Проф. Радостина Александрова, Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей: „Ловци на вируси“ търсят срещи с непознати видове

Проф. Александрова, сбъднаха ли се напълно прогнозите, че трябва да свикнем да живеем с ковид, така както с грипа?
– SARS-CoV-2 остава с нас и това не е изненада. От всички познати ни инфекциозни болести до момента сме успели да се разделим само с две – едрата шарка при хората, за чието изкореняване от лицето на земята СЗО съобщи през май 1980 г., и чумата по говедата, което беше оповестено през 2011 г. И в двата случая победата беше постигната с помощта на ваксини. На път сме да изгоним полиомиелита – друго ужасяващо заболяване, което може да доведе до парализа и трайна инвалидизация, а в някои случаи и до смърт поради блокиране на дихателния център. Глобалната инициатива за унищожаване на вируса, причинител на полиомиелит, беше подета от СЗО през 1988 г. и благодарение на прилаганите ваксини броят на случаите намаля с над 99% до 2016 г. В момента т.нар. див полио­миелитен вирус се открива само в Пакистан и Афганистан.
Силно ограничено е и разпространението на две причинени от паразити заболявания – фрамбезия и дракункулоза, които не се срещат в нашия географски район.
SARS-CoV-1 – „братовчедът“ на SARS-CoV-2, се появи в края на 2002 г., разпространи се в 33 държави, инфектира 8400 души и отне живота на 774 от тях. Вирусът не е откриван след септември 2004 г. Взетите противоепидемични мерки тогава бяха достатъчни за справяне с него. Две от причините за изчезването му се дължат на недостатъчно добрата му адаптация за разпространение сред хората и това, че инфектираните с него бяха достатъчно болни, за да останат на легло и да не го разпространяват.
Редица болести, добре познати в миналото и свързани с усложнения и смъртност, ни се струва, че са изчезнали, защото отдавна не присъстват в ежедневието ни. Такива са дифтеритът и коклюшът например, и не само те. Но причинителите им продължават да са тук, просто ги държим под контрол благодарение на добрата хигиена, ефективното лечение и разбира се, ваксините. Няма такава болест, която да е по-добре да преболедуваме, вместо да предотвратим.

– Смятате ли, че обществото е по-подготвено по темата и има по-адекватна реакция към този проблем?
– Надявам се да е така. Светът премина през голямо изпитание, което ни показа, че независимо от невероятния напредък в областта на науката и технологиите продължаваме да бъдем уязвими. Заплатихме изключително висока цена, включително почти 7 милиона отнети човешки живота, болка, страдание, психологически дискомфорт, забавени и затруднени здравни грижи за други заболявания, икономически загуби. Острата фаза на пандемията приключи, но ехото от нея продължава да отеква. Десетки милиони жители на планетата продължават да са в плен на дългия ковид, засягащ поне 10% от преболедувалите. Между 2 и 4 милиона жители на САЩ са напуснали работа, защото дългият ковид не им позволява да изпълняват професионалните си задължения. Никога не съм си представяла, че ще дойде ден, когато хората ще обсъждат на улицата, по телефона и в кафето теми като вируси, антитела, клетъчен имунитет, РНК ваксини, ПСР, бързи тестове…
Впрочем буквално до онзи ден не разполагахме с възможности сами да се изследваме за вируси в домашна обстановка, това звучеше почти като научна фантастика. Вирусологията, имунологията, епидемиологията са комплексни дисциплини, изучаването им не е лесно, а проследяването на новостите в тях затруднява дори специалистите, защото информацията се удвоява на всеки два месеца и половина. Затова е важно хората да са добре информирани, да имат добра медикобиологична култура и развито критично мис­лене, за да не попадат в плен на конспиративни теории и да са в състояние да правят най-доброто за здравето на себе си и близките си. Не само по отношение на COVID-19. Пандемията нагледно ни показа, че стабилните базови биомедицински познания от гимназиалния курс и възможността да отсяваме истинските от фалшивите новини, плувайки в необятния информационен океан на нашето съвремие, е въпрос не само на индивидуално оцеляване, но и на национална сигурност.

– Трябва ли да се запазят мерки като по-продължително карантиниране в случай на ковид, при положение че за грип никой не изисква подобни ограничения?
– Не очаквам нещата да вървят в подобна посока. Живеем вече 4 години с този вирус. SARS-CoV-2 вече не е нов за нас, извървяхме дълъг път заедно. Натрупахме немалко знания за него (отделна тема е, че има още много за научаване), за болестта, която причинява, както и опит в лечението, разполагаме с ваксини. Огромната част от населението на планетата е изградило базов имунитет срещу тежко боледуване и смърт, придобит вследствие на поставена ваксина и/или срещи с вируса. Това съвсем не означава да подценяваме SARS-CoV-2, защото той продължава да крие рискове за тежко протичане, особено за уязвимите групи хора. Но е време да продължим живота си, без да се фокусираме единствено и само върху него. Навлизаме в сезона на грипния вирус, в който освен него важни играчи ще бъдат SARS-CoV-2 и респираторно-синцитиалният вирус. Да не заб­равяме сърдечносъдови, ракови, невродегенеративни заболявания, диабет и други страдания – много други предизвикателства, които също заслужават внимание. Защото здравето и животът са безценни. И като стана дума за дългия ковид, според редица публикации в сериозни научни издания ваксината срещу SARS-CoV-2,
изглежда, намалява риска от развитието му.

– В момента се поставя само един вид ваксина. Как се стигна до подобно решение?
– В момента са налични „второ поколение“ актуализирани иРНК ваксини срещу COVID-19. Технологията на РНК ваксините позволява създаването и осъвременяването им да стават много лесно. Те бяха и първите одобрени ваксини, достигнаха до голям брой хора, вече сме натрупали доста информация и опит с тях. Тези ваксини спасиха живота на милиони хора по света. Неслучайно последната Нобелова награда по физиология или медицина беше връчена на Каталин Карико и Дрю Вайсман именно за приноса им към разработването на ефективни иРНК ваксини срещу КОВИД-19. Надяваме се РНК ваксините да ни помогнат и в борбата с редица други заболявания, не само инфекциозни, но и ракови, невродегенеративни, автоимунни.

– Има ли някакви данни за страничните ефекти на поставените досега ваксини? Води ли се статистика?
– Двете най-важни теми, свързани с ваксините и въобще с медицинските продукти, са тяхната ефективност и безопасност. Това с особена сила важи за ваксините, тъй като те се прилагат при здрави хора. Специален интерес представ­ляват редките нежелани реакции, които няма как да бъдат хванати в хода на клиничните проучвания с ограничен брой участници. Те се откриват едва след навлизането на медицинския продукт в реалния живот и широкото му прилагане сред големи групи хора с различни индивидуални (генетични и имунологични) характеристики, с различен здравен профил. Това е така наречената четвърта – постмаркетингова фаза на проучвания, която никога не приключва. За изясняването на безопасността на ваксините се разчита не само на целенасочени проучвания от специалисти и институции, но и на информация от всеки отделен потребител на здравни грижи. Самите фармацевтични компании стимулират лекарите и гражданите да подават сигнали и да съобщават за всяко необичайно явление, наблюдавано след поставена ваксина, независимо дали има връзка с нея, или не. За събирането на тези данни има много и различни канали. Такива са нап­ример системите за докладване на нежелани събития при ваксини в Европа (EudraVigilance) и САЩ (VAERS), швейцарската система за електронна бдителност ElViS и много други. У нас такива данни се подават към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).
По данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC), актуализирани последно на 12.09.2023 г., по-сериозните нежелани ефекти, наблюдавани при ваксини срещу COVID-19, са следните.
Тежка алергична реакция – анафилаксия. Честотата е 5 случая на един милион приложени дози ваксина. Добрата новина е, че медицинските специалисти могат веднага и успешно да противодействат. Затова след поставянето на ваксина се изчаква 15 минути.
Синдром на Гилен – Баре – много рядко заболяване, при което собствената имунна система уврежда нервните клетки, причинявайки мускулна слабост и понякога парализа. Съобщава се за повишен риск от синдром на Гилен – Баре при аденовирусни векторни ваксини, но не и при РНК ваксините на Pfizer-BioNTech и Moderna.
Миокардит (възпаление на сърдечния мускул) и перикардит (възпаление на външната обвивка на сърцето). Рискът от мио/перикардит е по-висок след втората доза иРНК ваксина, по-висок при мъжете (особено между 12 и 39 години) и по-висок след инфекция със SARS-CoV-2 (поне 15 пъти) в сравнение с имунизацията с иРНК срещу COVID-19 (средно 2 пъти, клиничното му протичане обикновено е леко). Данните са от публикации в Eur. J. Heart Fail., 2022; BMJ, 2023 и Circ. Res., 2023. Към днешна дата доказателствата показват, че ползите от иРНК ваксинацията срещу COVID-19 надвишават риска от мио/перикардит.
Тромбоза със синдром на тромбоцитопения се наблюдава рядко при съдържащите аденовирусен вектор ваксини – на един милион приложени дози се регистрират 2 – 4 случая при ваксината на J&J/Janssen и от 3 до 16 случая при ваксината на AstraZeneca.
Няма данни за повишен риск от настъпване на смърт при хората, ваксинирани срещу COVID-19.

– В България процентът на ваксинираните остана нисък преди две години. Какъв е той сега и как това се отрази на заболеваемостта от ковид?
– Мисля, че продължава да е все така нисък и не спира да ме боли, че заплатихме толкова висока цена в човешки животи. Няма как да върнем времето назад. Вариантът омикрон отслаби хватката върху нас, причинявайки сравнително по-лека клинична картина в сравнение с предишните си събратя. Това се дължи както на мутации във вируса, вследствие на което той промени начина си на влизане в клетките и атакува предимно горните отдели на дихателната система, както и на натрупания от нас базов имунитет срещу него.
В същото време обаче, SARS-CoV-2
продължава да отнема живот, всеки ден. И изобщо не е за подценяване. Дори „безобидните“ коронавируси, които причиняват обикновена настинка, може да станат опасни за хора със сериозни имунни дефицити.

– На едно място заявявате, че вирусите на земята са повече от звездите на небето. Колко от тях са опасни за хората?
– Ние съжителстваме с един невидим, но динамичен и богат микробен свят. Само броят на вирусите е 10 на 31 степен – със 100 милиона повече от звездите във Вселената, които са „едва“ 10 на 23 степен. Едва ли някой може да си представи число с толкова много нули, затова нека мислено подредим всички вируси в една линия. Макар всеки от тях да е съвсем миниатюрен, най-често не повече от няколко десетки нанометра, образуваната верига ще може да достигне до планета, намираща се на 10 милиона светлинни години от нас. Огромната част от тези вируси засягат само бактериите, това са т.нар. бактериофаги. Смята се, че броят на вирусите при птиците и животните е 1,6 милиона, от тях 700 000 потенциално биха могли да инфектират човека. Познаваме не повече от 250 – 300 вируса при хората. Ние сме се появили най-късно в хода на еволюцията и затова вирусите най-напред са се срещнали и са се адаптирали към бактериите, птиците и животните, които са ни изпреварили. Две трети от вирусните инфекции са зоонозни, което значи, че ги споделяме с птици и животни. Една изключително малка част от вирусите е патогенна за нас, хората. Важно е да подчертаем две неща.
Първо, светът не би могъл да съществува без вируси, колкото и невероятно да звучи това на пръв поглед. Бактериофагите всеки ден унищожават огромен брой бактерии в морските дълбини и така осигуряват храна за планктона, който произвежда необходимия за съществуването ни кислород. Вирусите поддържат екологичното и геохимичното равновесие на планетата. Помагат за осъществяването на циклите на сярата, азота и фосфора. Намесват се и ограничават растежа на свръхактивните популации, които биха могли да изместят по-малките, т.е. вирусите са гаранти за запазване видовото разнообразие на планетата.
8% от генома на всеки един от нас е зает от т.нар. ендогенни ретровируси. Един от тях кодира белтъка синцитин, който е абсолютно необходим за образуването на плацентата и нормалното протичане на бременността, за избягването на имунологичния конфликт между майката и развиващия се в тялото ѝ организъм на бебето. Този имунологичен конфликт е причина малките на земноводните, влечугите и птиците да растат в яйца, извън утробата на майката. Друг ретровирусен ген е допринесъл за дългосрочната ни памет.
Второто е, че винаги може да се появят нови за човека вируси. Движеща сила на този процес е фактът, че вирусите непрекъснато си търсят нови гостоприемници, защото извън тях, т.е. без да инфектират живи клетки, те няма как да създадат потомство, и ще изчезнат. Като се има предвид високата изменчивост на вирусите, не е учудващо, че някои от тях може да прескочат т.нар. междувидова бариера и да дойдат от животинския свят при нас. Това не се случва никак лесно, нито пък бързо. Всяка година се регистрират от 3 до 6 нови за човека вируса, но за тях научават само специалистите, на които това им е работата. Тези вируси обикновено не са болестотворни за хората
и/или не се разпространяват между нас. Понякога обаче се случва това, на което станахме свидетели сега – поява на нов за нас вирус, срещу който нямаме имунитет и който може да предизвика сериозно заболяване и смърт.
Задачата на учените е да отидат при непознатите вируси, преди те са дошли при нас. Да идентифицират онези от тях, които представ­ляват най-голям риск, за да сме подготвени за евентуална среща с тях по отношение на диагностични средства, терапевтични подходи, ваксини. С това се занимават т.нар. „ловци на вируси“, в ход са такива програми. За появата на нови вируси допринасят редица други фактори, включително промените в климата, аномалии във времето, урбанизацията, глобалното пътуване и търговията, обезлесяването, изключително агресивното ни настъпване в природата и погазването на личното пространство на обитаващите я птици и животни.

Свързани статии:

Инж. Розалия Личева, началник на РУО – Велико Търново: Броят на младите учители нараства Проф. Пламен Дойнов, д.н. – ректор на Нов български университет: Висшето образование има нужда от свободни форми на сътрудничество Анджела Родел – изпълнителен директор на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“: Гордея се, че създадох общност от приятели Проф. Галин Цоков, министър на образованието и науката: Чувам всички мнения в името на най-добрите решения