извършва научноизследователска дейност и публикува книги на клингонски език.

Както беше споменато, една от основните функции на високия валириан е да се тренират драконите да изпълняват команди.

В сериала „Игра на тронове“ има три дракона. Драконът, който язди Денерис Таргариен, се казва Дрогон (Drogon), кръстен е на покойния съпруг на Денерис – Хал Дрого. Но тук приликата с английската дума dragon е очевидна, макар че не може да се твърди със сигурност, че е заемка. Вторият дракон обаче се казва Рейгал (Rhaegal) и въпреки че е кръстен на един от братята на Денерис, заемката от английската дума regal – „кралски“, е очевидна.

Преди конструирането на езика висок валириан авторът на поредицата от книги „Песен за огън и лед“, върху които е базиран сериалът „Игра на тронове“ – Джордж Мартин, използва думата drakarys, повлиян от гръцката дума drakon и латинската draco, които означават „змия“ или „гигантска морска риба“. Думата за дракон, която Дейвид Дж. Питърсън създава, е zaldrīzes, но той използва drakarys като съществително име със значение „драконов огън“ и като императив на глагола със значение „бълвай огън“. Също така, съществува и производна на drakarys дума – drakaryr, която означава „драконова сила“.

В клингонския език също не липсват заемки. Поради контактите между Клингонската империя и Федерацията (тоест хората), в клингонския език има много заемки от английски език, но много думи за държави и региони на земята са заети от съответните езици на тези държави и региони.

Ас. д-р Петър Тодоров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

*Пълния текст четете в списание „Чуждоезиково обучение“, кн. 4/2023 г., издание на НИОН „Аз-буки“