Археолози от Националния исторически музей се натъкнаха на останки от потънал кораб и други интересни открития при подводни проучвания до устието на р. Камчия в Черно море. Находките са открити при подводни издирвания, проведени през септември и ноември 2023 г. Екипите са под ръководството на проф. д-р. Иван Христов – зам.-директор на НИМ. Проучванията са проведени с финансовата подкрепа на Министерството на културата и НИМ.
Локализирани са останките на потънал кораб от османския период. От него на морското дъно лежи отлично запазен дървен кил. Водолазите са извадили две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът вероятно е потънал при лошо време, търсейки защита в малкия залив на нос Иланджик. При подводните проучвания са открити цели и фрагментирани амфори, както и железни котви от различни исторически периоди.
Сред откритията на водолазния екип е и оловен слитък от II – IV век. Това е първата подобна находка в българските териториални води. Слитъкът е достигнал водите на Черно море от римските мини в района на британския Корнуол, споделя ръководителят на проучванията. Тежи 5,35 кг и според извършените лабораторни изследвания в НИМ е от 98% чист калай.
Друга находка е перирантерий. Името идва от древните гърци, а предметът представлява ритуален съд, изработен от дялан камък, но се среща и от мрамор или печена глина. Използван е в езическите култове като резервоар за светена вода. Перирантерият също е първият подобен предмет, изваден от нашето Черноморие. Не се знае как каменният предмет е попаднал в близост до устието на р. Камчия, но не е случайно, че водолазите откриват половинка каменен щок, съзнателно засечен като дар за светилище от пътуващи моряци.
С помощта на сонар и многолъчев ехолот са локализирани и границите на привидно изчезнал остров в близост до устието на р. Камчия. От получените данни може да се заключи, че е възможно в миналото рифът да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал. Той е отбелязан върху множество западноевропейски карти в периода 1452 – 1750 г. Прави впечатление фактът, че на много от тях присъстват изображенията на острови, които днес не съществуват или са с по-малки площи от картираните тогава. Специалистите от Института по океанология във Варна споделят, че през Средновековието е наблюдавано спадане на морското равнище. Това е т.нар. Корсунска регресия, носеща името на средновековния град Корсун (ант. Херсонес, днешен Севастопол на Кримския полуостров). Очевидно през този период бреговата линия е била различна от съвременната и е напълно очаквано да е имало по-малки или по-големи острови. Вероятно такъв е случаят и с острова пред устието на Камчия, наричан от местните рибари Камчийския камък. Той представлява риф с леко издължена форма в посока север – юг, с ширина приблизително 520 м и дължина 870 метра.
Специалистите от Националния исторически музей посочват, че акваторията между Черни нос и нос Галата при Варна е сред най-слабо изследваните под вода зони на северното ни Черноморие. По предложение на д-р Найден Прахов – директор на Центъра за подводна археология в Созопол, започват не само целенасочени подводни проучвания, но и геофизични изследвания в тази акватория.
Научни консултанти на изследванията са д-р Драгомир Гърбов (Федерално министерство на климатичните промени, околната среда, енергията и водите – Камбера, Австралия) и доц. д-р Крум Бъчваров (Университет Кънектикът, департамент „Антропология“).
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg