С трепет очаквахме 15 септември, но със същия ентусиазъм и малко повече доза несигурност и страх родители на двегодишни дечица очакват 15 ноември. Датата е символична и бележи 60-те дни отлагане в софийските детски ясли. При тригодишните датата пък е 15 октомври (право на 30 дни отлагане).
Но преди настъпването и на двете дати родители и директори започват подготовка, разписване и прилагане на план за адаптация. Решихме да попитаме директор и психолог как да подходят родителите в един от най-важните периоди в детството – тръгването на ясла или детска градина и отделянето за първи път от мама и тати.
Как се случва адаптацията на теория и на практика? Всяка ясла трябва да има индивидуален план за адаптация на всяко дете при приема му. Детската градина изработва и прилага модел за работа със семействата и децата в периода на адаптация към институцията. Родителят има право да попита какъв модел прилагат в яслата или градина и какви права имат по време на адаптацията, къде и колко време може да присъства със своето дете – например, ако иска да го изпрати до шкафчетата или да влезе вътре с него.
Така нареченият Берлински модел на адаптация, или плавна адаптация в присъствието на родител в детските ясли, се практикува по желание на директорите на детски заведения и където е възможно това. Но в последните години става доста популярен и предпочитан метод. Адаптацията с присъствие на родител е утвърдена практика в развитите европейски държави и е необходим съвременен метод, който да навлезе и в нашата система за предучилищно образование, категорична е ас. д-р Диана Андонова – преподавател в катедра „Предучилищна и медийна педагогика“ в Софийския университет. В свой доклад по темата тя споделя, че прилагането на ефективен модел за адаптация е фундамент за новия образователен етап в живота на детето.
„В първите дни от престоя си в непознатата среда детето преживява емоционален шок, чиито най-чести прояви са силен плач, тревожност, агресивно поведение, последвани от отчаяние. Присъствието на родител е необходимо, за да се избегнат неприятните преживявания, травмата от изоставяне и негативните ефекти върху психическото и емоционалното състояние на детето. Придружено от родител, то спокойно научава новите правила, процедури и навици, опознава новите лица и помещения“, отбелязва тя.
Как се прилага адаптацията по Берлинския модел на практика? Първите няколко дни служат за опознаване на средата, децата и възрастните. Времетраенето може да е от 15 до 30 минути, като постепенно детето бъде оставяно в занималнята. При престоя си детето се развежда от служител на яслата или градината из помещенията, като му се представят децата, предлагат му се занимания и игри. Ако детето има любими предмети у дома, може да ги вземе със себе.
Препоръчително е раздялата с родител да се осъществи на четвъртия ден от посещението на детето (при редовни посещения). От изключително значение е преди раздялата родителят да обясни на детето си, че излиза и ще се върне, за да го вземе, както и да помаха с ръка за „довиждане“, а не да се измъква тихомълком.
Първата раздяла протича около 15 минути. Ако детето се успокои в рамките на това време (дори и ако е разстроено и плаче), раздялата се смята за успешна и времето за разделите се увеличава постепенно. Ако детето продължи да плаче, търси родителя си, не се заиграва с децата, не може да бъде разсеяно, не поддържа контакт със служителя, работещ с него, раздялата се смята за неуспешна. В този случай всичко се повтаря отново. Служителят, подпомогнал адаптацията, наблюдава детето. През петия ден, ако детето е спокойно, може да остане за следобеден сън. Адаптацията е приключила, след като детето е приело служителите, децата и средата. Възможно е при приема детето да протестира, но при влизане в групата да се чувства комфортно.
В детска ясла „Щастливо детство“ в Тетевен практикуват този подход и вратите ѝ са широко отворени за всички родители. „Приветстваме всички родители, които имат желание, добре дошли са да влязат, да разгледат и да постоят с децата си, докато те се адаптират. Дори го препоръчваме “, споделя за „Аз-буки“ директорката Ирена Иванова. Но по думите ѝ, за съжаление, има родители, които нямат време или желание да останат. В яслата имат конкретен план за адаптация. В първата седмица децата се включват в заниманията до обяд, ориентировъчно четири до пет дни.
А след това остават и за следобедния сън. По думите на директора, по-малките деца се адаптират по-бързо.
„Готовността на родителите, и особено на майката, е от ключово значение за успешната и бърза адаптация на детето – категорична е Евелина Чанева, психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. – Наблюдавайте детето и се стремете към плавна, но не прекалено продължителна адаптация. Децата приемат промените по-лесно от възрастните. Редовните посещения им помагат да свикнат по-бързо, да развият умения за общуване в група и да изградят дневен режим. Обикновено деца, които са посещавали ясла, се адаптират по-лесно в детската градина. Не забравяйте, че всяко дете има индивидуални особености и времето на адаптация е различно.“
Според психолога често срещани реакции на промените са смущения в съня, резки смени на настроенията и търсене на помощ за дейности, с които детето доскоро се е справяло успешно само. По-рядко срещано, но се появява и загуба на апетит или придирчивост към храна, която доскоро е хапвана с удоволствие.
Ето и няколко съвета от консултанта по позитивно родителство Цвети Христанова към родителите, които ги очаква процес на адаптация: „Уверете се, че имитирате вкъщи график на учебния ден, преди да постъпи в първия ден в яслата или градината. По този начин детето ви може да е с нови хора и в нова стая, но рутината ще бъде позната.“
Старайте се храненето да се случва само в седнало положение на масата. Избягвайте да пускате детски видеа, докато детето се храни. Покажете сградата на детската градина. Обяснете на детето какво точно се случва. Използвайте прости и разбираеми думи. Разкажете му, че ще ходи на място, където ще се забавлява, ще играе и ще срещне нови приятели. Говорете с положителна емоция за новото място. Покажете на детето си чрез вашите взаимодействия, думи и език на тялото, че новото място и новите хора са безопасни.
Когато се съмнявате, помолете учителя за насоки как най-добре да помогнете на детето си през първия ден.
Играйте ролеви игри с детето, където то е малчуган, който тръгва на градина, а вие сте в ролята на учител или друго дете от градината. Това може да му помогне да се научи да се справя с нови ситуации и социализация.
И не на последно място – насърчавайте самостоятелност. Уменията за хранене, пиене на вода и самостоятелна игра са ключови за по-лесната адаптация на детето на новото място. Важно е да го успокоите емоционално. Обяснете, че е нормално да се чувства тревожно или несигурно, но вие ще бъдете там, за да го подкрепите.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg