Доц. д-р Веселина Славова
Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна
Доц. д-р Дарина Димитрова
Икономически университет – Варна
https://doi.org/10.53656/phil2023-02-05
Резюме. С навлизането във все повече сфери на личния и обществения живот темата за ИИ става обект на много дискусии. Разширяването на възможностите на тези технологии поражда необходимостта от въвеждането на етичен и правен регламент с цел контрол. Оттук възниква въпросът доколко може да се смята една система за автономен субект подобно на личността, притежаваща тази способност.
Статията изследва въпросa дали една система с изкуствен интелект може да се смята за субект в етичен и в правен аспект. Целта е да се докаже разликата между човешкото мислене и поведение и дейностите, извършвани от системите с ИИ, за да се очертае рамка с етични и правни норми, регламентиращи създаването и използването на ИИ.
С прилагането на мултидисциплинарен подход, съчетаващ анализа на философски и юридически понятия за субекта, се изследват понятия като интелект, автономност, морална и правна отговорност.
Изводът е, че колкото и развити да са тези системи, те не могат да бъдат определени за субекти, тъй като не могат да извършват напълно съзнателни действия и не могат да носят нито морална, нито правна отговорност.
Ключови думи: субект; интелигентност; изкуствен интелект; етични норми; правни норми