Екраните не помагат детето да започне да комуникира с околните, категорични са логопедите от Регионалния център в Ловеч
През 2004 г. Европейската организация на логопедите (CPLOL) определя 6 март за Ден на логопедията. Идеята на организаторите е да се даде гласност за професията на логопеда, да има превенция на комуникативните нарушения чрез споделяне на опит и знания по проблема в цяла Европа. Кампанията се провежда за пета поредна година в България, а тя помага най-вече на родителите да се ориентират кога да посетят логопед и при какви признаци да се притесняват за развитието на детето.
Катерина КОВАЧЕВА
В Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование – Ловеч, всяка година отбелязват 6 март с различни инициативи най-вече в детските градини и училищата в областта. Тази година те са подготвили полезна информация за образователните институции и социалните услуги в цялата област, които разполагат с психолог и логопед, и къде родителите могат да потърсят подкрепа от специалист.
Логопедията е интердисциплинарна наука – тя не е нито само педагогическа, нито само медицинска и парамедицинска. Логопедът е специалист, който работи не само върху артикулацията, но и върху фината моторика, върху езиковите нарушения, върху обогатяването на речниковия запас, дишането, гълтането, когнитивните умения (памет, мислене, внимание). Когато родителят забележи, че нещо в развитието на детето му изостава във всичките тези аспекти или наблюдава нещо притеснително или различно като поведение, винаги може да се обърне към специалист за консултация, съветват логопедите.
„Родителят трябва да бъде информиран, на първо място, какъв тип специалист е логопедът. Масово обществото прави асоциацията, че сме тези, към които родителите се обръщат, когато детето не може да артикулира правилно някой звук“, споделя за в. „Аз-буки“ логопедът от Регионалния център в Ловеч Марина Ангелова. Но както споменахме, логопедът е специалист, който освен артикулационна работа, развива и основополага и други процеси.
Една консултация може да подскаже много за развитието на детето. Но логопедът е специалист, който не поставя диагнози. Той не е медицинско лице, но може да ни насочи към специалисти, ако има нужда от намесата на такива, като ортодонти, невролози, психолози. Логопедът може да види в какъв аспект детето изостава, да даде насоки за работа вкъщи, да даде съвети към родителите. „Все по-често се случва при мен да идват деца на 3 – 4-годишна възраст, които нямат реч или са със слабо развита такава, с една-две думи в речника си, предимно момчета. Постъпват и деца, които знаят повече думи на английски език, отколкото на български език“, разказва за „Аз-буки“ и Мария Цолова, друг от логопедите на РЦПППО –Ловеч.
И двете специалистки са категорични – екраните не помагат детето да проговори. „Родителите оставят децата си за много дълго време пред екраните, а това води до забавяне на езиковото развитие“, коментира Мария Цолова. А Марина Ангелова допълва: „Представете си какво се случва в този тепърва развиващ се мозък и на какъв етап остава говорът. На същото мнение е и колегата им логопед Дарина Герганова: „Истината е, че зачестяват случаите с недоразвита реч при деца на
3 – 4-годишна възраст. Това наистина е стряскащо. Това е период, в който те трябва да коригират звуковете, а ние тепърва започваме с натрупване на речников запас.“
Почти всяко пето дете проговаря по-късно, на 3-годишна възраст, показва статистиката. Затова и логопедите съветват –да се говори на децата, да се четат приказки, особено в рими, да се пеят пес-
нички. Да се говори правилно, а не по „бебешки“. Нещата трябва да се назовават с истинските им имена: „Ще се храним!“, а не „Ще папкаме!“, „Това е куче!“, а не „Това е бау-бау!“ и т.н.
„Детето до 1 година трябва да има речников запас от 20 думи, а на 2 години – поне 50 думи. Да прави прости изречения и да търси контакт с децата на своята възраст. Няма ли ги налице тези процеси, родителите трябва да се обърнат към специалист“, допълва Дарина Герганова.
Но кога родителите да посетят специалист и да се започне терапия? Темата е спорна, но колкото по-рано, толкова по-добре. „Доста често чувам от колеги, че е добре още в яслена възраст да се започне работа с логопед, ако има необходимост от такава. С това не съм съгласна. Ние, като специалисти, на тази наистина ранна възраст можем да дадем насоки и съвети при идването на консултация, но не смятам, че може да се осъществи терапия все още. Можем да дадем толеранс до навършването на 3 години, защото все още има доста динамични процеси в развитието на детето. Със сигурност обаче има различни маркери в поведението на дадено дете, които могат да ни подскажат, че то ще има нужда от посещение при специалист“, отбелязва Марина Ангелова. Но трите дами са категорични –три години е максималният „позволен“ срок да изчакате, преди да се започне терапия.
Специалистите от Регионалния център в Ловеч посещават различни детски градини, в които да наблюдават поведението и говора на децата и да комуникират с педагози и директори как да се справят при евентуален проблем. Там те прилагат игровия подход – жизнено необходим за правилното детско развитие. В зависимост от вида на играта децата се научават на ценни умения – развиват мисленето, вниманието, паметта си, фината си моторика, креативността, координацията око – ръка. Усъвършенстват математическите си знания, развиват езиковите си умения, научават се да спазват правила, да изчакват реда си, да губят. „Децата се радват изключително много на материали, които сама съм направила. Често намирам различни картинки, които разпечатвам цветно и ламинирам. Много се харесват приказките, разказани по интересен начин и онагледени или дори разиграни. Според мен много важна роля играят и самият глас, тембърът, интонацията. Чрез тях се привлича интересът и вниманието“, споделя Марина Ангелова. Харесвани са игрите, в които има движения. Всяко занимание, в което са включени сетивата – зрение, обоняние, слух, допир, е много успешно.
„Игровият подход е много важен – по този начин лесно се достига до детето, в негово лице печелим съюзник. За деца с нарушена фина моторика или пък концентрация много ефектно е да увием в алуминиево фолио малки предмети, които да сложим например в голяма кутия, пълна с макарони. С бъркане детето трябва да намери „съкровището“ и да го разопакова. Може да се направи дори като състезание. Въпросът е специалистът или дори родителят да има въображение и да притежава креативно мислене“, разказва Марина Ангелова.
Потърсихме мнението на трите си събеседнички и за това какви са най-честите причини за говорни нарушения при децата. И получихме
отговор, че освен традиционните съществуват и неуточнени причини. „Отдавам го на това, че масово родителите не обръщат достатъчно внимание на децата си. Разчитат, че учителите в детската градина са напълно достатъчни. Или пък, водейки детето си на логопед, очакват, че специалистът като с вълшебна пръчица за няколко посещения да „ремонтира“ даден звук. Изискват се постоянство, съдействие, мотивация от страна на родителите. Изискват се работа, внимание и време към детето“, отбелязва Ангелова.
Родителите често погрешно смятат, че всички проблеми с говора ще се решат от само себе си, когато детето навърши шест или седем години. Защото, ако преди училище то има някакви трудности, те едва ли ще се решат бързо. Затова не бива да отлагате консултацията със специалист, категорична е Мария Цолова.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg